Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове трябва да извършват анализ всяко тримесечие на просрочените задължения, като анализът трябва да съдържа и мерки за погасяването им по приоритети. Приоритетността е с цел да се гарантира изплащането на трудовите възнаграждения и недопускане на увеличаване на просрочените задължения. Това е записано в проекта на проект на Наредба за утвърждаване на стандарти за финансова дейност, прилагани от държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове, публикуван на сайта на Министерството на здравеопазването.
Посочените лечебни заведения ще трябва да утвърдят и да прилагат вътрешни правила за управление на задълженията, за удовлетворяване на кредиторите и за действия по предотвратяване предприемането на обезпечителни мерки срещу лечебното заведение.
„Очакваните резултати от прилагането на Наредбата са свързани с повишаване на финансовата дисциплина, планиране на финансовите ресурси, оптимизиране на разходите, предотвратяване на невъзможността за обслужване на просрочени и текущи задължения или достигане на свръхзадлъжнялост на държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове, чрез въвеждането на единни принципи и правила за финансово управление“, пише в мотивите към проекта. Прилагането на Наредбата се очаква да доведе до
устойчиво стабилизиране на финансовото състояние на лечебните заведения
В мотивите министърът дава за пример резултата от въвеждането на стандарта за финансово управление от месец май 2018 г. в държавните лечебни заведения за болнична помощ. „Налице е овладяване на негативната тенденция за ръст на просрочените задължения. По предварителни данни от годишните финансови отчети за 2018 г. на държавните лечебни заведения с над 50 на сто държавно участие в капитала отчетените просрочени задължения към 31.12.2018 г. са 125,9 млн. лв., при 152,3 млн. лв. за 2017 г. Т. е. намалението на просрочените задължения спрямо предходната 2017 г. е в размер на 26,3 млн. лв. или 17 на сто. Очакванията са през 2019 г. тази тенденция да продължи и просрочените задължения на лечебните заведения за болнична помощ с над 50 на сто държавно участие в капитала да бъдат редуцирани с до 25 на сто спрямо отчетените за 2018 г. Просрочените задължения на общинските лечебни заведения за болнична помощ към 31.12.2018 г. по предварителни данни са в размер на 35,1 млн. лв., при отчетени за 2017 г. просрочени задължения от 43,2 млн. лв. Т. е. намалението на просрочените задължения е 8,1 млн. лв. или 19 на сто“, пише министърът.
По думите му голяма част от тези лечебни заведения прилагат доброволно стандарта за финансово управление, въведен в държавните болници или правила, идентични със съдържащите се в него. „Очакванията са с прилагането на Наредбата за утвърждаване на стандарти за финансова дейност през 2019 г. тенденцията за намаляване на просрочените задължения да продължи. За отчетната 2018 г. е налице тенденция за нарастване на приходите на лечебните заведения за болнична помощ с над 50 на сто държавно участие в капитала
с темп по-висок от темпа на нарастване на разходите,
което също се дължи на наложената със стандарта за финансово управление стриктна финансова дисциплина, включваща строг контрол над разходната част. Темпът на нарастване на приходите за отчетната 2018 г. е 5,9 на сто при темп на нарастване на разходите за периода от 3,8 на сто или в абсолютно изражение увеличението на приходите за периода е със 73,8 млн. лв., при увеличение на разходите с 48,6 млн. лв.“, пише още в доклада на министъра.
Наредбата регламентира и управлението на човешките ресурси като задължава лечебните заведения държавна и общинска собственост и КОЦ да създадат вътрешни правила за набиране и подбор на кадри, определяне на трудовите възнаграждения, повишаване на квалификацията и професионално развитие на персонала. Едновременно с това трябва да бъдат въведени критерии и правила, по които да се определят средствата за работна заплата в съответното лечебно заведение, вкл. допълнително материално стимулиране за постигнати резултати. „Целта на изискването на наредбата за въвеждане на критерии и правила е да се постигне справедливо, обективно, прозрачно и
недискриминационно разпределение на разходите за персонал
в лечебните заведения за болнична помощ с държавно или общинско участие“, пише в мотивите на министъра.
Държавните болници и КОЦ ще трябва да съгласуват с МЗ обществените поръчки за строителство или доставка на медицинска или друга апаратура с прогнозна стойност над 70 000 лв. без ДДС преди вземане на решение за откриването на поръчки, финансирани със собствени средства и преди кандидатстване за външно финансиране от фондове, проекти и програми, от които ще бъдат финансирани обществените поръчки.
Въвеждат се конкретни изисквания за изготвяне на спецификацията при възлагане на обществени поръчки за доставка на лекарствени продукти, с които се цели
предотвратяване на облагодетелстването
или ограничаване на участието на определени производители, вносители или търговци на едро.
Във връзка с дейността по осигуряване на лекарствени продукти, проектът препраща към Наредба № 10 за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в България лекарствени продукти, като посочва задължението за ръководителите на лечебните заведения за болнична помощ да създават условия, да организират и да носят отговорност за уреждането на доставката на неразрешени за употреба в страната лекарствени продукти.
Лечебните заведения ще бъдат задължени да предоставят определен вид отчетна информация, структурирана в електронен вид с цел нейното лесно използване за анализи и извличане на показатели, които характеризират финансовото състояние на лечебните заведения по видове.
„Тази информация ще се използва както за анализи,
така и за мотивирани управленски решения, свързани с развитието на болничната помощ, на база обективност и съпоставимост“, пише в доклада на министъра.
Предвижда се създаването на уеб базирана информационна система, която съдържа електронни отчетни форми. Финансовите средства, необходими за поддържане на уеб базирана информационна система и електронни отчетни форми, са осигурени в рамките на утвърдените разходи по бюджета на МЗ за 2019 г. Те са в размер до 30 000 лв. годишно и ще бъдат осигурявани по бюджета на министерството и за следващите бюджетни години.
Пълният текст на проекта може да видите тук.
