Новият стандарт по спешна медицина е положителна крачка, но стандартите като цяло трябва да отпаднат

Новият стандарт по спешна медицина е положителна стъпка напред, но като цяло стандартите трябва да отпаднат, защото няма нито едно обективно доказателство, че са довели до повишаване на качеството на предлаганата медицинска помощ. Това коментира пред Zdrave.net председателят на Центъра за защита правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров по повод новата наредба за утвърждаване на стандарта по спешна медицина, която предлага здравното министерство. Припомняме, ЦЗПЗ беше една от организациите, атакували стандарта в частта му за болниците.

„В сравнение със стария стандарт, аз виждам положителна стъпка – намалени са изискванията към спешните приемни отделения на болниците“, отбеляза той. По думите му най-позитивното в новия текст е отпадането на обвързаността на тези изисквания за сключване на договори с НЗОК. „В стария стандарт нивото на компетентност на спешното приемно отделение беше обвързано с договорите със здравната каса по клинични пътеки“, изтъкна той, като отбеляза, че ако беше приложен старият стандарт на практика здравната каса нямаше да може да сключи договор с повечето болници. „Сега болницата, дори да няма спешно приемно отделение, ще може да сключва договор, стига да отговаря на изискванията за другите си отделения на съответното ниво на компетентност“, поясни той.

Д-р Кацаров обаче отбеляза, че в новия стандарт липсва оценка за въздействието върху стопанската дейност, което по думите му е недостатък. „Законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност изисква всеки път, когато се приема нормативен акт, свързан с лицензирането на дадена дейност, да се извърши оценка на въздействието върху стопанската дейност – тоест, какво ще им коства на търговските дружества изпълнението на тези нови изисквания и дали разходите по оборудването на тези спешни отделения и по назначаването на допълнителен персонал, няма да има за резултат натрупване на дългове“, разясни той.

Във всеки случай най-добре за системата според него ще е да се отменят всички стандарти.

„Аз имам генерално възражение срещу този начин на писане и приемане на стандарти и то в две посоки. Смятам, че това не трябва да се приема с наредба и заповед,  а по процедурата, която е разписана в закона за стандартизацията. Той предвижда участие на всички заинтересовани лица, както и постигане на съгласие и консенсус, когато се приемат стандарти за качество“, посочи той. Д-р Кацаров отбеляза, че по този начин се приемат международните стандарти за качество като ISO.

„Другото ми възражение по отношение на съдържанието е, че стандартът за качество трябва да описва процесите в една дейност, каквато е оказването на медицинската помощ. При тези, които се приемат от нашето здравно министерство, процесите изобщо липсват или са много слабо застъпени за сметка на въведени купища количествени изисквания като квадратура, височини, помещения и прочие“, допълни той, като отбеляза, че това са изисквания, които не са предмет на стандартите за качество, а са по-скоро хигиенни норми към дейностите.  

„В нашата здравна система до 2010 година имаше приети два или три медицински стандарта и не мисля, че тя е работила по-лошо, отколкото е работила сега, след въвеждането на близо 40-те медицински стандарта“, обобщи д-р Кацаров.