Освен, че липсват като физическа бройка, те са застаряващи. Този проблем е в цяла Европа, но ние сме на дъното на класациите. В момента у нас професията я упражняват 23 021 медицински сестри. От тях 60% са в работоспособна възраст, около 20% са в предпенсионна възраст и до две години им предстои пенсиониране, а останалите 20%, които работят, вече са пенсионирани. Това се дължи както на ниските пенсии, така и на нуждите на лечебните заведения. Това каза Петя Недкова, председател на Националния съвет по качество към Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), за липсата на медицински сестри у нас по време на дискусията „COVID-19, предизвикателства и решения при лечебните заведения за болнична помощ“, която се проведе вчера.
„По груби сметки в България не достигат около 30 000 медицински сестри като този недостиг ще нараства. Липсата на интерес към професията е очевидна. Фактът е, че колкото и да се увеличават бройките в университетите за медицински сестри и акушерки, те не могат да се запълнят“, каза още Недкова.
По думите й главната причина за това е ниското заплащане, като на места не е изпълнен дори минимума, заложен в Колективния трудов договор. „Има неясни формули за определяне на работната заплата на медицинските сестри. Има много голяма ножица в рамките на лечебното заведение на медицинските лица. Освен това липсва и обществен престиж на професията“, поясни Недкова.
„Очакват се бързи решения в тази посока, като едно от предложенията е дори да се намали времето за обучение на медицински сестри, което разбира се ще влоши качеството, а и няма да отговаряме на европейските директиви. От БАПЗГ сме категорично против това. Друг проблем е, че на места за медицински сестри масово се назначават акушерки, фелдшери и т.н. Назначават се студенти по медицина за болногледачи, които изпълняват функциите на медицински сестри, което също е в разрез със закона“, каза тя.
Петя Недкова подчерта, че все още липсва нормативен документ, който да регламентира според броя на пациентите колко трябва да бъде броя на професионалистите по здравни грижи и съответно се получава така, че в едно натоварено отделение има толкова сестри, колкото и в едно ненатоварено, а съотношението лекар-сестра е 7:4, докато в Европа е 1:3.
4 години учене за сестра? По-добре за такъв период да станеш адвокат!
Чета,че ако се намали времето за обучение на сестрите ще се влоши качеството на работа. Защо не разберете,че две години са достатъчни за обучение на една сестра! Гледам програмата им и недоумявам колко излишни предмети имат. Промоция на здравето,социална медицина, медицинска социология, промоция на здравето,мед осигуряване при бедствени ситуации,медицинска деонтология и още куп глупости. При две годишното обучение се наблягаше на грижи за болния и манипулации.Всеки ден практики в стационари и смея да твърдя ,че тогава излизахме много по подготвени и знаещи сестри !Но друго си е 4 години да доят студентите нали ????? От две години съм в пенсия и не мога да си намеря заместничка н която да предам опита и да се оттегля в почивка.Говорим за операционна в ортопедия и травмстология
Четири години на вятъра....! После вземат и магистърска степен и какво....? Толкова самочувствие, че нито качество, нито компетентност....! Тези с полувишето образование, хем са качество, хем компетентност, а третирани с по-ниска образователна степен., респективно, заплащане....! Чудо е...! Нито са по - грижовни, нито по-милосърдна..! За жалост, да учиш 5/6год.само "фишкането" им е по-голямо...! Знания и умения, никакви..! Всички, не могат да са началници....,! Превилугировани са, невежите....!
Тези 30%са от няколко години. Сега недостига е много по - голям. А, когато спрат да работят, работещите в момента пенсионери ще стане фатално. До 2-3 години всички ще го разберем.
Обучението за медицинска сестра не трябваше да го направят 4 години.Безсмислено е...При две годишно обучение завършваха повече кадри и бяха по-добре подготвени
Каква е тази спецалност"Специалист по здравни грижи", къде се изучава?
То само сестрите да бяха проблема...