Планират преструктуриране на болниците до 2030 г.

Преструктуриране и технологично развитие на болничната помощ планира Министерството на здравеопазване в проекта за Национална здравна стратегия до 2030 г.

„Въведените в системата за болнична помощ пазарни механизми, при липса на ефективен механизъм за планиране и регулиране на болничния капацитет, спрямо нуждите на хората, доведоха до това болниците да започнат да функционират, задоволявайки собствените си нужди и бизнес планове за развитие, а хората да преминават от една болница в друга, докато намерят решение на своя проблем. И всичко това на фона на най-голям брой болници и болнични легла на глава от населението, най-голяма честота на хоспитализациите и най-високи разходи за болнична помощ в ЕС“, аргументират необходимостта от реформа от МЗ.

Според Министерството всички национални и международни анализи определят като основен проблем на болничния сектор в България нарастващия брой на хоспитализациите и увеличението на разходите за болнична помощ, което свидетелства за неефективност на функционирането както на болничната, така и на извънболничната помощ.

„Болничната структура в България се характеризира със свръхкапацитет, фрагментарност и териториални и структурни дисбаланси, които се отразяват негативно на икономическата ефикасност и не допринасят за подобряване на качеството на грижите. Наличната болнична инфраструктура е неравномерно разпределена на територията на страната, със свръхконцентрация на болнични структури в най-големите градове и недостиг на капацитет за задоволяване на базови потребности от болнична помощ в малките населени места. Налице е неефективна структура на болничните легла с превес на леглата за активно лечение и много ниска осигуреност с легла за дългосрочна грижа. Разходите за болнична помощ непрекъснато нарастват, следвайки увеличаването на броя на хоспитализациите и достигат размери, създаващи риск за фискалната стабилност на системата. Причините за това са свързани със финансово обоснования стремеж на лечебните заведения за повишен прием и липса на мотивация за провеждане на лечение в амбулаторни условия. Неадекватното финансиране на здравните услуги провокира и желанието от страна на пациентите да търсят болничните услуги, тъй като осигуряват по-безпроблемен и безплатен достъп до диагностични и лечебни процедури в сравнение с услугите в извънболничната помощ. Съгласно данни от експертни анализи, повишаването на процента на амбулаторната хирургия, дори само до 30 %, ще спести приблизително 2 милиона леглодни годишно, ще повиши качеството и ще позволи на пациентите да се възстановяват в домовете си, а не в болниците“, допълват още от Министерството.

Преструктурирането на болничния сектор ще се реализира чрез реално прилагане на Националната здравна карта като

механизъм за ефективна регулация на капацитета на болничната мрежа

Чрез периодичното й актуализиране ще бъде оптимизиран броят на болничните легла, в съответствие с потребностите на населението, в това число чрез трансформация на болнични структури и легла за активно лечение в такива за дългосрочни грижи (продължително лечение, палиативни грижи и др.).

В районите, в които има излишък на болнични ресурси, НЗОК ще сключва селективно договори с лечебните заведения, който осигуряват най-квалифицирана и комплексна грижа най-близо до хората. „По този начин публичните средства ще бъдат насочени изцяло към гарантиране на базовата структура на болничната система, осигуряваща здравните потребности на населението по места. Същевременно, по този начин ще се създадат условия болничният мениджмънт обективно да оцени ефективността на инвестиции в развитието на структури, предоставящи допълнителни дейности и услуги, финансирани от други източници, в т.ч. доброволно здравно осигуряване, преки плащания от пациенти и др.“, казват от МЗ.

Усилията ще бъдат насочени основно към намаляване на броя на леглата за активно лечение на остри заболявания, развитие на високотехнологични диагностични и лечебни услуги и развитие на структури за рехабилитация, за продължително лечение и палиативни грижи. Малките и неефективни болници за активно лечение ще бъдат преустроени в медицински центрове с легла за наблюдение и лечение до 48 часа и в структури за дългосрочни грижи, които да осигуряват цяла гама от социални и медицински грижи: амбулаторни услуги, включително мобилни медицински грижи, физиотерапия, услуги за дневни грижи и в известна степен грижи за отдих и палиативни грижи, предоставяни както на място, така и в домашна среда.

Ще бъдат създадени стимули и условия за осигуряване на възможно най-голям обхват медицински услуги в една болница, тъй като комплексното обслужване ще осигури не само качествена здравна грижа за пациентите, но и максимално ефективно използване на болничния капацитет.

Основните инструменти за гарантиране на качеството на болничната помощ остават медицинските стандарти, правилата за добра медицинска практика и механизмите за контрол върху тях, но ще се усъвършенстват непрекъснато, за да се използват пълноценно. С особен приоритет ще бъде

създаването на механизъм за обвързване на финансирането на болниците с резултатите от дейността

и качеството на предоставяните услуги.

Ключово значение за реализацията на политиката ще има разработването на Национален план за преструктуриране на болничната помощ в Република България 2030, в който ще бъде направен обзор на текущото състояние на болничния сектор, наличните слабости и недостатъци в практиката и организацията на сектора до този момент; ще бъдат очертани насоките и конкретните стъпки за преструктуриране и оптимизиране на сектора с цел подобряване здравното обслужване на населението, гарантиране стабилността на болничните структури и постигане на по-добра ефективност на здравната система. Планът за преструктуриране на системата за болнична помощ ще бъде основен документ в процеса на планиране и адекватно усвояване на публичните и европейски средства.

Ще се анализират възможностите за създаване на стратегически алианси в здравеопазването със специфична сфера като стратегическа насока. От икономическа гледна точка такива обединения на лечебни заведения ще доведат до намаляване на рисковете, до по-пълното използване на съществуващия капацитет и оптимизиране на разходите, а за населението ще гарантират достъп до здравеопазване в регионите и комплексна здравна грижа.

Пълния текст на стратегията може да видите тук.