Алтернативни модели за финансиране ще осигурят достъп до иновациите

Иновативните терапии в здравеопазването са инвестиция в здравето и благосъстоянието на нацията. Това каза Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (АРФАРМ) по време на по време на дискусията на Шести национален бизнес форум Фарма стратегия „Здраве за всички“.

Той уточни, че съвременните лекарства спасяват и удължават живота на пациентите, спират или забавят развитието на заболяването, намаляват страничните ефекти, подобряват качеството на живот, предотвратяват ненужните хоспитализации и други скъпи медицински интервенции. По думите му новите терапии все повече атакуват не само симптомите, но и причините за заболявания, водещи до тежки увреждания.

Като пример за ползата от иновативните терапии Деян Денев даде лечение на хепатит С, което освен всичко друго е довело до значително падане на разходите за лечение на един пациент.

„Достъпът до иновации и обмена на технологии доведе до рязък скок в продължителността на живота“, каза още Денев.

 Д-р Михаил Михов, медицински директор на Amgen България, отбеляза, че персонализираната лекарствена терапия навлиза все повече в клиничната практика. Тя се използва при част от пациентите, при които се доказва, че туморът е в резултат на определени генетични мутации и подлежи на лечение с определени лекарствени продукти. През 2008 г. персонализираните терапии са били едва 5, а през 2016 г. те достигат до 132 и продължават да се увеличават.

“Разчитането на човешкия геном доведе до бурно развитие на генетичните изследвания. Откриването на вредните мутации и генетичната предразположеност на организма се смятат за едни от най-големите постижения в съвременната наука”, каза д-р Светослав Ценов, мениджър на Astellas България. По думите му генетичните тестово са важни не защото те могат да покажат от какво точно ще се разболее някой, а защото показват къде се крие риска и в каква посока човек трябва да насочи вниманието си чрез профилактика и здравословен начин на живот. „Към този момент клетъчна и генна терапия се използват за лечението на 5 заболявания, изследват се други 100 болести за потенциално лечение с тези терапии. 289 клетъчни и генни терапии са в процес на развитие, а близо половината от тях се използват за лечение на рак. Над 700 са генните терапии в процес на развитие през 2018 г.”, каза още д-р Ценов. 

Д-р Жасмина Коева-Балабанова, председател на УС на Българския алианс за прецизирана и персонализирана медицина, заяви, че бъдещето на трансплантологията е на 3D и 4D принтирането - без листи на чакащите, без отхвърляне, без имуносупресорна терапия, без опортюнистични инфекции и с импланти, които при децата, нарастват заедно с тях.

Друг пример за медицината на бъдещето тя даде и с навлизането на роботиката, изкуствения интелект и виртуалната и добавена реалност в обучението по медицина. Все повече се разрастват и националните инициативи за геномната и персонализирана медицина в здравеопазването. Вече 21 страни, сред които и България, са подписали Декларация „Достъп до най-малко 1 милион генома в ЕС до 2022“ и се присъединиха към Европейската геномна инициатива.

Според д-р Иван Георгиев, управител на IQVIA за България, глобалният ръст на пазара на лекарствата по лекарско предписание ще се забави през следващите пет години - и по стойност, и по обем. „Основен двигател за промените в здравеопазването ще продължат да бъдат демографските промени и технологиите. Това ще провокира здравните системи да търсят алтернативни модели за финансиране, за да осигурят достъп до иновациите и запазят финансова устойчивост“, каза той.

Като възможни иновативни модели за финансиране, извън обичайните, експертът посочи създаването на фондове по терапевтични области, фондове за иновации, финансиране от лотарийни игри, различни инвестиционни инструменти, презастраховане.

Снимка: Надежда Ненова