Населението на България е намаляло с 0,5% през 2020 г.

Към 31 декември 2020 г. населението на България е 6 916 548 души. В сравнение с 2019 г. то намалява с 34 934 души, или с 0.5%, показват данните на НСИ.

Мъжете у нас са 3 349 715 (48.4%), а жените - 3 566 833 (51.6%), или на 1 000 мъже се падат 1 065 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 54 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

Раждаемост

През 2020 г. в страната са регистрирани 59 440 родени деца, като от тях 59 086 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 2 452 деца, или с 4.0%.

Коефициентът на обща раждаемост през 2020 г. е 8.5‰, а през предходната 2019 г. - 8.8‰. Броят на живородените момчета (30 372) е с 1 658 по-голям от този на живородените момичета (28 714), или на 1 000 живородени момчета се падат 945 момичета. В градовете и селата живородени са съответно 43 829 и 15 257 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.6‰ в градовете и 8.2‰ в селата. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 11.7‰, и София (столица) - 9.9‰. В деветнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Видин - 5.8‰, и Габрово - 5.9‰.

Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението. Към 31.12.2020 г. броят на жените във фертилна възраст е 1 452 хил., като спрямо предходната година намалява с 13 хил., а спрямо 2011 г. - със 199 хиляди.

През 2020 г. броят на децата, родени от майки под 18 години, е 2 897. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години - от 2 284 през 2019 г. на 2 320 през 2020 година. Половината (50.5%) от ражданията през 2020 г. са първи за майката, 36.7% - втори, а 12.6% - трети и от по-висока поредност. През 2020 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.56 и спрямо 2019 г. намалява с 0.02. Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27.3 години през 2019 г. на 27.5 години през 2020 година. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 30.3 години за област София (столица) до 22.5 години за област Сливен.

През 2020 г. са регистрирани 1 043 случая на многоплодни раждания, което е с 121 случая по-малко отколкото през 2019 година. При 1 033 от случаите са родени по две деца, а при 10 – по три. През 2020 г. броят на извънбрачните раждания е 35 486, или 59.7% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.5%) е по-висок отколкото в градовете (57.7%). За 79.6% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.

Смъртност

Броят на умрелите лица през 2020 г. е 124 735, а коефициентът на обща смъртност - 18.0‰. Спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 16 652, или с 15.4%.

Смъртността сред мъжете (19.6‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (16.4‰). През 2020 г. на 1 000 жени умират 1 122 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (24.2‰) отколкото в градовете (15.7‰).

През 2020 г. стойността на показателя за обща смъртност по области е в границите от 13.4‰ до 27.7‰. С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 27.7‰, Монтана - 25.5‰, Кюстендил и Габрово - по 24.0‰. В шест области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 13.4‰. За сравнение през 2019 г. показателят за обща смъртност по области е в границите от 11.8‰ в София (столица) до 22.9‰ във Видин.

През 2020 спрямо 2019 г. във всички области на страната се наблюдава увеличение в стойността на коефициента на обща смъртност. Най-голямо увеличение има в областите Видин - 4.8 промилни пункта, Разград и Смолян - по 4.6 промилни пункта. Най-малко е увеличението в областите Бургас - 1.2 промилни пункта, София (столица) и Ловеч - по 1.6 промилни пункта.

Показателят за преждевременна смъртност6 през 2020 г. (20.5%) остава непроменен спрямо предходната 2019 година (20.5%). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст под 65 години са 13.7% от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 26.6%. През 2020 г. в страната са починали 301 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност7 е 5.1‰. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, а през 2019 г. - 5.6‰. В регионален аспект през 2020 г. в общо дванадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Русе - 2.0‰, и София (столица) - 2.4‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Сливен (11.7‰) и Монтана (10.8‰).

Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2020 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 65 649 души. Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 9.5‰. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 7.1‰, а в селата - минус 16.0‰.

Застаряване на населението

Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2020 г. лицата на възраст 65 и повече навършени години са 1 504 048, или 21.8% от населението на страната. В сравнение с 2019 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.2 процентни пункта.

Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете.

Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 25.3%, а на мъжете - 17.9%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на лицата на възраст 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (30.0%), Габрово (29.1%) и Кюстендил (27.7%). Общо в двадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 17.7%, и Варна - 19.4%.