!
Петък, 29 Март 2024
29
септ
3
 

Проф. Атанас Кундурджиев: Сърцето и бъбреците са в неделима връзка като ЯН и ИН

Вторник, 29 Септември 2020 | 12:21:59 Надежда Ненова
3

Проф. Кундурджиев е един от най-големите специалисти в България в лечението на т.нар. кардиоренален синдром (лечение на сърдечна недостатъчност в условията на бъбречна недостатъчност), както и на бъбречни усложнения, получени вследствие на диабет.

Проф. Кундурджиев е един от най-големите специалисти в България в лечението на т.нар. кардиоренален синдром (лечение на сърдечна недостатъчност в условията на бъбречна недостатъчност), както и на бъбречни усложнения, получени вследствие на диабет. Той има три клинични специалности – вътрешни болести, кардиология и нефрология. Владее абдоминална ехография, ехокардиография, ехография на щитовидна жлеза и повърхностни структури. По повод днешния Световен ден на сърцето разговаряме за кардиореналния синдром с проф. Кундуржиев, началник на Клиниката по нефрология в УМБАЛ "Св. Иван Рилски".

Проф. Кундурджиев, по повод болното сърце ли уврежда бъбреците или обратното?

Те вървят заедно. Древните китайски лекари са определяли сърцето като енергията ЯН, т.е. свързана с огъня, а бъбреците като енергията ИН, свързана с водата. Казвали са така: „Огънят на сърцето трябва да се свързва хармонично с водата на бъбреците и тя трябва да е достатъчно, защото в противен случай пламъкът му ще излезе от контрол и ще се проявят много сърдечни болести“ и описват симптоми като посиняване на устните, задух и т.н., всичко, което знаем за сърдечните заболявания. За бъбреците пък казват, че когато те „не успеят да сгъстят течността, тя се надига и потиска функцията на сърцето ЯН“. Така че сърцето и бъбреците са в едно единство. Дори в Библията, сърцето се споменава около 30 пъти, почти винаги заедно с бъбреците. Трябва да се разглеждат като нещо единно и в този смисъл заболяванията както на сърцето, така и на бъбреците също трябва да се гледат в аспект, че могат да причинят увреждане и на другия орган. Именно тази връзка, която в нормални условия дава възможност за регулиране на хемодинамиката и хомеостазата, е причината когато единия орган заболее, да се предаде патологично влияние и на другия орган. Всъщност това е кардиореналния синдром.

Кога става ясно, че има такова патологично влияние?

Винаги, когато човек има проблем със сърцето, могат да бъдат засегнати и бъбреците, както и когато има проблем с бъбреците може да бъде засегнато сърцето. Когато е остро увреждането на сърцето, остро се увреждат и бъбреците. Понеже днес е Световния ден на сърцето, искам да обърна внимание, че когато пациентите имат хронични бъбречни заболявания, трябва да знаят, че може да бъде засегнато и сърцето им и да правят профилактични прегледи специално за това, да следят кръвното си налягане, да си правят кръвни изследвания и електрокардиограми, за да се установи навреме, ако са възникнали усложнения.В САЩ преди няколко десетилетия бяха направили анкета в обществото и се оказало, че масово хората не са знаели, че има връзка между диабета и уврежданията на сърцето, както и между уврежданията на бъбреците и тези на сърцето. Тогава започнали истинска информационна кампания, след чийто край резултатите показали, че хората вече сами започнали да взимат мерки, когато имат бъбречни заболявания, да обръщат внимание и на сърцето си и по-редовно да ходят на специалист.

Високото кръвно ли е главният проблем при хроничните бъбречни заболявания?

Обикновено хроничните бъбречни заболявания се свързват с високото кръвно налягане и особено, когато се влоши бъбречната функция се казва, че артериалната хипертония е правило, а липсата й – изключение. Всяко бъбречно заболяване в определена форма или стадий, всяка пречка по посока на урината, всяка съдова промяна на бъбреците, може да доведе до артериална хипертония. Именно тази връзка трябва да я разглеждаме винаги.

Това ли е причината при хипертония да се изписва винаги диуретик?

Изписването на диуретик не е задължително, но те са добри антихипертензивни медикаменти и имат своето място в схемите на лечение. Трябва обаче да се знае, че трябва да бъдат изписвани от специалист, не може да се вземат самоволно, защото примерно съседа взима. Лечението на бъбречните заболявания, на сърдечните заболявания, на артериалната хипертония, трябва да става от специалист, защото са сложни и много индивидуални. Ако един човек има високо кръвно и се лекува по определен начин, това не означава, че друг, който има високо кръвно, може да се лекува по същия начин. Това може дори да навреди, защото причините са различни, придружаващите заболявания са различни, организмите са различни.

Освен редовните профилактични прегледи, които трябва да се правят, какви са другите начини за предпазване на сърцето?

Най-простият начин е да пазим някаква диета, да не преяждаме. Да избягваме употребата на много сол. Тютюнопушенето е много вредно, както и алкохола и е желателно да се спрат. Сърцето трябва периодично, но всекидневно да има някакво натоварване. Много хора се оправдават, че няма време за спорт, но ходене с умерено темпо по 3-4 километра на ден, всеки може направи и това може да е достатъчно просто за поддържане тонуса на сърцето. Нещата не са много сложни, трябва малко воля за диета и избягване на някакви вредности и физически усилия.

Как изглежда лечението на кардиореналния синдром от гледна точка на здравната система? Не са ли проблем клиничните пътеки и смятате ли, че диагностично-свързаните групи няма да са по-удачния вариант за финансиране и отчитане на комплексните заболявания?

В целия свят кардиологията и нефрологията са отделни специалности. Даже кардиореналния синдром беше анонсиран през 2004 г. от водещи световни специалисти, които алармираха, че всички клинични проучвания за сърдечна недостатъчност, са правени на хора с нормална функция на бъбреците. Същевременно обаче е доказано, че тези, които имат сърдечна недостатъчност именно поради тази причина влошават бъбречната си функция. Това е причината препоръките за лечението да са неадекватни. Тогава се постави много сериозно въпроса кардиолозите и нефролозите да работят заедно и да изработват препоръки, които да са адекватни както за едната специалност, така и за другата и пациентите да се лекуват комплексно. В нашата клиника този въпрос го решаваме с това, че имаме разнообразни специалисти. Имаме кардиолози, нефролози, ендокринолози, имунолози. Имаме и апаратура, която позволява да правим на добро ниво и кардиологични изследвания. Имаме два много добри ехографски апарата, които имат и кардиологична версия, дори и съдове може да се гледат с тях. По този начин нашите пациенти ги оглеждаме комплексно. Разбира се, за това не ни се заплаща, но го правим в името на добрата клинична практика.

Затова и е въпросът дали не трябва да има диагностично-свързани групи?

Този въпрос се повдига много отдавна. Малко хора обаче знаят какво представляват диагностично-свързаните групи. Те са въведени, за да ограничават разходите. Ако обаче се въведат сега у нас това много ще усложни медицината и ще увеличи разходите. Ето сега пациентът влиза по една клинична пътека и тя се заплаща, но с диагностично-свързаните групи трябва да ни се плати всичко. Да де, но имаме лимити и няма как да станеи. Това е и причината вече 20 години само да се говори, но нищо конкретно да не се върши.

Все повече обаче са гласовете срещу клиничните пътеки…

Клиничните пътеки са модерен начин на финансиране. Те също включват този case mix, но по опростен начин. Ако се реши да бъдат финансирани и други дейности, спокойно може да се направи, без да се използват диагностично-свързаните групи. Проблемът е в недофинасирането, а не във формата. Клиничните пътеки са въведени от 20 години и в тях липсва остойностяването на труда на медиците. Знае се, че една инжекция струва 5 лева, знае се колко струва превръзката, но това, че лекар, който е учил 10 години е дежурен и обгрижва пациентите, това не се отчита.

Подобри ли се ситуацията с увеличените цени на клиничните пътеки?

Безспорно подпомага и се чувства. Вече може да се работи по-спокойно. Това, което е голямото ни ограничение са лимитите на средствата.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
w$*S

Реклама 16.12.2020 18:01:53

Ако вие сте лабораторен лекар и правите ръчно ДКК с микроскоп, но устройството ви е счупено може да пишете в Google диференциален брояч и да броите с програмата на компютъра с клавиатурата.

Магьосник 13.12.2020 09:44:57

Кой изтри имейлите на ДПС и Атака? Кой е мсгьосника?

Реклама ДКК 28.11.2020 12:41:59

Ако вие сте лабораторен лекар и правите ръчно ДКК с микроскоп, но устройството ви е счупено може да пишете в Google диференциален брояч и да броите с програмата на компютъра с клавиатурата.


Всичко за коронавируса
Още новини
Е-рецептите за антибиотик: Месеци по-късно проблемите остават
29.03.2024 11:42:26

Е-рецептите за антибиотик: Месеци по-късно проблемите остават

„В Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) има повече медицински асистенти и фелдшери, ...

63% от мъжете и почти половината от жените у нас са с наднормено тегло
29.03.2024 10:59:24

63% от мъжете и почти половината от жените у нас са с наднормено тегло

63% от мъжете у нас са с наднормено тегло, като с напредването на възрастта проблемът се задълбоч ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...