!
Четвъртък, 18 Април 2024
25
авг
4
 

Полк. доц. д-р Любина Веселинова:

Физикалната медицина е изключително богата и всеобхватна специалност

Считам, че съм намерила мястото си, казва специалистът

Неделя, 25 Август 2019 | 10:17:30 Маргарита Иванова
4

Полковник доц. д-р Любина Веселинова, д.м., е началник на Първа клиника по физикална и рехабилитационна медицина на ВМА. През 1993 г. завършва Медицински университет – София, а 5 години по-късно придобива специалност „Физиотерапия, куро
      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „Кой сте Вие, докторе?“

Полковник доц. д-р Любина Веселинова, д.м., е началник на Първа клиника по физикална и рехабилитационна медицина на ВМА. През 1993 г. завършва Медицински университет – София, а 5 години по-късно придобива специалност „Физиотерапия, курортология, рехабилитация” в МУ-София. През 2010 г. става магистър по защита на населението и критичната инфраструктура, Военна академия „Г. С. Раковски” – София. През 2013 г. придобива научна степен „доктор” след успешно защитена докторска дисертация на тема „Биоефекти на електромагнитните полета в практиката на физикалната и рехабилитационна медицина върху персонала – потенциал за ограничаване и управление на риска”. От 2017 г. заема академична длъжност „доцент” в Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина.

Клиничните и научни интереси на доц. Веселинова са насочени към темите: лечебни и неблагоприятни ефекти на електромагнитните полета (ЕМП), възстановителна медицина, военна медицина, вертебропатология, остеопороза, множествена склероза, кризисен мениджмънт. Автор е на над 50 публикации в наши и чужди периодични и специализирани издания, в по-голямата част от които като самостоятелен автор. Национален координатор на Експертния съвет по физикална и рехабилитационна медицина към МЗ. Национален представител по три европейски научни проекта в областта на ЕМП.

Топспециалистът по физикална и рехабилитационна медицина е от семейство на лекари. Самата тя не се е колебала каква професия да избере и не съжалява за избора си. Разговаряме с полк. доц. Любина Веселинова за възможностите на физикалната и рехабилитационна медицина в лечението на пациентите, както и за нейните научни проучвания и находки за влиянието върху персонала на електромагнитните полета от апаратите, с които се работи. 

Доц. Веселинова, как се насочихте към медицината?

Изборът не беше труден, защото израснах в лекарско семейство. Като дете бях свикнала с характерния мирис на болница. Единственото ми колебание беше в 11-и клас, когато моята учителка по литература намери данни в мен да кандидатствам право. Тогава предпочетох разумния избор заради това, че медицинската професия е традиция в моето семейство и мога да намеря разбиране и съвет за неща от практиката. И не съжалявам за този си избор ни най-малко. Ако не беше напълно осъзнат и личен избор от любов към професията на лекаря, едва ли, особено ние, които попаднахме в периода на непрекъснати промени и реформи в сектора, човек би могъл да го понесе.

Намерих място и за другата си „любов“ – от 2003 г. работя активно по повечето нормативни документи в специалността ни. Първият ни медицински стандарт ми отне 2 години…

Като казвате, че медицинската професия е традиция в семейството ви – какво имате предвид?

 Майка ми е микробиолог, баща ми е с две специалности – неврология и патологоанатомия. Сестра ми също е лекар – офталмолог. Големият ми син имаше силни колебания дали да не избере тази професия, но в крайна сметка е магистър по инженерна химия, а малкият „прохожда“ в обучението си по  международни икономически отношения. Аз съм на мнението, че не бива родителят да избира професия за децата си вместо тях. Може само да ги посъветва и да ги предпази, ако успее, от грешките на съзряването.

А как се насочихте към тази специалност?

 Временно (б.а. смее се). Като новозавършващи лекари, обичайно се насочваме към т.нар. „голяма медицина“ - хирургичните специалности. Всеки се вижда хирург или акушер-гинеколог – такава исках да стана и аз. Преходът и промените в системата обаче, не ми позволиха на онзи етап да започна такава една желана от мен специализация. И така, докато изчакам да се променят нещата – таксата за специализация да стане посилна за мен, а детето ми да порасне, за да се включа пълноценно в графика на акушеро-гинекологично звено, започнах специализация по физиотерапия като нещо временно. Започнах я с охота, но не с нагласата, че ще посветя цялата си професионална кариера на тази специалност.

Но не съм от хората, които се отказват. Като съм я започнала, трябваше да я завърша. Освен това, тази специалност започна да ме увлича като дисциплина, видях много неща, за които дотогава и представа нямах. Разбрах, че това е изключително богата, всеобхватна и мащабна клинична специалност и както се казва – усетих, че съм попаднала на мястото си.

През 1998 г. придобих специалност „Физиотерапия, курортология и рехабилитация” и към момента ръководя Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина в МБАЛ-София на  ВМА.

По стечение на обстоятелствата, цялата ми кариера като специалист по физикална и рехабилитационна медицина е започнала и се развива тук. Тази година имам четвърт вековен юбилей даже, от 25 г. съм в болницата.

Кога започна научната ви работа и проучвания?

 Още в края на 1999 г. реших, че научната тематика, на която искам да посветя усилията си, са електромагнитните полета. Това е един от основните фактори в нашите терапевтични схеми и в лечебния ни подход. Съществуваше емпиризъм в представата за това какви неблагополучия може да има върху здравето на работещите години наред с тези апарати. Някак беше останало извън полезрението на достъпната ми тогава наука да се установи има ли наистина вредни последици за здравето на работещите в тези клиники в резултат на електромагнитните полета, генерирани от апаратите и какви точно. Работата ми беше много широкообхватна, над 30 структури по физикална и рехабилитационна медицина в страната бяха обследвани. Смея да твърдя, че всички получени резултати са напълно обективни, както и по абсолютно безспорен начин доказани статистически.

Дни преди завършването на дисертацията ми през 2013 г., се натъкнах полуслучайно и някак интуитивно на публикации в  бюлетини от 1961 и 65 години и се оказа, че още по това време наши колеги, специалисти по физиотерапия, са мислили за това и са провели проучвания в подобна насока. Само че тогава на много места физиотерапиите са били на територията на рентгеново отделение, както и не е имало екраниране на кабините за високочестотна терапия, каквото сега има навсякъде и е едно от изискванията, за да се разкрие такава терапия. Резултатите от това проучване напълно се припокриваха с тези от моето изследване. За съжаление, 50 години по-късно, независимо от подобрените условия на труд, неблагоприятните тенденции за влияние върху здравето на персонала се запазват.

Установи се, че десетата година, прекарана в структура за физикална и рехабилитационна медицина, където има активно използване на фактори за електролечение, общо взето, е една от рисковите, както и първите 6 месеца от сблъсъка с тези фактори. Тя е свързана с косвената изява на някои ендокринни нарушения, изявата на сърдечносъдова дистония; при жените - менорагии, миоми, ранна менопауза, тенденция към по-бързо отключване на остеопороза. Тревожна е и статистиката за склонност към изява на рак на гърдата и яйчниците, но трябва да се отчете, че по принцип в последните години това зачестява и да не се абсолютизира. Но да се има предвид. Така че, новопостъпващите на работа и хората със стаж над 10 г. са най-ранимата професионална група и би трябвало там да се насочат най-много мерките за превенция и профилактика.

Вече са взети необходимите мерки за предпазване на персонала – нали така?

 Цялостно не мога да отговоря утвърдително на този въпрос. Но по отношение нагласата на самите работещи за това, че и те са част от превенцията, има напредък. Те трябва да разберат нещо свръхелементарно, а именно – не бива да се използват мобилни телефони в секторите за електролечение. Не защото смущават работата на апаратурата, а защото утежняват електрофона в сектора, повишават го и го променят. Всяка медицинска апаратура, която е свързана с генериране на променлив електричен сигнал, е източник на електромагнитно поле в по-слаба или в по-силна степен. Това важи и за всички проводници на електроуредите вкъщи, около които също се създава електромагнитно поле.

Мерките за снижаване на рисковете от електромагнитната среда, които препоръчваме, е оптимизиране на организацията на работния процес. И това не изисква допълнителни инвестиции, а разбиране и подход към проблема.

Да, ние живеем в електромагнитен смог – какво може да се направи от всеки от нас?

Това е така и към него в момента се наслагва и луминисцентният смог, което се оказва още по-страшен бич, защото има директна изява – отразява се върху качеството на съня, като продължителност и пълноценност, влияейки върху биоритъма на организма заради промяна в нивата на мелатонина – хормонът, отговорен за съня.

Не бива да се подценява и въпросът с рутерите, които „излязоха“ от офисите и „населиха“ домовете ни. Затова трябва да отбележим, че той излъчва в честотата, в която работят нашите апарати за УВЧ терапия. Затова е добре тези устройства да бъдат изключвани, когато не се използват и задължително нощем. Мобилните телефони също са източници на електромагнитно поле във високочестотния диапазон. При всички мобилни телефони най-опасен и вреден за организма е периодът, когато набираме друг номер. Затова до установяване на връзка, мобилното устройство трябва да се държи на разстояние.

Темата е безкрайна. Очаквам някой от по-младите ни колеги да прояви интерес да я доразвива.

Има ли възраждане на интереса към вашата специалност от страна на колегите ви от други специалности и на пациентите?

Физикалната медицина винаги е била част от лечението на пациентите, въпросът е, че оставаше някак сама за себе си. От другите клиницисти не се разбираше докрай, че тя има активно участие в цялостния лечебен процес и може да подпомогне оздравяването, заедно с всичко останало, което в момента се прилага на пациента. Изключително важно е да се започне навреме и то правилната рехабилитация. Зад т.нар. „разтривки“ и „нагревки“, популярни сред хората в близкото минало, се крие много мощна специалност, с голям набор от лечебни средства, с много богат клиничен опит и със стабилна професионална школа.

България е една от страните с най-добре развита школа по физикална и рехабилитационна медицина. В нашата практика се работи равностойно и рехабилитация, и физиотерапия – т.е. има съчетано приложение на всички физикални фактори – и естествени, и генерирани - електромагнитни полета, оптични полета, лазери, както и рефлексотерапия, акупунктура, заедно с кинезитерапията – лечебна гимнастика, масажи, балнео- и водолечение, морелечение, калолечение, луголечение. Работи се комплексно – така се и изучава специалността от специализиращите лекари, така се и прилага. Затова нашият опит е много по-богат в това отношение от този в други западни страни.

Можем да отчетем, че интересът към нашата специалност в последните години се дължи в голяма степен на широко рекламираните СПА-услуги в различни нелечебни заведения. Те популяризираха голяма част от дейността си чрез нашите фактори, предлагайки различни програми за почивка и отдих. А България е изключително богата на лечебни минерални води и субпродукти – калонаходища, лиманни езера, торф.

От друга страна, повишаващият се процент болести на съвремието от заседналия начин на живот и стреса карат много от пациентите сами активно да търсят и да искат да им се приложи рехабилитационно лечение. Ефектът е видим и фактът, че това в много случаи им позволява да оставят настрани лекарствата усилва интереса и подобрява представата лавинообразно.

В последните години съсловната ни организация възобнови една традиция в научните ни форуми – интердисциплинарността и това реално даде на колегите ни клиницисти един по-задълбочен поглед и съвременен „прочит“ на възможностите на специалността ни.

Скоро предстои празникът на Военномедицинската служба – 1 септември – кажете повече за това...

По стар стил той е на 17 август 1978 г., а по нов стил – на 1 септември. Миналата година се отбеляза юбилейната 140-та годишнина от създаването на Военномедицинската служба. Имаме с какво да се гордеем. Развитието на специалността ми в България, по данните с които разполагам, тръгва от нашата структура, създадена през 1948 г. от полк. проф. Светлана Бойкикиева в Общоармейската болница, в изпълнение на заповед на военния министър тогава. Впоследствие тук са обучавани всички специалисти за военните санаториуми в страната. Това е наш, български опит, който е реализиран стъпка по стъпка през годините.

А ние, военните медици, сме малко по-особена порода. От една страна, сме лекари по сърце и душа, от друга страна, се чувстваме офицери до мозъка на костите си.

Традициите, които имаме във военната ни медицина, трябва да продължат. Затова и ръководството на ВМА положи толкова усилия да направи възможно обучението на военни лекари, както в много други страни и в момента във Варна, съвместно с Военноморското училище и Медицинския университет там, ще се обучава вече трети випуск по тази специалност. Тези деца трябва да имат базата, от която да черпят вдъхновение. Иначе пътят не е лек, но те имат ентусиазма на младостта, а след време ще имат и нужната подготовка за среща с предизвикателствата на службата.

Иначе, няма какво да се залъгваме - стресът при военните лекари е повече. Неслучайно, именно лекарите водим класациите на психолозите и то в световен мащаб за професионално изчерпване, следвани от полицаи, военнослужещи, пожарникари и т.н. Имаме „привилегията“ да попадаме в две от тях.

Как си почивате и релаксирате?

 Не остава много време за това. Ако имам някакъв подтик – пиша стихове, ако имам възможност – излизам сред природата или посвещавам време на децата си. Ако нямам време и за това – ме разхожда кучето. Онази, другата почивка – без компютър и телефон, сигурно предстои. Иначе я препоръчвам и изисквам от пациентите си... Но, някак се наложи да привикнем към такова ежедневие – динамично. Няма как да останем извън него...

 



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
a$YD

младши сержант 01.07.2023 13:28:24

Най-приятно беше, като гледахме тази дама на ежегодния изпит по физическа подготовка, на който се извиваше съблазнително. Явно физиотерапията си е казала думата. Там има един басейн, в който ходеше и царицата Кадурина, а когато един колега й направи забележка, на другия ден Тонев го изхвърли.

Гост 03.09.2019 06:37:44

Виждам ,че цялото Ви интервю е една реклама, което идва в повече на читателя.Споделете мнението си за физиотерапията в страната. Вземете интервю от лекари физиотерапевти в малки курортни центрове,да кажат с каква апаратура разполагат,какви са им успехите.За ВМА е ясно там е само хвалби

Гост 27.08.2019 01:04:28

Има ли доказателства за тези методи?????

Ваня 26.08.2019 09:16:06

Обръщам се към Вас като Главен координатор към Експертния борд по Физикална медицина.Всичко което коментирате в интервюто е много добре казано,но важи явно за Клиниката в която работите..В провинцията,в курортните комплекси лекарите са станали едни чиновници ,които не се интересуват за придружаващи заболявания .Изписват процедури които изискват най -малко персонал.Ако се разболееш от общо заболяване ( например вирусна инфекция ),не те поглеждат ,дори не те допускат в кабинета.Все пак са завършили медицина 6 години.Това много подронва авторитета на специалността Ви.


Всичко за коронавируса
Още новини
Доц. Антон Тонев: Тенденцията на обръщането на пирамидата на здравната система към извънболничната помощ е необратима
18.04.2024 17:19:20 Надежда Ненова

Доц. Антон Тонев: Тенденцията на обръщането на пирамидата на здравната система към извънболничната помощ е необратима

Развитието на високоспециализираната медицинска помощ в подкрепа на първичната медицинска помощ, ...

УМБАЛ „Канев“ предлага стипендии за бъдещи професионалисти по здравни грижи
18.04.2024 16:57:16

УМБАЛ „Канев“ предлага стипендии за бъдещи професионалисти по здравни грижи

Русенската УМБАЛ „Канев“ предлага възможност за финансиране обучението на студенти по ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...