Всяко едно от три деца в света на възраст от 2 до 19 години е със свръхтегло или затлъстяване. Небалансираното хранене и ниската физическа активност са основните фактори за наднорменото тегло при децата.
В България има висока честота на свръхтегло и затлъстяване от най-ранна детска възраст, сочат данните от седем национални проучвания (1998 – 2014), проведени от НЦОЗА, МЗ и РЗИ върху храненето и хранителния статус на различни детски възрастови групи, информират от НЦОЗА.
При последното проучване е установено, че 5% от децата от 1 до 4 години имат затлъстяване. За сравнение, през 2007 г. този процент е бил 2,7%. Децата на 5–18 години с наднормено тегло са общо 30,1%, включително 19,8% със свръхтегло и 10,3% със затлъстяване. Момчетата на 10–13 години са най-рискова група – при тях затлъстяването е почти 20%, отбелязват от Центъра.
От там посочват още, че храненето в ранна и предучилищна възраст бележи положителни тенденции, като най-добри резултати се наблюдават по отношение на консумацията на плодове и зеленчуци – тя достига препоръчителния среднодневен прием. Увеличила се е консумацията на мляко, млечни продукти, пълнозърнести храни и риба, но тя все още недостатъчно. Децата често прекаляват със сладкарски, захарни и шоколадови продукти, с храни с високо съдържание на мазнини и сол. Установено е, че 54% от 1–2-годишните и 87% от 3–6-годишните не приемат достатъчно калций, а над 60% от децата в тази възраст приемат недостатъчно витамина фолат, който постъпва главно от листните зеленчуци. При една пета от децата приемът на натрий (основно от готварската сол) е по-висок от горните препоръчителни нива. Всяко четвърто дете на възраст 3–6 години консумира високо количество мазнини.
До 2011 г. се запазва тенденцията сред учениците значително да се увеличават свръхтеглото и затлъстяването. През 2014 г. при 7-годишните първокласници за пръв път има намаляване на затлъстяването при момчетата и задържане на честотата на свръхтегло и затлъстяване при момичетата. Намалява също затлъстяването във възрастта 7–9 години (от 18,5% на 13,2%) и на 14–18-годишните (от 7,9% на 5,6%). В групата 10–13 години затлъстяването запазва нивата си.
В България най-сериозни са проблемите в храненето на децата в ученическа възраст – консумацията на мляко, риба и пълнозърнест хляб е ниска, често се консумират много колбаси, захарни, шоколадови и сладкарски изделия, чипс и снаксове с високо съдържание на сол и мазнини. Само 40-50% от децата имат всеки ден в менюто си плодове и зеленчуци, а една трета от тях много често пият безалкохолни напитки със захар и/или подсладители. Значителна част от учениците се хранят нездравословно: 78–88% приемат мазнини над горната препоръчителна граница, а 30–44% приемат влакнини под долните препоръчителни стойности. Недостатъчни са витамините А и Е, калцият, желязото, магнезият и цинкът. Повечето деца са с висок прием на натрий, сочат още данните на НЦОЗА.
Малък брой ученици след 4-ти клас обядват в столовете, тъй като условията в тях не са подходящи и приятни. Бюфетите също не са предпочитани пред близките павилиони, които предлагат забранените на територията на училищата снаксове, сладкарски продукти и безалкохолни напитки.
Проблем е и ниската физическа активност – само 43% от момчетата и 27% от момичетата имат умерена до интензивна физическа активност съгласно препоръките (поне 60 мин. всеки ден). Средно 42% от децата прекарват в седнала или легнала поза 5 и повече часа всеки ден извън учебните занятия, основно пред компютъра и телевизора. Националното проучване от 2014 г. показва задържане на тенденцията за обездвижване сред децата. Само 36,5% от 10–18-годишните са физически активни почти всеки ден. Всяко трето дете спортува рядко или никак, като момичетата са два пъти повече от момчетата. Повече от 40% от децата не спортуват, но 25% от тях казват, че нямат условия на близко разстояние.
Проблемите в детското хранене са следствие от липсата на здравословен модел в значителна част от българските семейства, от отсъствието на адекватна информация и обучение по здравословно хранене, от голямото влияние на масовата реклама на храни с високо съдържание на мазнини, сол и захар, отбелязват още от Центъра.
