!
Петък, 29 Март 2024
23
септ
 

Доц. Мила Любомирова: Често пациентите ни стават приятели до живот

Неделя, 23 Септември 2018 | 10:38:19 Надежда Ненова


Доц. Мила Любомирова работи в Клиниката по нефрология на Александровска болница от 1997 г., през 2017 г се хабилитира и е доцент към същата клиника. Има научни интереси към абдоминалната ехография, прави бъбречни биопсии. Дисертацията й е посветена
      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „Кой сте Вие, докторе?“

Доц. Мила Любомирова работи в Клиниката по нефрология на Александровска болница от 1997 г., през 2017 г се хабилитира и е доцент към същата клиника. Има научни интереси към абдоминалната ехография, прави бъбречни биопсии. Дисертацията й е посветена на сърдечносъдовия риск при пациенти с бъбречна недостатъчност. Има специалност по вътрешни болести и по нефрология, правоспособност за абдоминална ехография първо, второ и трето ниво, както и сертификат за бъбречни биопсии. Научните й интереси в клиничната нефрология са в областта на консервативната терапия на хроничната бъбречна болес т и лечението на гломерулните заболявания.  Подходите в лечението на анемията при хроничната бъбречна недостатъчност, оптимизирането на техниката за ПББ с цел намаляване на постбиопсичните усложнения. Доц. Мила Любомирова е член на авторския колектив на учебника “ Бременност и бъбрек” и „Нефрология”

 

Доц. Любомирова, как избрахте медицината за своя професия?

От много малка възраст знаех, че искам да бъда лекар. Освен това винаги съм знаела и какъв лекар искам да бъда, защото моята баба беше болна от бъбреци. Тя беше една от първите пациентки на диализа в България. Живеехме на бул. „Пенчо Славейков“, близо до диализата и с моя дядо, в продължение на няколко години, всяка нощ я взимахме от там. Бях много лично ангажирана с болестта на баба ми. След години имах страхотен шанс в нефрологията на „Александровска“ да има място, иначе вероятно щях да стана друг специалист. Когато завърших тук имаше място, започнах по член, след това се явих на асистентски конкурс и така ми тръгна кариерата.

Освен личното преживяване, което Ви е вдъхновило за нефрологията, какво Ви задържа в тази специалност?

Нефрологията е малка и компактна специалност. Има какво да се прави, макар че не е хит като кардиологията, където технологията невероятно бързо се развива. Смятам обаче, че за жена това е една деликатна и интелектуална специалност. Има имунология, има медикаменти, има неща, които още са много неизяснени, има предизвикателства и боледуват млади хора, на които може да се помогне, има и разбира се светлина в бъдещето – бъбречната трансплантация. Ние виждаме пациентите, на които помагаме и това е огромно удовлетворение. Не е хирургия, разбира се, но за жена е много хубава специалност.

Какъв е крайният срок, в който може да се помогне на пациент, преди да се е стигнало до трансплантация?

В България трябва да работим страшно много да обучаваме хората  на култура към здравето си. Те да наблюдават себе си, да могат да използват профилактични програми, за да могат нещата да се хващат много рано. Основните ни пациенти, които стигат до терминална бъбречна болест, до диализа, са диабетиците и хипертониците. Това са социалнозначимите заболявания на днешното време. Ако преди 20 години те са се диагностицирали на  възраст 50-60 години, днес имаме 30-годишни хора с метаболитен синдром, диабет и затлъстяване, които нямат шанс да стигнат до 60 години с нормална бъбречна функция. Те стигат до диализа в една изключително активна възраст. Затова идеята е българинът да започне да се отнася отговорно към здравето си. Да се профилактира, да се търсят насочено бъбречни заболявания. Така както има скринингови програми за диабета, за хипертонията, за затлъстяването. Бъбречните заболявания в резултат на тези социалнозначими заболявания са също едно огромно перо за здравеопазването и може да се направи много в ранната диагностика. Ако ние хванем един човек късно, нещата, които можем да направим са много малко.

Трансплантация в нашата специалност е ключов момент, защото това е част от възможността за развитие. В клиничната част проследяваме пациентите до терминалната бъбречна болест, след това е диализата, а трансплантацията им дава нови шансове да бъдат върнати към нормалния си живот. Разбира се с медикаменти, разбира се с рискове, но те са социално адаптивни и могат да функционират така, както са функционирали преди.

Трансплантираните пациенти продължават ли да бъдат и ваши пациенти?

Когато човек придобива специалност нефрология, това означава, че може да работи всички полета на нефрологията. В България това е малко по-разделено, защото диализите са извън нефрологичните отделения и няколко клиники в страната водят диспансера на  трансплантираните болни. Никой не може да забрани на някой да бъде мой пациент, но за момента не мога да изписвам медикаментите, свързана с терапевтичното повлияване на органа, защото това е обект на друга клиника. Нашите пациенти, които са трансплантирани, продължават обаче да са наши, защото дълги години сме се грижили за тях, а и за техните семейства. Една голяма част от тях се превръщат в наши много добри и доживотни приятели. За съжаление с някои от тях се и разделяме във времето, което е част от професията и живота.

Едно от най-често срещаните заболявания са т.нар. камъните в бъбреците…

Това е болест, която е интердисциплинарна. Тя е обект и на нефрологията, и на урологията. Уролозите имат своите методи на лечение на нефролитиазата и уролитиазата.  Те се намесват адекватно в случаите, когато болните не могат сами да евакуират конкрементите си, но нашето място е в диагностиката на причините за литиаза, за терапевтичното повлияване на тези причини, както и за наблюдаването на пациентите и лечението на съпътстващите инфекции, които са най- честите усложнения на това заболяване.  Ехографският метод на проследяване на пациентите по отношение на големина, форма, размер и локализация на камъните е много бърз, неинвазивен и широкодостъпен. Другото, с което се занимаваме е адекватното лечение на инфекциите при тези пациенти, както и лечение на постурологичните възпалителни усложнения, когато е имало някаква манипулация или оперативна интервенция за отстраняване на конкремент. В днешната ера антибиотичното приложение е толкова широко, че антибиотичната резистентност особено към грам-негативните бактерии, причинители на уроинфекциите е повсеместна. Новите антибиотици са много тесен спектър, разработват се и още по-нови, но не в тези темпове, в които се създава резистентността. Така че на пръв поглед един много банален процес - лечение на инфекция с антибиотици, се оказва много деликатен момент. Трябва да се провежда внимателно, прецизно мотивирано и базирано на добро познание  на проблема както от клинична гледна точка , така и от микробиологична. Това е много сериозен проблем изобщо, защото всеки смята, че може да лекува с антибиотици - от общопрактикуващия лекар до съответния специалист, да не говорим за пациентите, които достатъчно четат в интернет и се самообразоват. Поради тази причина докладите на СЗО са трагични за тежката антибиотична резистентност както на грам-негативните, така и на грам-позитивните бактерии.

Какво може да се направи срещу това?

Държавна политика и приоритет е това как ще се направят стандартите, които да регулират кой какво изписва и кой какво назначава. Трябва да обучаваме и добре бъдещите лекари- днешните студенти. В крайна сметка обаче пациентите са тези, които търсят помощ някъде, така че е и въпрос на достъп до качествена здравна помощ.  Пациентът  трябва да има гарантирано право на свободен избор.  В крайна сметка здравеопазването е един механизъм в конкурентна среда. Пациентът избира свободно при кой специалист да отиде и между нас има конкуренция и всеки един от нас се стреми да се наложи.

Защо избрахте да работите в „Александровска“ болница?

Работя тук откакто съм завършила. Бях студентка и идвах тук при доц. Режина Джераси и проф. Богов, той тогава беше асистент, да се уча на ехография. Проф. Григоров, който е специалист по ултразвук, ме беше насочил да идвам тук да ме обучават, да ползвам методика. Започнах да идвам като доброволец и когато завърших имаше едно място по член. По-скоро това е случайност, която впоследствие стана моя съдба. Не се преместих да работя на друго място, защото много си харесвам колектива. Доц. Киперова, която беше началник дълги години, успя да създаде приемственост между хората. Успя да създаде един екип, който дава възможност на младите хора да реализират себе си.  В тази клиника никой не е спрян да научи и да направи нещата, които иска както по отношение на методика, така и по отношение на научни изяви и дисертации. Има една добра колаборация и свобода. Точно това е, което ми харесва, защото съм била и на други места, в други клиники, била съм и в чужбина и е страхотно приятно човек да може да ходи на работа с удоволствие.

Какво Ви накара да останете в България?

Лични неща, определено, които в последствие се решиха. Вече обаче съм на такива години, че не ми се ходи в чужбина, а нещата, които мога да постигна тук ме удовлетворяват лично и професионално. Ако имам някакъв дефицит, може би ще потърся чужбина като средство за реализация на някакви амбиции, но за мен нещата тук се случиха така, както съм ги мечтала и се надявам да бъде и занапред така. Мечтите са много важно нещо. Ако сме удовлетворени от постигнатото и не искаме повече, просто спираме да се развиваме.

Как успявате да се разтоварите?

Спортувам. Аз съм много запален плувец. Плувам всеки ден. Това е нещото, което страхотно много ме зарежда, това е моят антидепресант. Освен това карам ски задължително зимата. Имам и едно много сладко хлапенце, което много ме зарежда, защото е абсолютна контра на всичко, което ми се случва в живота и е безапелационен диктатор за приятни занимания, които човек на моята възраст вече е забравил. Като игра на карти, компютърни игри, спускания на водни пързалки. Това страшно много ме зарежда. Той взима, без разбира се това да му влияе, цялата негативна енергия от работата. Когато го видя, забравям всеки един проблем, който съм имала тук, защото независимо, че сме приятели в екипа, когато 22 човека работят на едно място и имат 37 пациента с различна тежест на болестите, с различни проблеми, с различна емоционална нагласа, проблемите са постоянни, а отговорностите са много.



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
*Lve


Всичко за коронавируса
Още новини
Американски лекари обучиха наши медици на първа помощ при сърдечен арест
29.03.2024 15:38:45

Американски лекари обучиха наши медици на първа помощ при сърдечен арест

Трима асистенти от Медицински симулационен тренировъчен център и трима лекари специализанти към К ...

БЛС за поредната атака срещу лекар: Необходима е промяна на обществените нагласи
29.03.2024 15:07:43

БЛС за поредната атака срещу лекар: Необходима е промяна на обществените нагласи

Българският лекарски съюз осъжда поредния случай на агресия над медицинско лице и изразява своята ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...