„Депресията сред младите татковци е проблем, който твърде често се пренебрегва“, категоричен е доц. Това Уолш, водещ експерт по социална работа в Университета на Уисконсин-Медисън, цитиран от Агенция Ройтерс. Специалистът е бил поканен да коментира последните насоки на Американската академия по педиатрия (AAP) и Специализираната група за услуги в областта на превенцията на САЩ (USPSTF), които препоръчват на педиатрите да използват максимално посещенията си при новородени деца, за да проведат скрининг на майките за следродилна депресия.
Според доц. Уолш и специалистите от неговия екип, експертите на тези двете големи и уважавани организации категорично пренебрегват бащите и подценяват емоционалното им състояние след появата на нов член на семейството. Това е недопустимо в светлината на всички доказателства, които се появиха се през последните десетилетия и доказват значението на психичното здраве на бащите за благополучието на техните деца, допълва доц. Уолш.
Въпреки че много нови татковци изпитват депресивни симптоми, малцина знаят как да идентифицират признаците или да говорят открито за своите мъчителни преживявания.
Симптомите на депресия при бащите през първата година след раждането на дете вече се смятат за „бащина следродилна депресия“, пишат доц. Уолш и колегите му. В предишни техни проучвания е било потвърдено, че засегнати от нея са между 2% и 25% от бащите. Не съществуват обаче ясни диагностични критерии, специфични за бащите, отбелязват те.
"Депресията често изглежда различно при бащите, отколкото при майките“, казва доц. Уолш.
В допълнение, към познатите симптоми, като постоянна тъга, загуба на интерес към приятни преди дейности и проблеми с храненето и съня, мъжете могат да замаскират симптомите си, като се превърнат в работохолици или започнат да злоупотребяват с алкохол.
Бащите със следродилна депресия също са по-малко склонни от майките да поискат помощ, а липсата на информираност за бащината депресия категорично може да затрудни справянето им с проблема.
„Време е фокусът върху перинаталната депресия в рамките на педиатрията да включва и бащите“, категоричен е доц. Уолш. Според него и колегите му, добрите практики по отношение на майчиното психично здраве трябва да се разширят и да обхванат и бащите.
Това обаче не намалява необходимостта проблемът да бъде идентифициран и на него да се реагира, защото депресията при всеки един от родителите е риск за благополучието на детето, категоричен е той.
Същото мнение споделя и психиатърът доц. Томас А. Фийлд, преподавател в Медицинското училище в Бостънския университет, който настоява за мерки, насочени към по-добра обществена информираност по темата.
„Следродилната депресия при жените дълго е била силно стигматизирана. Сега не е съвсем така, тъй като информираността се подобри.Трябва да има повече образование, за да преодолеят неудобството си младите бащи и да разберат, че е нормално да говорят за депресията си“, казва Фийлд и уточнява, че като общо правило мъжете нямат пълноценен емоционален живот.
"По-точно е да се каже, че всъщност мъжете са силно разтревожени от възпитанието на детето си. Те не винаги го изразяват по начин, който другите възприемат като тревожност, по-скоро околните го интерпретират като желание за контрол", коментира още д-р Фийлд.
Ето защо е важно да се говори публично за проблема и да се търсят начини за справяне с него, като се залага на общите усилия, подчертава той.
