Д-р Таблов: Медицината е изкуство, но трябва да има рамка

Д-р Борис Таблов е анестезиолог-реаниматор в град Нойрупин, Германия. Завършил е медицина в Плевен през 2002 г. Специализира Анестезиология и интензивно лечение. От 2010 г. работи в клиниката в Нойрупин. Има и допълнителни квалификации по спешна и по интензивна медицина. Преподава в местния медицински институт и е част от група лекари, които са отговорни за медицинското осигуряване при случаи с голям брой пострадали. Семеен е, има две деца. Лекар трето поколение - цялото му семейство се състои от лекари.

Д-р Таблов, какво се случва с пациентите с COVID в интензивно отделение?

За да попаднат там, трябва да са застрашени някои от основните им жизнени функции - дихателна, сърдечносъдова, бъбречна, чернодробна и т.н. Няма някаква съществена разлика при пациентите с COVID. Това, което е по-особено при тях е, че самите болни носят риск за персонала. Другото е това, което видяхме в някои държави, че може да се наложи в кратък период да се наложи да се лекуват твърде много пациенти и които могат да подложат ресурсите на системата под много голям натиск и те да не бъдат достатъчни. Може да се наложи по изкуствен начин да се поемат функциите на белия дроб или на бъбреците и тези дейности обичайно се случва в интензивните отделения.

Вие работите в немска болница, какъв е протоколът, който следвате?

Всяко медицинско дружество - на кардиолози, на пулмолози, на инфекционисти, на анестезиолози, излиза със свои препоръки, касаещи специфичната медицинска дейности. Съвременната медицина обаче е комплексна работа и стандартите се преплитат. Има протокол, даже последната му ревизия в Германия е от 24 юли. В него се обобщават на определен период натрупаните данни и на тази база да препоръките за терапия при вируса. Самият протокол представлява неспецифично лечение на пораженията по отделни органи и системи. Немското дружество по анестезиология дава една рамка, в която има указания докъде да се движим, кое е препоръчително и кое не, но при достатъчно причини да се отклониш от нея, никой няма да те спре. Т.е. рамката я има, но медиците имат свобода на действие. В България такава рамка липсва, доколкото знам и това дава възможност за редица интерпретации. Има написана такава от проф. Николай Младенов, в чиито енциклопедични знания не се съмнявам, но консенсус не може да бъде мнението на един човек. Друго е да се съберат експерти от различни звена, да погледнат ситуацията от различна гледна точка, да обобщят данните и понеже е динамичен процес периодично да го ревизират.  

Колко често трябва да се ревизират тези препоръки?

Само в рамките на един месец цялата научна информация минава от крайност в крайност. Например лечението, което е приложено на момчето от Велико Търново, не е експериментално. Както за хидроксихлорохина, така и за тоцилизумаб, който е бил приложен там, имаше показания, че действа срещу COVID и намалява смъртността. Препаратът е антиревматичен. Тъй като при най-тежките случаи на коронавируса пораженията са в резултат на изключително силната реакция на имунната система на организма и се търсят начини да се потисне тази имунна реакция с идеята, че няма да се стигне до тези поражения и пациентите ще бъдат излекувани. Буквално преди дни са излезли резултати от голямо проучване на фирмата-производител, които са показали, че тоцилизумаб няма отношение към смъртността от COVID, съответно няма причина да бъде използван. В момента, в който обаче колегите са прибягнали до този препарат, те са имали реални основания да смятат, че той ще помогне, тъй като пилотните проучвания са дали такъв резултат. По думите му е твърде малко времето от началото на пандемията, за да може лекарите да са сигурни кое работи при всякакви условия и да прилагат терапията без проблем. Затова е толкова важно е стандартите за COVID19 да се актуализират периодично от съответните съсловни организации. Реално погледнато никой от нас няма възможност да прочете всичко по темата, защото информацията за коронавируса в момента е океан и непрекъснато излизат нови и нови неща. Медицината е изкуство в ръцете на лечителите, но все пак рамката е важна и необходима.

Имал ли сте сходен случай с този на момчето във Велико Търново в практиката си?

Малко по-встрани останахме от кризата. Не бяхме залети. Имали сме няколко тежки случая, но няма нито един починал в нашата болница от COVID-19. Последният сходен случай, с далеч по-добър резултат при нас, е на 35-годишен мъж с тежка COVID-инфекция. Поне по ренгеновия образ белите му дробове бяха сериозно засегнати, лабораторните резултати също не бяха добри, но той отговори добре на терапията и на подпомагането на дихателната функция неинвацивно, с маска. За 7-10 дена процесът претърпя обратно развитие и човекът се подобри чувствително и вече си е вкъщи.

Според Вас на какво се дължи фактът, че хората реагират по толкова различен начин на коронавируса?

Ако знаех, може би щях да съм световно известен. Хората трябва да проумеят, че има твърде много въпросителни около вируса, данните тепърва се събират, тепърва се обобщават, тепърва се анализират. Трябва да разберем не само защо различно протича заболяването при хора със сходни болести и начин на живот, но и защо едни региони са толкова засегнати, а при други не се усеща.