С 98 гласа „за“ парламентът прие на първо четене законопроекта за бюджета на НЗОК за 2017 г. 51 депутати гласуваха „против“, а петима се въздържаха. Лично, за да защити рамката на бюджета, в пленарна зала дойде здравният министър в оставка Петър Москов. В началото на заседанието депутатите гласуваха в залата да присъства и директорът на НЗОК д-р Глинка Комитов.
Бюджетът на НЗОК за 2017 г. е в размер на 3, 452 млрд. лева или с 247 милиона повече в сравнение с парите за здраве през тази година. Припомняме, първоначалният проект на бюджета беше редактиран след писмо на вече бившия министър на здравеопазването Петър Москов, изпратено до Надзорния съвет на НЗОК, и в него залегнаха повече средства за доболничната помощ, като общата сума за ПИМП, СИМП и медико-диагностичната дейност се увеличи с 37 милиона в сравнение с тази година. Въпреки това от Българския лекарски съюз настояха за 22 млн. допълнителни средства за извънболничната помощ.
Като цяло бюджетът запазва тенденцията най-много средства да са заложени за болнична помощ и лекарства, съответно – 1 457 млрд. и 798 милиона. Резервът на здравния фонд за догодина е в размер на 341 млн. лв., като средствата са с 24,7 млн. лв. повече от предвидените през 2016 година. С 24 милиона повече са парите за дентална помощ, с което се позволява и въвеждането на трета стоматологична дейност за здравноосигурените лица.
„Неприемането на този бюджет ще означава по-малко пари в системата поне през първата половина от следващата година“, предупреди от парламентарната трибуна Москов. Той очерта основните по думите му положителни параметри в бюджетната рамка за догодина, като акцентира най-вече на увеличените средства за доболничната помощ.
„Финансовата рамка на този бюджет е по-добра от миналата година с 250 млн. лева, което е добре. Философията на бюджета, която се предлага от надзора на НЗОК и правителството, е свързана с увеличаването на финансирането на доболничната помощ, на всички разходи за изследвания и консумативи, които вървят с това”, подчерта той.
Москов изтъкна още, че е ликвидиран 25-годишният проблем с направленията за остри случаи в доболничната помощ. „Парите, които касата заложи за бюджета си тази година, са повече, отколкото реалното търсене от пациенти. И някой нарича това хаос?“, попита той. Москов зададе и въпроса коя от големите болници в страната е в по-лошо финансово, кадрово и апаратурно отношение спрямо ноември 2014, когато правителството, което вече е в оставка, встъпи в мандат. Москов призова и „да не се пипа“ размерът на здравноосигурителна вноска и тя да се разделя в различни здравноосигурителни фондове. Според него трябва да се стимулира доброволното здравно застраховане.
„Предвиденият бюджет за 2017 година категорично гарантира финансова стабилност на здравноосигурителната система и възможност за всяко следващо управление, което определи българският народ, да провежда реформи“ – с тези думи председателят на здравната комисия д-р Даниела Дариткова защити от пленарна зала предлагания бюджет. Тя също акцентира и на повечето средства, залегнали в извънболничната помощ, и заяви, че те ще дадат възможност за много по-голяма профилактика.
Прекратяване на договори или бухалка
Както и по време на приемането на бюджета в ресорната комисия, така и в пленарна зала основната критика към бюджета от депутатите беше залегналата възможност за прекратяването на договор с лечебно заведение, без да се изчаква становището на съда при евентуално обжалване от страна на болницата.
Според председателя на здравната комисия д-р Даниела Дариткова чрез нея се нарушават и правата на изпълнителите на болнична помощ, както на гражданите, чийто достъп до здравни грижи може да бъде нарушен. Тя предупреди за риска от ограничаване на медицинска помощ в малките населени места, в които имаме недостиг на лечебни заведения. „На изпълнителите на медицинска помощ през годините се налагаха все повече задължения и отговорности, а правата им се ограничаваха, включително и сега с въвеждането на тази хипотеза“, коментира тя и настоя за запазване на сегашната нормативна уредба. „Със законодателните актове би следвало ние да подкрепяме доверието в здравната система, а не да създаваме внушението, че в нея се вършат само престъпления. Там работят изключително добри специалисти, които ежедневно спасяват човешки животи и на които пациентите могат да се доверят“, изтъкна Дариткова.
Силни критики към тази мярка изказа и депутатът от ГЕРБ Семир Абумелих, според когото тя демонстрира безсилието на касата и е своеобразна бухалка за саморазправа с лечебните заведения. Като „бухалка за неудобните“ я определи и Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт. Той допълни, че подобна законова промяна отваря вратата и за корупция и рекет в системата. На същото мнение беше и бившият заместник-здравен министър Емил Райнов. „Това е идеалната предпоставка за корупция, идеалната бухалка“, подчерта той. „За мен този параграф е груба грешка – по този начин контролиращият орган издава присъда, което е приоритет единствено и само на съда“, заяви и заместник-председателят на здравната комисия и депутат от АБВ Георги Кючуков.
Лимитите и обемите
Налаганите лимити в болничната помощ бе друга тема, по която предлаганият бюджет на НЗОК понесе силни критики. Според Даниела Дариткова определените лимити и обеми не са съобразени с нуждите на здравноосигурените лица, а с финансовата възможности в бюджета на НЗОК. „Тези лимити се използват като бухалка за лошите болници и като локумче за добрите“, коментира Емил Райнов от БСП. Той зададе и въпроса защо през тази година на някои болници лимитите са били коригирани, а на други не. „Защо след въвеждането на пръстовия автентификатор отново се слагат лимити? Няма никаква логика и оправдание“, коментира и Кючуков. „Това е една чисто административна мярка, а не реформа“, бе мнението и на Джевдет Чакъров от ДПС.
Неплатена дейност, задължения
Неплатената надлимитна дейност на лечебните заведения, която надхвърля 60 млн. лв., както и дълговете на НЗОК към чужди клиники, възлизащи на 190 млн. лв., също беше обект на критики от страна на опозицията в парламента. „Надлимитната дейност е извършена, проверена, фактурирана, но тя не се изплаща – защо?“, попита Емил Райнов. По думите му това перо заедно с натрупаните дългове към болници в чужбина вече оформят сериозна „дупка“ в бюджета на НЗОК за догодина. „Само по тези два параграфа бюджетът е дебалансиран“, отбеляза и Георги Кючуков. Според депутата от ДПС Хасан Адемов редица болници вече водят дела за неплащането на изработената надлимитна дейност и те ще бъдат спечелени. Това от своя страна ще бъде в дълг на всеки следващ здравен министър, предупреди още Адемов и изтъкна, че здравната система е финансово рухнала.
Разпределение на резерва
Залегналата възможност 90% от резерва на касата да се използва за лекарствени продукти и болнична помощ също бе атакувана от депутатите. В тази връзка председателят на парламентарната здравна комисия Даниела Дариткова посочи, че преди окончателното приемане на законопроекта поема ангажимент от името на ГЕРБ тази част в закона да бъде редактирана. „Факт е, че най-високите разходи на НЗОК са именно в тези две направления, но въвеждането на това ограничение би могло да доведе до затрудняване на дейността на касата и невъзможност за финансиране на други дейности“, посочи тя и отбеляза, че липсват ефективни системи за контрол в лекарствената политика.
