Започнем ли да се „плюем“ помежду си, войната е загубена, а падението ще е за всички ни

Наложените мерки вследствие на епидемията от COVID и напрежението в последните дни между държавата и ресторантьорския бизнес, който заплаши, че ще отвори заведенията си, ако не му се позволи да заработи, влязоха във фокуса на внимание и на рап изпълнителя Ицо Хазарта. В профила си във фейсбук той публикува остър коментар по въпроса, като упрекна здравния министър проф. Костадин Ангелов, обвинявайки го в „падение“ заради думите му, че „ресторантите и заведенията не са приоритет“ в сегашната ситуация, като дори стигна по-далеч, определяйки ги като „плюнка в лицето на всеки българин“.

Останалите, на моменти дори цинични твърдения на известния музикант, ще подминем, без да се спираме на тях. Не можем да подминем обаче подобен коментар, особено когато той идва от личност, радваща се на особена популярност и то сред младите хора, чиято роля в настоящия етап от овладяването на епидемията от COVID e решаваща.

Защо изобщо ще обърнем внимание на думите на Ицо Хазарта? Може би защото от вече почти година България, а и целият свят, се намира в ситуация, която не един и двама политически лидери и по-важното – лекари, челно сблъскващи с една непозната и за съжаление смъртоносна болест, определиха като война. А когато сме във война, е излишно да се казва, че битката и приоритетът е за човешкия живот и след това за всичко останало.

Надали някой ще оспори, че в последните дълги и трудни месеци няма бизнес и сфера, която да не е засегната от кризата. Надали има бранш, който да не се опита да се преструктурира, за да може да отговори на изключително голямото предизвикателство, наречено COVID. Надали и някой ще оспори, че няма сектор, който да не плаща своята цена и да търпи големи загуби. И да – тя не е никак малка. Не е малка обаче и „цената“ на живота за онези 8614 българи, които платиха, загубвайки живота си вследствие на епидемията от COVID към днешна дата. Не е малка и цената на огромния, често почти денонощен труд, който българските медици упражняват вече почти година, борейки се с нещо опасно и непознато. Не е малка и цената, които хиляди български ученици, както и техните родители, плащаха, а много от които и продължават да плащат от все още продължаващото принудително обучение у дома с всички съпътстващи проблеми от това. За тях обаче не се вика шумно. Не се поставят ултиматуми. Не се заплашва.

На фона на това, хотелите на практика почти не са спирали работа, малките магазинчета, за които Хазарта е притеснен, същи продължават да работят. Най-вероятно съвсем скоро ще се създаде възможност и за работа на обектите в големите търговски центрове, както и на ресторантите, макар и при определени условия. Апропо – всички тези структури, чиито началници вчера отправяха ултиматуми, осигуряват години наред своите служители на доходи, близки до минималните, поради което сега същите тези работници не могат и да се възползват пълноценно от подкрепата на държавата, там, където нея я има. За този проблем обаче също няма шумни възгласи, „плюене“ и въпроси.

Въпрос е обаче дали ако утре всички ресторанти и търговски обекти бъдат отворени, ние като общество ще бъдем достатъчно отговорни и ще спазваме мерките, или отново ще докажем своя национален манталитет, демонстрирайки, че сме над правилата и над епидемията, втурвайки се на тълпи и без маски в първата отворена квартална кръчма и организирайки празник за душата чрез банкет за рождения си ден с 20 приятели?

За щастие към момента страната ни, поради една или друга причина, успява да овладее епидемията от COVID. Дали това ще остане трайна тенденция, остава да разберем. Докато чакаме обаче може би е добре да се замислим дали най-правилното поведение в тази трудна за всички ни ситуация е поставянето на ултиматуми и заплахи. Защото може би ако продължим действително да се „плюем“ помежду си, наместо да опитаме заедно с действията си да оставим тази епидемия зад гърба си, изходът от нея няма да е никак добър, а падението ще е за всички ни.