„Александровска“ болница получи признание за научните си проучвания на Световния и Европейски конгрес по кардиология

„Ежегодно Европейското кардиологично дружество провежда конгрес, на който познанията ни в различни области на кардиологията се актуализират и излизат проучвания, значими за нашата практика, а тази година Европейският конгрес по кардиология бе още по мащабен т.к. бе проведен съвместно със Световния конгрес по кардиология. Изключително сме горди като българи, че участието на българската кардиология е все по осезаемо и изследователската ни работа е високо оценена. Трябва да се подчертае че преди някой научен труд да бъде допуснат за представяне на конгрес от такова ниво, той преминава през дълъг и сложен процес на оценка. Само най добрите от най добрите са селектирани за представяне“. Това разказа пред Zdrave.net завеждащият Отделението по инванзивна кардиология и представил екипа на клиниката по кардиология на "Александровска болница"на конгреса доц. Кирил Карамфилов след завръщането си.

 Клиника по кардиология на „Александровска“ болница получи признание за научните си проучвания на Световния и Европейски конгрес по кардиология с две научни разработки приети за представяне на този елитен форум. „Участваха над 38000 кардиолози  от цял свят. Презентираха се огромен брой оригинални научни публикации и клинични проучвания със сериозна доказателствена стойност. Тази година от „Александровска“ болница участвахме с две разработки, които бяха докладвани в две постерни сесии. Те показват това, което началникът на клиниката доц. Добрин Василев изследва от няколко години – проект, който осъществява връзка между функционалните параметри в коронарните артерии и белезите за исхемия“, каза доц. Карамфилов.

 „Традиционно по-голямо внимание получават т.нар модерирани постери, тъй като делегатите, участващи в сесията имат възможност да задават въпроси към презентаторите. Така проектът стига до по-голяма аудитория, а колегите могат да се въззползват от изводите, до които ние сме достигнали в ежедневната си клинична практика. Двата постера отразяват два аспекта на нашата научна продукция. От няколко години българското кардиологичното дружество изпраща "българските  участия" на европейския кардиологичен конгрес до всички членове на дружеството, което аз намирам за изключително ценно, поради много причини. Наистина съм щастлив, че нашите проучвания заемат едно значимо място в "българската програма" на конгреса в Париж. Те са свързани с инвазивната кардиология и съответно и аудиторията ни беше предимно от инвазивни кардиолози. Това, което ме накара да мисля, че темата е актуална и важна за реалната клинична практика на колегите от аудиторията беше огромния брой въпроси, които получих след презентацията. В рамките на три минути трябваше да представя проучването, а следващите 4 минути отговарях на въпроси, което ни показа, че наистина сме докладвали нещо значимо“, каза още доц. Карамфилов.

 Той уточни, че методиката, която използват е интракоронарна електрокардиограма – въвеждане на водач в коронарната артерия, която да показва дали в тази зона, която се кръвоснабдява от тази артерия има исхемия. „Това има много голямо значение при третирането на стесненията, които са при разклоненията на един съд - т.нар бифуркационни стенози, тъй като е доказано, че този тип стеснения по съдовете, се свързват с по-лоша прогноза за пациента. Има няколко важни въпроса, които все още стоят при тези процедури, но най-основният от които е - дали страничният клон трябва да се третира, след като се имплантира стент в основния съд. С интракоронарната електрокардиограма ние получаваме категоричен отговор на този въпрос и това значително помага да вземем правилно решение за най-доброто терапевтично поведение. Това от своя страна води по-добри прогностични резултати. Единият аспект от проучването беше формиране на скала, която да показва каква е вероятността на страничния клон да има компрометиран кръвоток. Другият постер представяше връзката между промените в електрокардиограмата и промените в коронарната физиология. В инвазивната кардиолгия е важно не само как изглежда съда, но и дали показателите на т.нар. коронарнарна физиология са нормални. Доказахме директна корелация между промените в кардиограмата и функционалната значимост на стеснения съд“, допълни кардиологът.

 Доц. Карамфилов разказа, че на този конгрес са станали ясни резултатите от няколко дългогодишни проучвания, които да определят поведението при пациенти с коронарни стенози на повече от един от съдовете дали да се третират или не. „Това е един дългогодишен дебат, който поставя от едната страна кардиолозите, които отварят съда, а от друга са тези, които лекуват с лекарства. Тъй като практикуваме  в ерата на медицината на доказателствата, ние работим само по препоръки, които стъпват върху конкретни резултати от реални мащабни проучвания. Въпросното проучване показа, че пълната реваскуларизация – отварянето на всички съдове, се свързва с по-добра прогноза. Излязоха няколко проучвания за нови медикаменти и за сърдечна недостатъчност, и за профилактиката с антикоагулация, които новите антикоагуланти имат място и в стабилната ангина. Излезе и едно проучване, което показа, че една група лекарства, които пациентите използват за лечение на високи стойности на кръвната захар, при пациентите със сърдечносъдови заболявания редуцират с 25% смъртността и има много голяма редукция на хоспитализациите“, обясни още доц. Карамфилов.