Здравеопазването след COVID изисква ефективно използване на ресурсите и повече контрол

Ситуацията, в която се намираме, е огромно предизвикателство не само за тези, които всекидневно се борят за човешкия живот, но и за тези, които ще правят последващите действия в здравната политика. Категорично съм убедена, че за развитие на здравеопазването е нужен надпартиен консенсус и визия за 10 години напред. Това ще е предизвикателството пред законотворците в следващото Народно събрание.

Това каза председателят на здравната комисия в 44-то Народно събрание д-р Даниела Дариткова при откриването на втората част на конференцията на „Капитал“ „Иновации и добри практики в здравния сектор“. Конференцията беше разделена на две с идеята днешната част да се проведе на живо, а не онлайн, но за съжаление развитието на COVID-епидемията осуети това намерение и тя отново се провежда през интернет. Конференция е посветена на бъдещето и анализа в какво състояние остава здравният сектор след ерата COVID, какви промени трябва да се направят, какво се случи с терапията на останалите тежки социално-значими заболявания и защо е необходимо спешно да се фокусираме върху тях, иновациите и безопасността на пациентите и лекарите.

Д-р Дариткова изрази очакването си усилията на участниците в днешната конференция да  намерят своето продължение и като законодателни инициативи. „Вярвам, че всички политици ще намерят общото съгласие, което ще ни даде надежда, смисъл и упование“, каза още тя.

За надпартиен консенсус говори и зам.-председателя на БЛС д-р Николай Брънзалов. Той припомни искането на партньорите в инициативата „Заедно за повече здраве“ за ускорено развитие на здравеопазването. „През следващите 5 години България трябва да догони ЕС по отношение на публичните инвестиции за здраве и те да се увеличат от 4.2% на 8% от БВП, или от 6 млрд. до 10 млрд. лв. Нарастването на инвестициите в здравеопазване трябва да бъде съпроводено от повишаване на тяхната възвращаемост чрез ефективно използване и ускорена дигитализация, измерена чрез подобрени здравни резултати за обществото и засилено икономическо развитие на страната“, каза д-р Брънзалов.

„Важният въпрос е какво става в сектора след ерата COVID. Всички сме обединени, че е необходимо ефективно използване на ресурситети и повече контрол. От БЛС търсим иновативни решения, работим по дигитален проект на съсловната организация, който ще позволи интеграция на регистъра в бъдещата НЗИС“, каза още той.

Като водещи приоритети д-р Брънзалов посочи още въвеждането на задължително продължаващо медицинско обучение за медицинските кадри и не на последно място - профилактиката. „Един лев, вложен в профилактика, означава 1000 лв. спестени от късно лечение“, подчерта той.

„По време на COVID-епидемията се научихме да използваме технологиите, а не те да ни използват. Иска ми се така да протече и дигитализацията в здравния сектор. Настояваме за повече инвестиции, защото знаем, че без отделяне на повече пари от БВП не можем да достигнем до останалите държави. Партньорите от „Заедно за повече здраве“ сме убедени, че всички специалисти трябва да работят като едно цяло, а за здравната система най-важното е да е ефективна. За да стане всичко това е необходимо да се случи промяна в мисленето. Първо трябва да се дискутират тези промени и тяхното значение от всички заинтересовани страни, законодателна и изпълнителна власт, и този форум е точното място, на което да се случи това“, каза председателят на БФС проф. Асена Стоименова. Ключовите думи според нея в сектора са повече инвестиции, ефективност и единство.

Новият председател на НПО Наталия Маева каза, че пандемията от COVID е довела до сериозно пренатоварване на здравната система и сега повече от всякога е належаща необходимостта от интегрирани здравни грижи. „Трябва да работим заедно, за да постигнем иновативни решения, за да осигурим живота и здравето на уязвимите групи. НПО е готова да продължи да предоставя своята експертиза към пациентите с хронични заболявания. Полагаме огромни усилия да стимулираме интереса на заинтересованите страни към дигиталните решения. Нужно е да бъдем реалисти и да се фокусираме в иновациите, но едновременно с това се нуждаем от реална преценка на състоянието на здравната система“, каза в приветствието си към форума Маева.  

„Липсата на профилактика е фатална за редица заболявания. Не можем да променим заболеваемостта от рак, защото няма профилактика. Основният ми въпрос към всички, които искат да бъдат управляващи, е защо не се завърши реформа в здравеопазването. Продължава натискът върху здравната система, продължава смъртоността да е над 100 души на ден и няма никакъв план как да се промени това“, каза и председателят на БАЗП Пламен Таушанов.

"Българското здравеопазване няма нужда от толкова много спорове, а от повече съгласие. От една страна то има нужда от повече инвестиции, а от друга - от повече ефективност и възвращаемост на тези инвестиции. Ако по тези две неща политиците се съгласят, ще можем да работим заедно така, че в следващите 10 години българското здравеопазване да е значително да е по-добро, отколкото е в момента и да е близко до средноевропейските показатели", каза изпълнителният директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании Деян Денев 

Очаквайте подробности от днешния форум на „Капитал“