На 208 млн. лв. е оценен пазарът на нелегалните лекарства у нас

На 208 млн. лв. е оценен пазара на нелегални лекарства у нас за 2019 г., става ясно от доклада за Годишната оценка на заплахите от организирана престъпност в България на Центъра за изследване на демокрацията.

Пазарът за незаконни лекарства на територията на ЕС се развива с бързи темпове, като между 2005 и 2015 г. е нараснал с 90%, достигайки стойност от 9,6 млрд. евро. Според изследователите България е сред активните транзитни страни, а българо-турската граница – важен сухоземен път за трафик на незаконни лекарства към Европа. България е и страна източник на фалшиви стероидни и хормонални продукти в ЕС. Лекарствени продукти, преминали през страната, или такива с опаковки на български, често са откривани в легалните търговски канали на различни страни – членки на ЕС. Същевременно са налице данни за незаконен внос и дистрибуция в България на фалшиви и/или непредназначени за българския пазар лекарствени продукти.

„Незаконните лекарства не само нанасят щети на бюджета и легалния фармацевтичен сектор, но и представляват голяма заплаха за общественото здраве. Когато се говори за незаконни лекарства, следва да се прави разлика между фалшифицирани лекарствени продукти (falsified medicines) и контрабандни лекарствени продукти (counterfeit medicines)“.

Авторите на доклада уточняват, че фалшифицираните лекарства се дефинират като всеки лекарствен продукт, за който е представена невярна информация относно неговата идентичност (първична и/или вторична опаковка, етикет, име, описание на съдържанието) или неговия източник (производител, страна източник, хронология на посредниците). Контрабандните лекарствени продукти са продукти, произведени в нарушение на правата на собственика на патента или марката. Те също са незаконни, защото са нарушение на правото върху интелектуална собственост.

България е особено уязвима и на схемата за контрабанда на лекарства, която се основава на по-ниските цени на българския пазар на някои лекарства, произвеждани от международни фармацевтични компании. В незаконните схеми лекарства се изкупуват нелегално от аптеки или се отклоняват от болници и се изнасят през официални дистрибуторски канали към пазари в Европа (особено в Германия, Великобритания и Нидерландия), където цените са много по-високи. Тази практика е една от причините за недостига или пълната липса на съответните лекарства на българския пазар.

От доклада става ясно още, че се

фалшифицира широка гама препарати – обезболяващи, антибиотици, животоподдържащи

и животоспасяващи медикаменти, включително продукти за лечение на онкологични, сърдечни заболявания, артрит и др. Те се търгуват както в нерегламентирани канали, така и все по-често в официалните търговски канали на страните членки. Според данни на Агенция „Митници”, в България най-често се залавят лекарствени препарати, свързани с нелегално производство на наркотици – през 2018 г. са иззети 39 хил. таблетки с психоактивни лекарства, а през 2019 г. броят нараства до 265,870 таблетки. Расте и броят на заловени вещества, включени в черните списъци на Световната антидопингова агенция. Агенцията залавя малки количества фалшифицирани или контрабандни лекарства и не разполага с подробни данни относно ролята на България в международния трафик на незаконни лекарства, описана в докладите на институции и агенции на ЕС.

Организирани престъпни групи участват в търговията на различни незаконни лекарства в международен мащаб. В периода 2017-2019 г. в България са активни както организирани престъпни групи от чужди граждани, използващи страната за транзитна база, така и български ОПГ, които отклоняват и пренасочват оригинални и фалшиви лекарства между законните и незаконните канали. Пазарът се характеризира с високи нива на латентност и разнообразие в методите. Профилът на участниците в търговията с незаконни лекарства се отличава с добро познаване на здравната и фармацевтичната индустрии и техните регулации. През годините при разследвания относно незаконна търговия с лекарства е установявано участието на лекари и магистър-фармацевти, както и на служители във фармацевтични и търговски компании и болници.

Според данни, предоставени при интервюта с експерти, в България са засичани както фалшифицирани, така и контрабандни лекарства и опаковки. Най-значителните елементи на пазара са: незаконен паралелен износ на лекарства, незаконен внос на лекарства и

незаконна дистрибуция както на оригинални, така и на фалшифицирани и контрабандни лекарства

Докато в миналото най-масовата схема при незаконен паралелен износ включва набавянето на оригинални лекарства и опаковки чрез изкупуване на едро от аптеки, днес методите са разнообразни и няма конкретна схема, която да преобладава.

Сред методите за набавяне на оригинални лекарства са фиктивни изписвания и назначаване на фиктивни медицински процедури по НЗОК. Чрез завишаване броя на пациентите или извършените процедури се декларират по-големи количества лекарства от реално изписаните, като допълнителните лекарства се отклоняват или изнасят. Най-често износът се извършва към Великобритания, Германия и Холандия. Същевременно, има и незаконен внос на лекарствата (преди всичко от Турция), които обикновено са фалшифицирани, контрабандни или неразрешени за продажба в България и ЕС. Това позволява смесването на оригинални и фалшиви лекарствени продукти, първични и вторични опаковки, документации и листовки. Според експертни оценки, вероятно в тези схеми участват и служители от куриерските компании.

Самите незаконни лекарства, влезли в официалните търговски канали, най-често се засичат преди да стигнат до крайния пациент, но намирането на извършителите е трудно, защото продуктът често е минал през няколко държави и посредници. Незаконните лекарства в България традиционно се внасят през границата с Турция (Лесово и Капитан Андреево). През последните няколко години вероятно се е появил и канал от Гърция, през атинското пристанище Пиреус. Според отчет на Агенция „Митници”, през 2018 г. значителна част от лекарствените продукти, изнесени от България за САЩ и Европа с цел производство на наркотици, са били произведени в Сърбия и внесени незаконно от Сърбия и Македония. Установени са случаи, в които лица, залавяни с контрабандни цигари в миналото, се

преориентират към куфарна търговия на лекарства

След внасянето им в България, лекарствата се продават онлайн, особено чрез социалните мрежи.

Проучването сред населението и проведените експертни интервюта сочат, че участниците в схеми за внос на незаконни лекарства варират. Става въпрос както за индивидуални куфарни търговци, така и за ОПГ, които оперират на международно ниво.

През декември 2019 г. например, Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) налага глоба между 25 000 и 50 000 лв. на лице, изкупувало турски лекарства от куфарни търговци и продавало част от тях, реализирайки месечна печалба от около 4 000 лв. В най-мащабния случай, установен досега, ОПГ начело с магистър-фармацевт, управител в българска фармацевтична компания, е внасяло нелегално лекарства от Турция, предназначени за нелегален паралелен износ в ЕС. Схемата частично се е извършвала чрез „кухи” фирми, регистрирани на социално слаби лица. Групата е разполагала с множество лекарства с опаковки на турски и румънски език, въпреки законовото изискване да бъдат преопаковани за крайния им пазар. Не е ясно дали незаконно внесените лекарства са придобити чрез куфарни търговци или чрез други методи.

 В някои случаи схемите за незаконен паралелен износ (или внос) на лекарства, включват и извършване на данъчни престъпления. За да се изнесат отклонените лекарства се регистрират множество „кухи” фирми на подставени лица в България и ЕС. Тези лица обикновено са от социално слабите групи и предоставят личните си данни срещу заплащане. Впоследствие, чрез фирмите се извършват фиктивни сделки, свързани с вътреобщностното придобиване (ВОП) и вътреобщностните доставки (ВОД) с цел укриване на ДДС.

Голяма част от схемите включват участието както на лекари и фармацевти,

така и, в някои случаи, на държавни служители, което допълнително затруднява разследването им. Освен чрез куфарна търговия, незаконен внос се осъществява и чрез пощенски и куриерски пратки. В България значителна част от колетните пратки не минават през митническа проверка. Пратките с незаконни лекарства най-често се изпращат до поискване или до офис на куриерската компания и се описват като лични. Проследяването на пратката чрез услугите на куриера позволява на извършителите да се известят, ако тя бъде спряна за митническата проверка и да избегнат залавяне при приемане на колета. Друг проблем е, че не винаги се изискват лични карти при взимане/получаване на пратки. По информация на Агенция „Митници”, една част от пратките са транзитни и се насочват към страни като Франция и Германия. Тези незаконни канали се захранват с контейнери, разтоварени в пристанище Пиреус в Гърция.

 Въпреки това, митническите служители са установили едва  48 случая на незаконни лекарства – дребни куфарни търговци, идващи от Турция с между 50 до 600 блистера в багажа. Според проучване на Pfizer,

интернет пространството е основният нелегален канал на търговия

в развитите страни, като най-често срещаните продукти са тези за еректилна дисфункция и наднормено тегло, следвани от онколекарства и противогрипни медикаменти. Търговията в интернет на лекарства с рецепта е категорично забранена на територията на ЕС.

Счита се, че от десетките хиляди сайтове, предлагащи лекарства, едва 5% са легални. В България популярни сайтове за обяви, форуми и социални мрежи съдържат обяви за лекарства, отпускани с рецепта или нелегални на територията на страната – от луксозни добавки и фалшиви лекарства до животоспасяващи и животоподдържащи медикаменти, за които са необходими специални условия на съхранение и транспортиране. Продават се и опасни средства за допинг, които често водят до трайни увреждания на органи, особено на черния дроб. Контролът над онлайн поръчките е силно ограничен и много малка част от пратките се проверяват. Незаконната онлайн търговия на лекарства често се установява по случайност или във връзка с друго разследване, поради което липсват систематични данни за продажбите през интернет.

Според данни от националното представително изследване, само 1,5% от домакинствата са купували през 2019 г. лекарства с рецепта от български онлайн аптеки и 0,7% от чуждестранни сайтове. Освен през интернет, търговията на дребно с незаконни лекарства се извършва и чрез магазинчета и аптеки в по-малките населени места, често без да се издават касови бележки.

Авторите на доклада допълват, че 

появата на COVID-19 в края на 2019 г, увеличава търсенето и предлагането на незаконни лекарства,

но дори преди появата на пандемията оценките на различните европейски агенции отчитат тенденция за ръст. Тъй като България е от стратегическо значение в международния трафик на лекарства, българските органи и институции ще бъдат в предните позиции в борбата с незаконните лекарства.

Сред препоръките, които анализаторите дават са законодателни промени в посока криминализиране участието във всеки етап на схема за трафик на незаконни лекарства. „Съществуват редица практики и инструменти, с които може да се ограничи пазарът на незаконни лекарства. На първо място, трябва да се спомене европейската система за верификация на лекарства, позволяваща проследяването на всички законно търгувани опаковки. За ефективното є действие обаче е необходимо да се увеличи капацитетът на ИАЛ за проактивен мониторинг върху официалните търговски канали, както и възможността за налагане на санкции при установени нарушения“, пише в доклада.