Доц. д-р Спас Спасков: Хората у нас не са склонни да се увеличи здравната вноска

„Хората у нас не са склонни да се увеличи здравната вноска. Точно това беше страхотната борба, когато трябваше да се увеличи вноската от 6 на 8%. 8% здравна вноска ни се видяха много. Всички говорим за нов модел в здравеопазването, но никой не е споменал точно как ще изглежда и тогава идва и изненадата. Когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш не там, където трябва. Трябва да се казва точно и ясно кое ще се промени в новия модел“, изтъкна доц. д-р Спас Спасков, бивш директор на „Пирогов“ в студиото на „Денят ON AIR“.

Според доц. Спасков

трудно биха се събирали повече средства в здравната система

, защото единственият начин да се направи е чрез хората, а те не искат да плащат допълнително. „Ще има сблъсък в това отношение и доста зле ще се гледа на такъв подход. Може би трябва да се дадат малко повече възможности за работа на частните осигурителни дружества. Тогава ще се събират повече пари и ще има възможност за по-добро здравеопазване за тези, които го желаят.

Парите, които се дават под масата в болниците, се самоограничиха, тъй като плащанията стават на касите на лечебните заведения. Хората биха могли да си получат и съответните документи за извършените плащания. Ние трябва ясно да си дадем сметка какво искаме. Има някакъв ресурс, който може да осигури някакъв обем от медицинска помощ. Всичко над този ресурс някой трябва да го плати. Трябва ли да има нещо, което да е в повече или трябва да премълчаваме и да правим само толкова с колкото пари разполагаме. Мисля, че сме живяли във време, в което е било така, не ни харесваше и затова всички вкупом поискаха да стане тази промяна, която сега критикуваме“, каза бившият директор на „Пирогов“.

Той допълни, че изключително много ни харесва моделът на Германия, където хората не доплащат за здравни грижи. Но там се събират годишно на глава от населението около 4000 евро здравни вноски. В България се събират около 250-300 евро годишно на човек.

„Т.е. ние разполагаме с 15-20 пъти по-малко средства. Възможно ли е да се направи такъв модел, при който ние да събираме същите пари като в Германия. Не е възможно, тъй като това е почти колкото целия национален бюджет.

Значи тук идва разковничето – какво е възможно да се даде като услуги срещу събраните пари.

Не е възможно с много малко пари да направим същото, което правят държавите с много пари.

Затова трябва да потърсим такъв модел, който да е удовлетворителен.

В частните болници например, никой не говори за източване на средства през лекарства. Колкото струват медикаментите, за толкова се купуват. Никой не купува скъпи медикаменти. Там се регулират разходите много по-добре, ако не друго, поне може да се вземе моделът“, каза доц. Спасков.    

Председателят на Националната пациентска организация - д-р Станимир Хасърджиев обясни, че промените, които трябва да се направят в здравната система, са най-вече в две посоки. 

Първата е да се намери начин да се събират повече пари в системата

, тъй като средствата, които се харчат за здравеопазване, многократно надхвърлят тези, които се събират през Здравната каса. Втората посока е така да се прекрои системата, че да е сигурно, че тези пари отиват при пациенти, които наистина имат нужда и Касата плаща за доказано лечение, методики и постигнат резултат, както е в повечето други държави, а не се плаща за фиктивно извършени хоспитализации и т.н.

„И сега хората вадят страшно много пари от джоба си точно, когато са болни и когато трябва всъщност здравната система да им помага. Това трябва да променим. Най-добрият модел е този, който ще подсигури лечението на хората, когато имат нужда, както и спокойствието на медицинските екипи, че ще могат да се погрижат за тях. Най-ефективните модели са тези, при които се събират парите, докато си здрав, а когато се разболееш, не се налага да доплащаш. Формулата е в солидарния модел. На хората трябва да им се обясни за какво са необходими повече средства и да се контролира изразходването им след това. Доплащането е най-големият проблем у нас. То е проблем, заради който хората не ходят на зъболекар, не правят профилактични прегледи и т.н.“, посочи д-р Хасърджиев.