Д-р Галя Гарванска: Първият ми дом е „Пирогов” – щастлив човек съм

Д-р Галя Гарванска е специалист по образна диагностика в „Пирогов”. Работи в спешната болница от 30 години и никога не е искала да бъде другаде. На мнение е, че само в „Пирогов” „един специалист може да стане истински лекар”.

Работата в тази област отдавна не се изчерпва с рентгеновата снимка. Специалистите по образна диагностика боравят умело с ултразвук, скенер, магнитен резонанс, извършват миниинвазивни манипулации под рентгенов контрол. Случаите са много и разнообразни, но д-р Гарванска не „прегаря”, както е модерно да се казва. Хобито й е да играе карти и да пътува. 

-Д-р Гарванска, как се насочихте към медицината?

- От съвсем малко дете си знаех, че ще стана лекар. Моят дядо все ми казваше: „Ти ще станеш лекар, аз ще ти купя апартамент на първия етаж и ще ти направя кабинет”. Никога не ми е минавало през акъла, че мога да се занимавам с нещо друго. Никой в семейството ми не е лекар. Много се гордееха в семейството ми с мен, но за жалост нито един от двамата ми сина не избра тази професия. Много обичам медицината и днес.

- Как се „избрахте” с образната диагностика?

- Случайно. Там, където работих по разпределение в Костенец като млад лекар, нямаше свободна позиция за нито една друга специалност, освен за рентгенолог. Много плаках, когато ме назначиха на тази позиция. Аз исках да бъда педиатър. Изборът беше предопределен, но в крайна сметка, се влюбих в образната диагностика, след като дойдох в „Пирогов”.

- Откога работите тук?

- Работя в „Пирогов” от 30 години, от връщането си от работа по разпределение в Костенец. Тогава малкият ми син ми казваше „Моля, другарко”, защото там работехме до обяд, след това на „Бърза помощ”, оставаш и на другия ден. Имало е случаи, когато не се прибирах по два дни и половина. С автобус пътувах. Родих двете си деца, докато следвах медицина, не съм прекъсвала и не съм се оплаквала, че ми е било тежко.

Мога да кажа, че работата по разпределение е много полезна за младия лекар, защото там работиш и се срещаш с всички аспекти на медицината, добиваш клиничен опит. В контекста на моята специалност образна диагностика, ако нямах този клиничен опит, виждам сега колегите, които идват тук да специализират, че им е доста по-трудно да свържат образа с диагнозата. Те са млади, много четат, има различни помагала и бързо напредват. Една от специализантките ми – д-р Илиева дойде без нито един ден рентген, но беше работила 3 години като общопрактикуващ лекар. Тя много бързо напредна и бих казала, че за нея важи думата: „Учениците надминават учителя си”.

- Как започнахте работа в „Пирогов”, знам, че преди години това не е било лесно?

- От Костенец ме изпратиха на един курс по спешна медицина във ВМА. След това започнах работа в рентгена на „Пирогов” при проф. Ванев, доц. Крайчев и доц. Спасков, които ме обучаваха от нулата. Това бяха моите учители. От тогава досега работя все тук и не съм искала друго. Тук един специалист може да стане истински лекар. Мога със сигурност да кажа, че съм си намерила мястото, на което се чувствам добре. За мен „Пирогов” е първият ми дом.

Ние не само гледаме снимки, а работим и минимално-инвазивни манипулации, с които помагаме на пациентите да се облекчи състоянието им, а при някои и да оздравеят.

Например, тук правим едно изследване пневмоколоскопия се казва, когато има преплитане на черва при децата. Ние в нашия кабинет с въздух им ги разплитаме, грубо казано. Така спестяваме операцията на детето.

Например, пациенти, при които след травма или по друга причина е навлязъл въздух в плевралните кухини, слагаме дренчета. Правим изследвания при стеснение на уретрата, при камъни в бъбреците. Работата при нас е много разнообразна. Поставяме дренчета и в жлъчните пътища.

Стараем се повечето от колегите да работят минимално-инвазивно. Това е част от работата ни тук - в Клиниката по образна диагностика на „Пирогов”. Също така, идеята е всеки да може да работи на всички апарати – ултразвук, скенер, магнитен резонанс, рентген.

- Какво се промени във вашата специалност за 30 години?

- Нашата специалност се разви най-бързо. Новите апарати сега са дигитални. Визуализацията е по-добра и се случва по-лесно от преди. Постоянно излизат нови апарати. Това ни задължава да подобряваме нашите знания и умения. Непрекъснато посещаваме форуми в чужбина.

Работим в екип с колегите от другите специалности в болницата. Нашата работа е да помогнем на колегите да си свършат добре тяхната. Минимално-инвазивните диагностични и терапевтични процедури се правят от този, който може да ги извършва. Ние можем да работим всичко. Т.е. не само правим рентгенови снимки и ги разчитаме след това, но също така извършваме и други изследвания.

При нас е може би едно от малкото места в столицата, където се правят изследвания с контрастно вещество на дебелото черво и на стомаха. Имаме пациенти от много болници, не само от София, може би, тъй като аз съм с богат опит в тази диагностика. Тези изследвания се правят под рентгенов контрол. Това не е фотография, а рентгенография.

- Споделете за случаи, които няма да забравите...

- Ето, наскоро открихме при млад мъж едно много рядко заболяване – остеопойкилоза се казва. Ние дори ще го публикуваме този случай. Мъжът дойде при нас от друга болница за магнитен резонанс, с рентгенова снимка, на която диагнозата е ясна, но не я бяха видели.

Най-удовлетворяващо е, когато едно детенце е дошло с преплитане на червата и сме му спестили операцията. Друго, което много ме радва, е, когато пациентът ми се довери. Да речем, открия лоша болест и му казвам на човека да отиде еди къде си, да направи операция и нещата ще се оправят. Имам много пациенти, които са ме послушали и са живи.

И досега имам пациент с рак на белия дроб, който открихме рано, който от 20 г. на всеки 7-ми април и друг празник ми носи огромни букети. Имаше един дядо, който ми носеше банички. Някой път дори не мога да се сетя какво съм направила за тези хора, но те са благодарни. Много е мило и хубаво.

- Как си почивате?

- Много обичам да играя карти. Всичко мога да играя. Всяка неделя се събираме компания и си правим турнири. Със съпруга ми пътуваме винаги, когато можем. Така си почивам и се зареждам.

Аз не прегарям, навремето две деца отгледах, докато следвах медицина. Е, уморявам се повече от преди, което е нормално с възрастта. Аз съм щастлив човек.