Протестиращите медицински специалисти искат връщане на системата „Семашко“

Достойно заплащане за труда на медицинските сестри – това е искане, под което всеки би се подписал. Затова и когато през март тази година съсловието излезе на протести в защита на правото си  на нормален живот, спечели симпатиите на медии и редови граждани. Последвалите развития обаче са пример за това, как и най-разумните искания могат да се размият в пороя от абсурдни аргументи, а оправданото недоволство да се обезличи с предлаганите от самото съсловие неработещи решения. А може би дори да се използва за политически цели и лобистки интереси.

 Медицинските сестри настояват за достойно заплащане, но кой знае защо, за няколко протестиращи пред МЗ, пътят за решаване на проблема виждат в това болниците да не са търговски дружества, за да няма "търговия със здраве“ и държавата да спре да финансира частните болници. Случайно или не, искането реално повтаря предложението на БСП в проекта на партията „Визия за България“, в който е записано, че държавните болници не трябва да бъдат търговски дружества, техният търговски статут трябва да бъде премахнат, а онези частни болници, които искат да получават финансиране от НЗОК да се отпишат от Търговския регистър.

 Искането болници да не са търговски дружества е любима тема преди всеки избори, което отново се доказа и днес: „С медицинските специалисти имаме пълно съвпадение по няколко въпроса, които ние, като народни представители, внасяме. Първо е нашето предложение - болниците да не са търговски дружества", каза председателят на БСП Корнелия Нинова след среща с представители на организации на медицинските специалисти.

 „Няма регламентирани правила, по които да се харчат парите, които МЗ и правителството отпуска, тъй като всички болници са търговски дружества и те няма как да финансират търговски дружества. Парите са отпуснати така, че да могат да се финансират клинични пътеки. Всички знаете, че тези клинични пътеки се надписват, за да могат болниците да печелят, тъй като те са търговски дружества. Ние се обявяваме срещу търговията със здраве. Ние сме против тези практики, независимо от това колко пари ще се отпуснат за клинични пътеки, това не е решението за нас“, каза пък представителят на протестиращите медици Мая Илиева на последния протест пред Народното събрание.

 Само че в България вече има лечебни заведения, които не са регистрирани по Търговския закон и именно те са едни от най-тежките примери за проблеми в сектора, включително и по отношение заплащането на медицинския персонал. Такива са например лечебните заведения за психиатрична помощ и неотдавна снимки от една такава клиника взривиха общественото мнение с окаяното състояние, което извадиха на показ.

 Тези искания, по същество, са връщане на старата система „Семашко“ - държавно финансиране и държавно контролиране на притежавана от държавата лечебна мрежа. Системата се финансира през данъци и поне на теория осигурява безплатна и достъпна за всички граждани медицинска помощ, с приоритет върху профилактиката и превенцията на болестите. На практика обаче прекалената държавна намеса, монополизъм и централизирането на всяко едно решение доведоха до ниски заплати и ниска мотивация на работещите в сектора, рекет и корупция.

 Не бяха толкова отдавна времената, когато пациентът трябваше да си носи дори памук и тоалетна хартия при хоспитализация, както и да плаща стократно „безплатното“ здравеопазване, ако иска изобщо да му се обърне внимание. Връщането на тази система, ще позволи разпределянето на ресурса да зависи единствено и само от волята на управляващите и ще постави лечебните заведения в зависимост от симпатиите на „силните на деня“ към директорите им без никакви обективни принципи на финансиране.

 Търговският статут на болниците ги подчини на Закона за счетоводството, според който всяка предоставена услуга и извършена дейност трябва да има цена. Това обективизира в голяма степен влизането на пари във всяко лечебно заведение, а недостатъците подлежат на корекция. Сред тези недостатъци обаче не са частните лечебни заведения, тъй като те по никакъв начин не черпят от ресурса на Здравната каса за сметка на държавните. Или иначе казано – частните са напълно равнопоставени на държавните в привличането на пациенти. Те работят по същите правила, като същевременно никой не може да гарантира, че ако бъдат премахнати договорите им с НЗОК, това ще доведе до отлив на пациенти и съответно до реална дейност на държавните и общинските лечебни заведения. Най-много да откаже и хората, които в момента плащат здравните си осигуровки, да продължат да го правят.

 Реално исканията на медицинските сестри са напълно основателни по отношение на увеличаването на работните им заплати и заплащането на нощния труд. Заплатите и условията на труд на твърде много места не са такива каквито трябва да бъдат, за да отговарят на квалификацията, която имат професионалистите по здравни грижи. Същевременно обаче промяната на статута на лечебните заведения едва ли ще помогне сестринския труд да получи своята достойна оценка.

 Или с други думи, добре е сестрите да внимават какво си пожелават, защото може и да им се сбъдне.