Министърът: Използването на вендинг машини за лекарства не е безопасно

Съгласно действащото законодателство, търговията на дребно с лекарствени продукти може да се извършва само в аптеки и дрогерии, като тя задължително е съобразена с изискванията на Правилата за добрата фармацевтична практика. При продажбата на лекарствени продукти посредством автоматични машини, т.нар. вендинг автомати липсва дефиниране на персоналната отговорност на съответните лица, които ще бъдат ангажирани с процеса по отпускане на лекарствени продукти, даване на консултации, информираност на пациента  относно  неговото състояние и свързаната с това лекарствена терапия. 

Това каза министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова в отговор на въпрос на депутата от ГЕРБ Илияна Жекова относно изисквания за поставяне на автомати за лекарствени продукти.

„Друг мотив за ситуирането на този тип апарати само в аптеки и дрогерии е пряката отговорност на лицата носители на съответната лицензия за съхранението на лекарствените продукти в аптеката и поддържането на оптималните условия за съхранение описани в кратката характеристика на лекарствените продукти“, каза още министърът.

Относно липсата на възможност за осигуряване на лекарствени продукти в слабо населени райони проф. Сербезова заяви, че според ЗЛПХМ право да извършва търговия на дребно има всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по българското законодателство или по законодателството на държава членка, което отговаря на останалите изисквания на закона. „Така приетото законодателство в страната не урежда критерии по отношение на разпределението и гъстотата на аптеките по територия, нито относно техния режим на работа на аптеката. По този начин преценката за мястото на откриване на аптеката, за нейния режим на работа, обем на предоставени услуги и продукти е единствено в ръцете на стопанската инициатива на носителя на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти. Съществуват множество населени места където разкриването на аптека или дрогерия е необосновано от икономическа гледна точка. В подобни случаи следва да се търсят устойчиви и работещи механизми за осигуряването на здравните потребности на хората живеещи в такива райони. Въвеждането на публично-частното партньорство за предоставяне на фармацевтични услуги в населените места със затруднен достъп до лекарства е един от тези начини за справяне с проблема“, допълни още министърът.

По думите й подпомагането на дейностите по разкриване на аптеки и предоставяне на фармацевтични услуги от страна на общините, местни структури, здравноосигурителния фонд и др. на желаещите да разкрият аптеки и дрогерии в такива райони лица, е един от потенциалните начини за справяне с този сериозен проблем. Реализирането на проекти по разкриване на аптеки в малките населени места би могло да се осъществява и чрез договаряне на процедури за съвместна дейност между общините и вече съществуващи местни дружества, притежаващи разрешително за аптечна дейност. Там където липсват аптеки, осигуряващи денонощен режим на работа, общината също би могла да субсидира извършването на тази дейност. „Региони, в които аптеките нямат рентабилност да подържат дейности по отпускане на лекарства заплащани от НЗОК, общините също биха могли да осигурят целеви субсидии за поддържане на тази номенклатура“, каза проф. Сербезова.

Тя подчерта, че проблемът всъщност е много голям и касае достъпът до фармацевтични грижи. Същевременно обаче 50% от изписаните лекарства се приемат неправилно. „Какво да кажем пък за медикаменти, които се използват без лекарско предписание. В държавите, в които се следят тези процеси, е доказано, че 10% от хроничната чернодробна недостатъчност се дължи на безконтролната употреба на лекарства. Използването на вендинг машини за продажба на медикаменти не е безопасно“, каза още министърът.