Задържането на медиците у нас ще бъде приоритет на управлението

Задържането на медицинските кадри у нас ще бъде основен приоритет за управляващите, тъй като това е факторът, който предопределя в основна степен устойчивото развитие на здравната система и постигането на най-важните цели на общественото здраве. Това стана ясно от дискусията в парламентарната Комисия по здравеопазването, която се проведе днес под наслов „Здравеопазването след пандемията – политики, инвестиции, технологии, човешки капитал“.

В нея участва и Йеррон Ютте, началник на отдел в Генералната дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ в ЕК. Той припомни, че България е изправена пред сериозни предизвикателства в здравеопазването, които са отразени в доклада на комисията и са добре известни от години – висока смъртност, регионални дисбаланси в организацията, застаряващо население, което не винаги може да получи адекватни здравни грижи, особено в отдалечените региони, приоритизиране на болничното здравеопазване за сметка на доболничната помощ и най-вече на профилактиката, остър дефицит на медицински сестри, който е на път да се превърне в критичен.

Той увери, че страната ни може да получи 17 млрд. евро от еврофондовете през следващите 5 години за подобряване на здравеопазването и призова за активен диалог с европейските партньори, заимстване на добри практики и дефиниране на ясни цели и приоритети.

„С малки крачки гледаме към бъдещето“. Така здравният министър проф. Асена Сербезова резюмира вижданията на управляващите за промени в сектора. Тя постави акцент върху усилията за създаване на условия за пълноценна професионална и социална реализация на бъдещите медици – лекари, медицински сестри и други специалисти, в това число и със заплащане на специализациите им.

Ускорена дигитализация, финансиране на патронажните грижи и стабилизиране на този модел като цяло, инвестиции в електронното здравеопазване, заплащане на специализациите на бъдещите медици - лекари и сестри, са сред приоритетите на ведомството, информира проф. Сербезова. По думите й става въпрос не само за е-рецепта на лекарства, отпускани от НЗОК, но и за всички останали по лекарско предписание, в това число и изписваните на жълта и зелена бланка. Подготвя се нов модул за е-преглед и е-хоспитализация, ще бъдат въведени 50 вида електронни услуги и 35 регистъра, допълни тя.

С над 33% ще бъдат увеличени средствата за доболнична помощ, като вниманието ще бъде насочено приоритетно към профилактиката и осигуряването на медицинска помощ в отдалечените региони.

Отношение по тази тема взе и заместник-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев. Той потвърди ангажимента на ведомството да съдейства максимално за разкриването на практики в трудно достъпни райони и увери, че правителството ще търси начини да създаде условия за задържане на медицински кадри, които да работят в тях.

Зам.-министър Кръстев постави акцент върху необходимостта да се обмисли и ускори изграждането на модел за здравно-социални грижи, като се създаде и стандарт за този вид услуги.

„Един от приоритетите, по които ще работим заедно с МЗ, е създаването на стимули за младите медици да избират българското здравеопазване като среда за развитие“, подчерта председателят на комисията доц. Антон Тонев. Той цитира проучвания, според които факторът „заплащане“ има само 35% тежест за младите медици, когато вземат решение дали да останат в България или да търсят реализация в чужбина, и това показва, че трябва да се върви към цялостно решаване на проблема за изграждането на стимулираща професионална среда за тях.

Депутатът от БСП проф. Георги Михайлов информира, че управляващите работят по създаването на единна система за специализация на всички здравни специалисти у нас.  

В бюджета за здраве за 2022 г. са предвидени 5,8% от БВП, като стремежът е тези средства да достигнат до 8% от БВП, посочи председателят на комисията доц. Тонев.