В печата: Линейки с актове от КАТ, АГ-стандарт, болнични проблеми

„Всяка линейка, блъсната от автомобил, отнася акт от КАТ, въпреки че е била с включен специален режим на движение при инцидента. Това показва статистиката на Спешна помощ и Пътна полиция от началото на 2017 година до края на октомври т.г., която бе изготвена специално за „Телеграф”, пише днес вестникът.

„Законът за движение по пътищата казва, че автомобили, които едновременно подават звуков сигнал с премигваща синя и/ или червена светлина, могат да преминат на червено на светофара или да не спират на забраняващи пътни знаци при едно условие. Преди това те трябва да намалят скоростта достатъчно, за да извършат това безопасно.

„Оказва се, че на практика линейките не са с предимство, въпреки че нормативните актове уж им го позволяват, ако са с включен специален режим на движение”, коментира противоречието пред „Телеграф” Катя Сунгарска, говорител на център „Спешна медицинска помощ” в София. Само за столицата през 2017 година са настъпили 40 катастрофи с реаномобили на светлини и звук, а от началото на т.г. до края на октомври - още 25 такива сблъсъка. „На всички наши водачи от тези инциденти са съставени актове заради текста в закона, които ги задължава почти да спрат преди кръстовище и да не създават безопасност на пътя”, уточни Сунгарска. От Спешна помощ са обжалвали наказанията до един. В 52 от случаите съдът е преценил, че те са съставени неправомерно и ги е отменил. „Осмина от шофьорите на линейки от катастрофите м.г. са нахлули в кръстовище, без да се огледат. Такъв е случаят с други петима водачи на коли с лекари от т.г. и магистратите са им потвърдили актовете”, допълниха пред „Телеграф” от ръководството на Пътна полиция, пише още всекидневникът, като уточнява, че линейките не само в София, а в цялата страна отнасят ежедневно и електронни фишове за превишена скорост от КАТ.

„24 часа” се спира на вчерашната среща в Здравното ведомство във връзка с грижата за родилките. „Медицинските стандарти, които изработва здравното министерство, вече ще са в две части - административна и медицинска. Това съобщи зам.здравният министър Бойко Пенков на среща с представители на сдружение „Родилница”, на която получи над 16 000 подписа за подобряване на грижата за родилките.

Заплащането от страна на здравната каса към болницата да е обвързано с удовлетвореността на пациентката, по време на раждането да се допуска безплатно придружител и да се избягват опасни интервенции като скачане по корема на родилката, отложеното отрязване на пъпната връв и пр., настояват от „Родилница”, пише изданието.

„Искаме да бъдат възприети препоръките на СЗО медицинския стандарт, така че да има ясни правила. В учебника по акушерство и гинекология от 2014 г., по който се учи сега, можем да изброим поне 10 точки, които са изключително важни и влизат в разрез с препоръките на СЗО. Забраната за даване на вода на родилката е сред тях”, разказа Нора Москова от сдружението”, допълва публикацията.

„Труд” разговаря с управителя на болницата в Горна Оряховица д-р Иван Иванов, според когото никое лечебно заведение в страната не спазва минималните осигурителни прагове. „Това е така, защото всяка от болниците има парични задължения, част от които са просрочени и докато не бъдат изчистени, не може да се достигнат тези минимално-осигурителни прагове. Втората важна причина е свързана с начина на формиране на приходите на лечебните заведения за болнична помощ. Но най-съществената причина са клиничните пътеки, по които работим. Нашите приходи като общинска болница на 90% се формират от това, което получаваме от НЗОК, като изработено по клиничните пътеки. Така заплатите и осигуровките възлизат на около 70-75% от разходите на лечебното заведение. А за да увеличим този разход, трябва да имаме по-висок приход, иначе това би било станало за сметка на другите разходи - за медикаменти, консумативи, което автоматично ще вкара болницата в задължения и ще бъде под въпрос съществуването и”, обяснява д-р Иванов.

„Мисля, че се забрави как бяха формирани навремето цените в здравеопазването, когато се създаваше здравно-осигурителния модел преди 18 г. И най-вече цените в болничната помощ. Тогава цените на клиничните пътеки включваха заплатите и преките разходи за лечението - медикаменти и консумативи. Всичко останало, т.нар. непреки разходи - горива, ремонти, осветление, отопление, инвестиции, апаратура и обзавеждане, трябваше да се поемат от собственика на лечебницата, а не от клиничната пътека”, припомня управителят на горнооряховската болница.

По думите му, промяната трябва да дойде от остойностяването на клиничните пътеки и да е ясно какви суми включва всяка от тях и какви стойности са предвидени за труд и други разходи. „Защото сега никой не знае какво включва тази клинична пътека, болницата получава тези пари и с тях е принудена да покрие всички разходи, които прави. Когато се получи реалното формиране на тези цени, ние ще можем реално да постигнем необходимите суми за минималните осигурителни прагове”, посочва той и допълва: „Другият вариант е, ако остане и се каже ясно, че клиничната пътека покрива само преките разходи. Но това трябва някой да стане и да го каже, а не да се крие зад гърба на другите. Да се даде възможност на собствениците да покрият остатъка за текущи материални разходи. Иначе няма откъде да дойдат тези пари”.