Специализантите няма да връщат заплати, а само таксите за обучение

Изменения в Наредбата за специализациите поправят реда, по който специализантите държавна поръчка ще възстановят субсидията, в случай, че откажат да работи три години по разпределение. Според предложената промяна, в тези случаи те няма да дължат изплатената субсидия за срока на обучението, а ще връщат само платените от министерството такси за теоретично обучение.

Да се премахне задължението специализантите да връщат парите за обучението си, в случай, че откажат разпределението, беше едно от исканията на младите лекари от протеста им пред МЗ през октомври месец миналата година. Според тях един от главните проблеми в Наредба 1 е поставянето на знака на равенство между стипендията, която МЗ отпуска за тяхното обучение по време на специализацията и заплатата, която те получават в лечебните заведения. Това, според младите лекари означаваше, че в случай, че по някаква причина те не завършат специализацията си или не получат специалност, ще трябва да връщат вече изработени от тях пари.

В мотивите си към измененията на Наредба 1, министерството отчита този проблем и предлага генерална промяна. „Размерът на предвиденото обезщетение е оценен като твърде висок – равнява се на трудовото възнаграждение на специализанта и дължимите осигурителни вноски върху него за целия период на специализация (за лекарите този период е между 3 и 5 години). Така регламентираната санкция се явява несъразмерно голяма спрямо предвиденото задължение, тъй като следва да се отчете, че специализантите по клинични специалности полагат труд въз основа на трудов договор (за който се дължи трудово възнаграждение) и те за целия период на специализацията си са осъществявали дейност по съответната специалност. Съответно Министерството на здравеопазването отчита, че предвидената прекомерно голяма санкция

води до отблъскване на потенциалните кандидати

от местата за специализанти по клинични специалности, финансирани от държавата и до много широк негативен отзвук именно сред младите медицински специалисти, на които им предстои специализация и на практика няма да бъде постигната желаната цел държавата да подпомага обучението на специалисти по дефицитни специалности (поради липса на кандидати), дори ще бъде постигнат обратния ефект. По тази причина в проекта на наредба е предвидено, че ако специалист, за когото са осигурявани средства по чл. 42 б на наредбата не изпълни задължението си да работи за срок от три години, той дължи обезщетение на Министерството на здравеопазването в размер на изплатените за него такси за теоретично обучение и такси за провеждане на модули извън базата, но няма да връща парите за трудовото си възнаграждение. Ако специалистът е отработил част от задължителния тригодишен период, обезщетението се изчислява пропорционално“, пише в мотивите към проекта за изменение и допълнение на Наредбата. Когато обучението пък е прекъснато поради болест или злополука, специализантите няма да дължат нищо.

Предложено е детайлно решение и на останалите искания на младите лекари. Според досега действаща Наредба специализантите, за които е изплащана държавна субсидия, след придобиването на специалност, могат да избират от списък с областни или общински лечебни заведения, определени от министъра на здравеопазването, в които са длъжни да работят по придобитата специалност за срок от три години. Тъй като обаче специализантите няма как да знаят къде ще работят при завършване на обучението си, според измененията лечебното заведение, получавало средства от МЗ, първо ще предлага на завършилия специализант да работи в него за срок от три години. Едва в случай, че не бъде постигнато съгласие, специалистите, за които са осигурявани средства от Министерството на здравеопазването, ще са длъжни да работят по придобитата специалност в избрани от тях лечебни заведения, области или общини, определени от министъра на здравеопазването. До изтичане на тригодишния срок обаче специалистите

ще имат право да променят лечебното заведение,

в което работят с друго лечебно заведение, определено от министъра на здравеопазването, т.е. няма да са длъжни да работят в едно единствено лечебно заведение. В допълнение кандидатите за специализация и специализантите ще могат, ако искат, да сключват и предварителни договори с лечебни заведения, определени от министъра на здравеопазването, за работа в тях след придобиване на специалност. „По този начин ще се гарантира в по-голяма степен правото на придобилите специалност да избират и да променят своята месторабота при запазване на обществения интерес, свързан с осигуряване на медицински специалисти в райони с установен недостиг на специалисти“, пише в мотивите към проекта.

Подробно описани са и условията за провеждане на конкурси за заемане на длъжностите за специализанти, което също беше част от исканията на младите лекари. Те настояваха за унифициран конкурс, който е еднакъв на всички лечебни заведения. В проекта на Наредбата са

уточнени конкретни критерии, които работодателят да взима предвид

при провеждането на конкурса. Конкретизирано, че при провеждането на конкурса по реда на Кодекса на труда се вземат предвид: средният успех от следването и от държавните изпити; оценките по учебните дисциплини, съответстващи, включващи или най-близки до специалността, за която се кандидатства; резултата от проверка на познанията на кандидата по специалността, за която кандидатства; другите умения и компетенции, необходими за заемането на длъжността (социални, организационни, компютърни, езикови и др.). Съответно е предвидено протоколът от проведения конкурс по реда на Кодекса на труда да е един от задължителните документи, които се изпращат от базата за обучение във висшето училище при регистрирането на специализанта.

В проекта на наредба е предвидено, че специализантите на срочен трудов договор ползват

платен служебен отпуск при провеждане на обучението

си по модули, които базата за обучение не може да проведе и при провеждане на теоретичното обучение. Посоченото изискване няма да натовари финансово базата за обучение, тъй като длъжността, която специализантът заема, е в щата на лечебното заведение и съответно са предвидени финансови средства за нея, пишат от министерството.

Срокът на общественото обсъждане на проекта е 1 март 2020 г.

Пълния текст на проекта за изменение и допълнение на Наредба 1 може да видите тук.