„Млад доктор да започва работа със стартова заплата не по-малка от 1500 лева, а медицинска сестра от 900 лева. За това настояват от Българския лекарски съюз. Съсловната организация подготвя нова методика за остойностяване на лекарския труд, която ще предложи на новото правителство”, четем днес в „Монитор”.
„По повод искането за промени в лекарските заплати от здравното министерство коментираха, че всичко зависи от бюджета и припомниха, че основният приход за заплати идва от здравната каса”, уточнява изданието и информира: „Като част от новите моменти в методиката лекарите предложиха и въвеждане на коефициенти, които да определят заплащането на медицинските специалисти спрямо работа вечер, нощем или примерно в почивни дни.”
„Телеграф” се спира на пръстовия идентификатор. „Дела за най-малко 2 млн. лв. грозят здравната каса, след като отпадането на пръстовия отпечатък се обнародва в Държавен вестник, научи "Телеграф”.
Системата за идентификация бе окончателно отменена от Върховния административен съд (ВАС) само преди седмица. Очаква се обаче частни и общински болници да съдят НЗОК заради вложените от тях средства, които в крайна сметка ще отидат в кофата за боклук. За сега повечето лечебни заведения отказват да коментират темата официално. Д-р Николай Болтаджиев, председател на сдружението на частните болници, обаче е категоричен, че със сигурност ще има съдебни дела, защото разходите за внедряването на системата не са никак малко”, пише изданието.
„Всяка болница трябва сама да си води делото за средствата, а тепърва предстои да се пресметнат какви разходи са направени за внедряването на системата. Веднъж имаме закупуване на оборудването, софтуер, поддръжка. Има места, на които са купени по 20-30, дори 80 четеца, като всеки от тях струва близо 300 лв. Назначаван е допълнително персонал, плащани са заплати с месеци. Така че всички тези вреди би трябвало да се прецизират”, обясни д-р Болтаджиев”, четем в ежедневника.
Сметката показва, че всяко лечебно заведение е похарчило средно между 5 и 15 хил. лв. за внедряването на новата система. Каква е точната сума зависи от големината на болницата, броя на закупените четци и лаптопи, потока от пациенти и допълнително наетия персонал, отбелязва публикацията и информира: „Внесеният във ВАС иск е от името на 185 частни болници, включени в сдружението, и още над 100 общински. Всяка от тях може да търси обезщетение по съдебен път, но дори и само половината да го сторят, делата ще са на стойност най-малко 2 млн. лв.”
Няколко издания се спират и на писмото, изпратено вчера от МЗ във връзка с обвиненията срещу здравния министър. „Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) е превърната в орган за обслужване на фармацевтични интереси, а здравната система на България - в голяма аптека. Само за 2016 г. от бюджета на НЗОК са били договорени 850 млн. лв. за медикаменти и медицински изделия - пари, надхвърлящи многократно средния разход за лекарства в останалите държави от ЕС. Това става ясно от официална позиция на служебния министър на здравеопазването и вицепремиер д-р Илко Семерджиев, която беше качена на сайта на ведомството в сряда по повод скандалите около ИАЛ”, четем в „Труд”.
Изданието припомня, че прокуратурата повдигна обвинение заради оплакване от шефката на ИАЛ доц. Асена Стоименова, че Семерджиев я е заплашил с уволнение. Той отрече, като заяви, че е поискал да се назначи зам.-управител на агенцията, за да няма прекомерно овластяване. „Зная, че бръкнах в гнездото на осите (...) Готов съм в съда, ако въобще се стигне дотам, да представя факти и доказателства, които ще разтърсят не само българското общество”, посочва още Семерджиев. По думите му „функционалната приватизация” и безконтролност на ИАЛ са довели до негативни ефекти за здравната ни система”, пише още вестникът.
И бившият здравен министър не е оставен без внимание от печата. „Бившият здравен министър Петър Москов след дни се връща на предишната си работа в реанимацията на столичната болница "Св. Анна", където работи от 20 г. Това съобщи той пред Нова телевизия”, пише „24 часа” и цитира политическо изказване на Москов: „Нося персонална отговорност, че очевидно не съм бил достатъчно убедителен, че представителството в НС е важно и че то може да бъде постигнато чрез единодействие. Колко пъти може да се спъне човек в една и съща мотика? Всеки път забравяме, че тя все още е в двора, и като дойдат избори, продължаваме да се удряме в нея”, каза образно Москов.
Друга публикация във вестника пък цитира данни от проучване, поръчано от печатното издание. „Една трета от всички български граждани не ходят на безплатни медицински профилактични годишни прегледи. Народната медицина остава популярна сред българите.
Това са само част от резултатите от национално представително проучване на изследователски център „Тренд”, направено по поръчка на вестник „24 часа”.
„93% от всички български граждани са здравноосигурени, а 7% не са. Обърнато в абсолютни стойности, това прави около 380 хиляди души без здравна осигуровка, живеещи на територията на страната. В разбивките по етническа принадлежност личи, че половината от ромите не са здравно осигурени, докато процентът сред българските турци е почти 90%”, отбелязва ежедневникът.
