„Конференцията няма научен характер, но с нея отчитаме дейността на цялата трансфузионна система в страната. С тази система здравеопазването се поддържа в тонус. Това е система, която има отношение към националната сигурност в страната. Ние не произвеждаме кръв и без кръводарители, колкото и да сме добри и с добри тестове да изследваме кръвта, няма да имаме кръв за болниците в страната“. С тези думи директорът на Националния център по трансфузионна хематология д-р Николай Андреев откри 56-ата Национална конференция по трансфузионна хематология.
"В България все още доброволното и безвъзмездно кръводаряване не достига желаните проценти, заложени от СЗО. До 2020 година СЗО е поставило задача пред всички здравни системи в света доброволното кръводаряване да стане 100%. У нас е между 65 и 80%, защото не се отзовават достатъчен брой кръводарители и неминуемо се стига до това близките да бъдат помолени да даряват кръв", каза още д-р Андреев.
Един от големите проблеми в кръводаряването е липсата на координация между кръвните центрове. В закона е разписано, че кръвта, дарена в област Варна например, в която влизат още Търговище, Силистра, Шумен, Добрич, трябва да остане там и да е за този район. „Има начин да бъде взета, но се разчита на добрата воля на директора на Варненския център по трансфузионна хематология. Но тя трябва да бъде платена. Ако трябва кръв в София, ние, от нашия бюджет, трябва да я платим на Варненския кръвен център. А това са ни заплатите“, каза д-р Николай Андреев пред журналисти преди началото на конференцията.
Д-р Андреев обяви, че се готви промяна в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането. „Проектът вече е в министерството, за да можем да си кореспондираме между центровете и да обменяме кръв, когато стане някаква напечена ситуация, независимо дали става въпрос за пациент или някаква голяма катастрофа. Ако дойде пациент от Силистра да се оперира в София, близките му да могат да дарят кръв Силистра, а не да се налага да идват до столицата“, каза той.
Промяната в Закона ще промени и ситуацията с платените донори, смята д-р Андреев. Според него проблемът обаче се дължи не толкова на нормативната уредба, колкото на липсата на достатъчно агитация, както и липсата на предварително планиране на нуждите от кръв и кръвни съставки от болниците. „Лекарите не казват предварително на пациентите, че може да се наложи кръвопреливане при планова операция. Съобщават му го едва при постъпването в болница и тогава сред близките настава паника. Не е масово, но е факт. Неглижира се необходимостта от кръв предварително, за плановите пациенти. Всички хирурзи трябва да планират необходимостта предварително“, отсече д-р Андреев.
Той припомни и какви са изискванията човек да стане кръводарител: „Възраст от 18 навършени до 65 ненавършени години. Килограмите да са над 50. Да са задължително нахранени. Да не са боледували от заболявания, предавани по кръвен път. Ако са били болни от туберкулоза, могат да дарят кръв две години, след като са снети от отчет от тубдиспансерите. Ако са боледували от малария - две години от последния маларичен пристъп. И задължително трябва да имат лични документи.“
По време на конференцията се провеждаше и акция за кръводаряване, в която се включиха много желаещи.
