Регистър, в който да влизат хора, посетели дори само веднъж кабинета на психиатъра, не е нужен, каза директорът на директорът на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ д-р Цветеслава Гълбова пред БНР. Тя обаче уточни, че психиатрите имат нужда от точна и вярна информация за пациентите с тежки психични разстройства и за нея много може да помогне единната информационна система. „Тежките психични заболявания имат стабилен процент на заболеваемост и чрез данните от информационната система може точно да предположим колко новозаболели ще има през годината и колко пъти ще се налагат да влизат в болница, което означава, че ще може да се направи и точно прогноза за нужния бюджет“, каза д-р Гълъбова.
По думите й до тази система категорично не трябва да имат достъп структурите на МВР, съда и прокуратура, а само лекарите психиатри.
По повод страховете, че хора с психични разстройства имат право да взимат шофьорски книжки и да притежават оръжие, д-р Гълъбова коментира, че депресията също е психично разстройство. „Много по-притеснително е, че хора с личностови разстройства получават шофьорски книжки и оръжие. Хората с тежки психични разстройства не се сещат да ползват такива неща, но психопатите се сещат и си ги вземат. А психопатията (личностовото разстройство) не се води заболяване в тесния смисъл на думата“, поясни д-р Гълъбова.
Националният консултант по съдебна психиатрия проф. Петър Маринов от своя страна заяви категоричната си позиция срещу създаването на регистър. „20% от българите поне веднъж в живота си са изпадали в небезопасни за здравето психични състояния? Да ги вкараме в регистър, а още по-добре в затвора. Ако слушаме тези съветници на господин министъра, репресията ще реши всичко. Не! Грижата ще помогне“, коментира той, като отбеляза, че в момента за психичноболните не се полага никаква грижа. „Евтиното решение е регистъра. Изключително вредно, злокачествено и опасно за развитието на психиатрията в България, но и за развитието на обществото“, посочи той, като предупреди, че ако такъв регистър бъде създаден, страната ни ще търпи много тежки удари от всички правозащитни организации.
Ефективното решение според него е да се изградят центрове, в които се полагат грижи за тези пациенти. „Да има медицински поглед върху тяхното състояние и не да се оплакват директори на болници, че близките им не ги искат. Близките им не ги искат, защото се изписват ненавременно, но директорите ги е страх да кажат, че не смеят да поискат повече пари от министъра за тези, които боледуват по-лошо, по-тежко, по-агресивно. Страх ги е, защото ще бъдат уволнени, разбира се. Ясна е каква е картинката“, заяви проф. Маринов.
По думите му, средствата не са достатъчни, но основният проблем не е в това, а в разпределението им.
Професионализъм срещу популизъм; свободно мислене срещу угодническо;знание срещу поназнайване;дълбочина срещу посредственост;академизъм срещу бюрократизъм. Замислят ли се назначаваните с министерска заповед Директори на Държавните български психиатрични ПРИЮТИ за състоятелността изобщо на чл.147 а от Закона за здравето в този му вид?Жалка картинка, ако това е олицетворението на средностатистическото БГ психиатрично мислене..