Казусът с отпуснатите от правителството пари за увеличение на заплатите на медицинския персонал днес е тема на всички всекидневници. „Проблемът идва от изменение на постановление, с което правителството намалява от 50 до 6 милиона сумата, която отпуска. Според министъра обаче проблем няма и става въпрос за "бюджетни практики". По думите на Ананиев обещаните средства са отпуснати, като част от тях са били за увеличение на заплатите, а друга част за увеличение на клиничните пътеки. "Никого не съм подвел. От самото начало казах, че ще осигурим 86 млн. лв., които са осигурени. Другото е въпрос на източник", заяви Ананиев и разясни, че от НЗОК са дошли 50 млн., а други 36 млн. лв. са осигурени през бюджета на МЗ“, пише „Телеграф“.
„Всеки месец здравното министерство ще публикува в интернет заплатите на медицинските сестри и лекарите в болниците. Това обеща министър Кирил Ананиев. По данните, събрани до момента, от МЗ отчитат, че средната брутна заплата на специалистите по здравни грижи е между 1000-1500 лв.“, допълва изданието.
„Монитор“ съобщава, че 651 сигнала за липсващи лекарства са получени в Българска асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ) от 9 юни 2018 до 2 октомври т.г. „Липсата на 22% от тях е свързана с дерегистрирането им в нашата страна. От тях най-много са тези за сърдечносъдови заболявания, сред които е и хипертонията, уточни тя и припомни, че на практика тези медикаменти са и най-многобройни. След тях са тези за онкологични заболявания. „Не малка част от сигналите за липсващи медикаменти са от хора, които са се оперирали в страни извън Европейския съюз. Там им е препоръчано определено лекарство, но то не е регистрирано за продажба у нас“, каза директорът на асоциацията Боряна Маринкова“, пише всекидневникът.
„Преустановена е продажбата на 85 лекарствени продукта през тази година. От тях 3 са без аналози на пазара. Оказва се, че най-честите причини за преустановяване на доставките на българския пазар са маркетингови причини, оптимизация на портфолиото на компанията и прекратяване на производството. За 5 лекарствени продукта от общо 85-те причините за спирането им са промяна на количеството активно вещество, промяна на лекарствената форма или количеството на продукта. От платформата, създадена и поддържана от БАРПТЛ и федерацията "Български пациентски форум", става ясно, че 65% от 651-те сигнала за липси се дължат на временно или трайно преустановен внос на лекарства. Други 22% е заради дерегистриране от страна на производителя, тъй като за него няма достатъчен икономически интерес в България. Сред тях са медикаменти за хронична депресия и безсъние, глисти и тении, за задържане на плода при бременни, силен антидеиресант и остеопороза. За тези лекарства доста пациенти пътуват в чужбина за да си ги набавят“, уточнява медията.
„Сега“ информира, че разходите на държавното обществено осигуряване за изплащане на обезщетенията за общо заболяване в последните 5 години са нараснали с 54%. „За 2018 г. НОИ е платил по това перо 557 млн. лв. - с над 195 млн. лв. повече от 2014 г. В подробния анализ на данните обаче липсват големи аномалии, а числата показват, че зад ръста на разходите стоят серия от обективни причини. Това става ясно от анализ на НОИ, публикуван в третия годишен бюлетин на осигурителния институт. Данните показват, че най-голям принос за ръста в броя на издадените болнични листове (2018 спрямо 2014 г.) имат болничните с продължителност от 15 до 30 дни (допринасящи за 32% от отчетеното увеличение в общия брой на листовете). Листовете за отсъствие от работа от 8 до 14 дни са с принос от 31.3% за ръста, а по-кратките болнични от 4 до 7 дни включително, допринасят за 27.5% от отчетеното увеличение. Сходна е картината и при анализа в увеличението на разходите. Приносът на по-кратките болнични (4-7 дни) за отчетеното увеличение в разходите е 8.9%, с най-голямо влияние върху ръста на разходите са болничните от 15 до 30 дни - 55.6% принос. Болничните от 8 до 14 дни и тези над 30 дни обясняват съответно 18 и 17% от увеличението на разходите. Тези данни показват, че по-голяма динамика има при болнични с дълга продължителност, при които не би следвало да има толкова злоупотреби“, пише медията.
