Реформата в здравната система, която трябва да се направи, присъства и в днешния печат. Здравеопазването най-кратко може да се опише с думата "липса", казва изпълнителният директор на МБАЛ „Св. Анна“ във Варна д-р Красимир Петров в интервю за „Труд“. „Липсата продължава и тя е двустранна. От едната страна има недостиг на средства и професионализъм, а от другата - достатъчно разбиране и благодарност. Съчувствам на министър Ананиев. Той се озова в един заварен модел на здравеопазване, в който трябва да се оправя с недоволни на всички нива. Плащането за дейност, например, бе много лоша практика. Тя стимулираше лечебните заведения да приемат повече пациенти, за да има заплати за персонала. Все едно да обвържеш заплатата на полицая с броя на бандитите, които е заловил. В нашата спешна болница всяка нощ има между 200 и 300 души дежурни по всички специалности. Не е редно на тях да се плаща по същия начин като на колегите им, които в края на работния ден си отиват у дома и остават по 1-2 дежурни. Затова приветствам решението да се увеличат цените на клиничните пътеки. Като говоря за липса на разбиране имам предвид също, че много хора не желаят да признаят, че само с повишаване на общия приход могат да се вдигнат заплатите на медицинските сестри. Иначе става абсурд. Няма го и общественото разбиране. Нашите потребности и претенции като пациенти непрекъснато растат. Всеки иска да се лекува като в Швейцария, например, но никой не отчита, че там при минимална заплата от 3500 франка здравната осигуровка е около 900 франка. В България тя е 20-30 евро. Смятам, че при тези условия нивото на здравеопазването ни никак не е лошо“, уточнява д-р Петров.
„Уморих се да настоявам, че начинът на финансиране на спешните болници трябва да се промени. Те не бива да получават само пари за дейност, а и добавки за това, че носят това тежко дежурство. Моделът трябва да се промени, тогава и болниците няма да са вече 400. Някои са излишни, но сме свидетели, че всеки опит за закриване води до протести и затова системата си стои нереформирана“, допълва д-р Петров.
„Телеграф“ съобщава, че според публикуваните ценоразписи на лечебните заведения в Балчик и Горна Оряховица е най-евтино да останеш при болен роднина. „Специализираната болница за рехабилитация "Тузлата" предлага на придружителите нощувка в стандартна стая с 3 легла на цена от 10 лв., а в стая с две легла - 15 лв. Десет лева е и леглоденът в горнооряховската МБАЛ "Св. Иван Рилски". От столичните болници пък най-малко пари взимат от близките на пациенти в Александровска. Там такса придружител е 15 лв. Интересна практика пък има в МБАЛ "Майчин дом" -Варна. Там цената е 30 лева, но само ако близкият остане при пациента до 4 часа. Що се отнася до столичните болници, таксите в тях варират от 20 до 80 лева. В "Пирогов" например цената се определя в зависимост от отделението, като най-високата публикувана сума е в размер от 50 лева. С пет лева по-скъп е леглоденът в МБАЛ "Сердика". Най-солени са таксите в СБАЛ по дентална и лицево-челюстна хирургия, където придружителят трябва да плаща по 80 лв., ако използва легло, и наполовина, ако не заема такова. В болница .Лозенец" пък цената варира от 45 до 75 лв“, пише изданието.
„Сега“ информира, че пациент, на когото държавата е отказала финансиране за лечение в Германия, е спечелил дело срещу Министерството на здравеопазването. Информацията е от електронното деловодство на Софийския административен съд. „Без изобщо да вземат предвид какво е състоянието му и дали би могъл да пътува обратно до България за трансплантацията, както и че в Германия вече е намерен донор, от МЗ отказват да я финансират. Аргументът им е, че това може да се направи и тук. От съдебния акт се разбира, че за българската болница, в която според НЗОК е трябвало да бъде направена трансплантацията, медицинският одит е констатирал, че няма "цялостна политика за планиране и извършване на дейности по предотвратяване на риска от инфекции и ограничаване разпространението на микроби". Лечебното заведение не е изпълнило предписанията и срещу него е образувано административнонаказателно производство. В решението се критикува и дългото прехвърляне на болния човек между МЗ и НЗОК. Макар в решението срещу МЗ да се обръща внимание на сроковете, в които трябва да става лечението, за да има благоприятен изход, на съдия Миглена Недева са й трябвали цели 8 месеца, за да се произнесе по делото, което е обявила за решение още през февруари 2019 г. Освен това на финала съдия Недева е осъдила не здравното, а земеделското министерство да плати на пациента 1260 лв. разноски по делото. Така, преди процесът да стигне до последна инстанция, ще мине още време, докато тази явна грешка бъде поправена от съда“, пише всекидневникът.
