Може да се окаже, че следващата година ще е началото на края на българското здравеопазване в някои региони. Това каза председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров в изказването си по време на Втората национална кръгла маса „Заедно за повече здраве“. Тя се организира от инициативата „Заедно за повече здраве“, в която участват Българският лекарски съюз (БЛС), Българският фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
По думите му ако не се вземат спешни мерки инвестиции и не се разглеждат като нещо, което се прави за бъдещето, само след три-четири години няма да можем да поемем нуждите на обществото в различните сфери на здравеопазването. „Тогава 60% от медиците ще са излезли от системата по чисто възрастови причини“, каза д-р Маджаров.
Той подчерта, че не може да се разчита само на НЗОК за справяне с всички проблеми, с които се среща системата. „В една по-спокойна обстановка това не се забелязваше толкова остро. Макар и с нежелание НЗОК всяка година поемаше нови и нови отговорности. Колкото и да е трудно заради договорния модел, поемаше неща, които се отнасят за всички граждани, а не само за здравноосигурените. Практически обаче тази и следващата година опитите до всичко да се остави на нея ще доведе до притискането й до стената. Призовавам институциите да не притискат повече Здравната каса, защото тя ще ни е необходима и по-нататък. Пример за това е, че се опитваме да осигурим помощта за ковид болните в лечебни заведения, които нямат възможност да го правят през условията, които е длъжна да изпълнява Здравната каса“, каза д-р Маджаров.
Той беше категоричен, че тестването и лечението на тези пациенти трябва да се финансира от държавата, защото една огромна част от тях са неосигурени.
„Действително през следващата година са необходими допълнителни средства като минимум, за да подсигури здравната система. Август месец беше обявено увеличение с 10% цените на всички, които трябваше да отидат приоритетно за повишаване на заплатите на работещите в сектора. българското общество остана с впечатление, че само в рамките на тази години са дошли с 200 млн. лв. повече, а отделно се очакват още близо 700 млн. лв.. Нито един лев повече от предвидения в първоначалния бюджет на НЗОК не е стигнал до колегите в страната. Обещаните 126 млн. лв. юни месец не са внесени в бюджета на Касата, а те практически трябваше да подсигурят увеличението на заплатите“, каза д-р Маджаров.
Той беше категоричен, че държавата не гарантира през този бюджет увеличаване на възнагражденията на българските лекари и сестри, а дори и не гарантира запазване на възнагражденията. „Настояваме отговорно да се погледне на бъдещото за следващата година“, заяви председателят на БЛС.
Бачо Маджаров, Скоро и държава България няма да има на картата от такива като теб, гъзангелов, Тиквопитеци, Тиковци и вся осталная сволоч!
Националът Кирил Десподов носи тузарски часовник. Цената на сахатника е близо 40 000 лева. Именно с него нападателят позира на снимката, когато подписа договора си с Лудогорец. На дясната му ръка се забелязва да блести Rolex Yacht-Master 40 mm. Цените на световноизвестната швейцарска марка модели варират от 12 до 20 хиляди евро (24 000 до 40 000 лева). Заради големия интерес напоследък обаче някои от тях се продават и по-скъпо. Кирил Десподов си беше облякъл черна риза, за да изпъква още повече луксозното чудо на ръката му. Нападателят ще взима заплата в "Лудогорец" с 10 000 евро по-голяма от тази, която получава в "Каляри". Месечното му възнаграждение в Разград ще е около 50 000 евро, докато в Сардиния то е към 40 хиляди.