Днес отбелязваме Световния ден за борба с ХИВ/СПИН. Какво се случва с ХИВ позитивните у нас - лесно ли попадат те на точното място, в което ще получат лечение и подкрепа? Проявява ли обществото разбиране и съпричастност към тях? Защо стигмата към засегнатите от вируса продължава да определя съдбата им и да е пречка по пътя им към ранна диагноза и успешно лечение?
Отговор на тези въпроси търсим днес с проф. Татяна Червенякова, изпълнителен директор на СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров,“ и проф. Нина Янчева, началник на Отделението по ХИВ/СПИН в болницата.
Проф. Татяна Червенякова: Тенденцията е към увеличаване броя на заразените
Нашите пациенти с ХИВ са в различна възраст, като цяло мъжете са по-засегнати от жените. Всички те могат да бъдат спокойни за качеството на грижите, които се полагат за тях. В СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров“ имаме традиции и от години съблюдаваме всички съвременни изисквания за болнично лечение и амбулаторно проследяване на тези хора, това не се промени във времето и не допуснахме снижаване на качеството дори и в най-трудните периоди.
Болницата е един от петте университетски центъра, които осигуряват грижи за пациенти с тази инфекция. Те са при нас в продължение на години и оценяват усилията на екипа, който ги лекува и наблюдава.
Напоследък обаче наблюдаваме тенденция към увеличаване броя на заразените, а новите случаи са предимно на млади хора.
Всички те получават в пълен обем антиретровирусна терапия и това им дава възможност да живеят нормално и да се реализират пълноценно в професионален и личен план.
Проф. Нина Янчева: Стигмата спрямо хората с ХИВ е жива
Грижите и лечението, което получават нашите пациенти с ХИВ, съответстват изцяло на стандартите в европейските и световните гайдлайни. Това се отнася за 98% от болните, останалите 2% не се лекуват по собствено желание и според разбиранията си.
Мога категорично да потвърдя, че прекратяването на помощта от Глобалния фонд за ХИВ, малария и туберкулоза не се отрази на нашата работа, нито на качеството на лечението на пациентите. Антиретровирусната терапия, която те получават, се финансира от Здравното министерство и е осигурена за всички. Това, което пострада, е превенцията, тя бе поверена на неправителствени организации, които се финансираха от Глобалния фонд, но бяха принудени да прекратят дейността си. Така кабинетите за безплатно тестване бяха закрити.
Притеснителното е, че стигмата е жива, тя се отразява на заразените и ги кара да се страхуват, да се крият. Много хора живеят с опасението, че някой може да ги види и разпознае, когато отиват за тест. За съжаление, обществото ни предпочита да живее с конспиративни теории, има невероятни твърдения за начините, по които човек може да се зарази, общувайки с ХИВ позитивни. Те са чиста лъжа, но обществото вярва, а засегнатите се страхуват. Това води до закъсняла диагностика, до напредване на болестта и много по-трудно лечение на усложненията й.
