Намаляването на бюджетите на лечебните заведения чрез принудителните анекси ще рефлектира върху заплащането на работещия в тях персонал. Това предупредиха представители на съсловието на пресконференция, организирана от Националното сдружение на частните болници, Българския лекарски съюз, Сдружението на общинските болници в България, Центъра за защита на правата в здравеопазването и Българската болнична асоциация. Поводът за нея бе, че НЗОК принуждава болници да подписват анекси, с които средствата за лечение се намаляват с 15%.
„Тези анекси поставят болниците в много затруднено положение, защото няма да им бъде платена дейност, а те продължават да работят без пари“, заяви д-р Николай Болтаджиев, председател на НСЧБ. Той обясни, че единственото перо, от което могат да се спестят пари при тази ситуация, са заплатите на персонала. „За нас това е цинично при условие, че в държавната администрация чиновниците взимат 13-та заплата, а в момента хиляди лекари, сестри и санитари работят без пари“, посочи той.
Д-р Болтаджиев изчисли, че при 134 млн. лв. средно месечно плащане лечебниците ще получат с около 18 млн. лв. по-малко за декември. Той допълни и че сред болниците с намалени средства има и големи държавни лечебни заведения.
„В закона за бюджета ясно е казано, че средствата за болниците се разпределят годишно, по месеци. Логично, ако беше спазен законът, всички очаквахме бюджетите на болниците да бъдат увеличени”, заяви той.
Мнението му беше подкрепено и от председателя на сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев, който посочи, че някои лечебни заведения вече са принудени да работят с между 60 – 80% от фонд „Работна заплата“. "Всичко това на фона на грипната епидемия”, отбеляза той.
Д-р Тотев цитира и редица закони и отбеляза, че според тях понятието „лимит” не съществува. „А ние в последните години работим в ситуация на твърди лимити”, подчерта той. Д-р Тотев разказа, че в последните дни е получил обаждания от редица болнични директори, които са сигнализирали за намаляването на бюджетите си, като орязването е средно между 2 и 12%. „Това ни шокира и събуди в нас два въпроса – защо е необходимо това да се случва и как така на едни бюджетът не се пипа, на други се намалява, а на трети се вдига нагоре?”, попита той.
Д-р Тотев коментира и информацията от НЗОК, според която бюджетите са намалени с 2,5%, като предположи, че най-вероятно някои лечебни заведения са получили увеличение в средствата си, за да може да се стигне до съобщения от касата процент, при положение, че има болници с орязани над 10% финанси. „Всички тези неизвестности ни насочват към тезата, че законността не се спазва”, отбеляза той.
ПРедседателят на Сдружението на общинските болници припомни и увеличаването на минималната работна заплата от догодина, което също ще е допълнителен разход за лечебните заведения и изтъкна, че с ръста й на практика ще се стопи разликата във възнагражденията между санитари и сестри. „Получава се една демотивация”, коментира той. Тотев отбеляза и че на много места общинските лечебни заведения са единствените, които подсигуряват денонощна лечебна дейност.
Лекарският съюз в лицето на секретаря на съсловната организация д-р Стоян Борисов настоя за изплащане на изработената дейност от страна на лечебните заведения и съобщи, че въпросът с принудителните анекси ще бъде обсъден на управителен съвет на БЛС още в първите дни на януари. Той обясни, че лекарският съюз изобщо не е бил уведомяван за подготвяното намаляване на бюджетите на лечебните заведения. „Настояваме да се намерят средства, за да се изплатят на болниците изработените суми”, заяви той. Д-р Борисов припомни и готовността на БЛС да заведе дело за неразплатената дейност на лечебните заведения през 2015 г. в размер на над 50 милиона лева. „За здравната каса въпросът е решен. За лекарския съюз обаче той не е решен – това са изработени пари за дейност, която в 80% е била за спешни случаи”, коментира той пред Zdrave.net.
От своя страна председателят на ЦЗПЗ д-р Стойчо Кацаров също посочи, че анексите ще рефлектират върху възнагражденията на медицинския персонал. „Това са средства за хора – как ще си получат възнагражденията за оказаната помощ от най-висш ранг, спасили са човешки живот и са помогнали за здравето не хората”, попита той. Кацаров акцентира и че анексите са връчвани без никакво обяснение. Той поясни и че ако при отказ да бъдат подписвани лечебното заведение няма да получи никакви средства за декември. „По силата на служебното НРД, ако не подпишеш – не ти плащат. Така пише там”, посочи той в отговор на въпрос дали допълнителните анекси могат и да не се подпишат или обжалват.
Председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев определи пред Zdrave.net като нонсенс факта, че НЗОК принуждава болници да разписват анекси, с които да се коригират бюджетите им в края на годината. „Може ли да отиваш и да принуждаваш управителите на лечебни заведения да подписват анекси за декември, когато месецът вече изтича - с 15-20% по-нисък ръст на финансиране, при условие, че те вече са си свършили работата. Образно казано – аз съм си свършил работата, която е на стойност 100 лв., но вие ще ме принудите да подпиша, че ще ми се плати за 80 лв. Що за поведение е това?” попита той.
Грозев подчерта, че болниците отново са в ситуация на недоимък и то при положение, че са извършили дейност, която е отчетена и извършена.
Той припомни и че тази година ще има неразплатена надлимитна дейност на лечебните заведения в размер на около 24 млн. „И то при въведен пръстов идентидификатор”, посочи председателят на БЛС.
„БЛС е съгласен и подкрепя идеята за изнасяне на тежестта към извънболничната помощ за сметка на болничната, но на практика това не се случва. И не се случва именно защото не се чуват и не намират реализация предложенията на БЛС за финансиране на извънболничната помощ. Ние искаме да финансираме достатъчно извънболничната помощ и като регулативен стандарт, и като брой необходими изследвания, за да не натоварваме болниците”, обясни председателят на съсловната организация.
