Редица промени в сектора вкарва Министерски съвет през закона за лечебните заведения

Промени в Закона за лечебните заведения въвеждат към досегашните задължения на болниците, ангажираните с проследяване на ефекта от терапията на лекарствени продукти, задължението ежедневно да предоставят информация на Националния съвет за цени и реимбурсиране на лекарствени продукти. Задължението е скрепено и с административно-наказателна отговорност за лечебните заведения, като така се цели се да бъдат сведени до минимум предпоставките за отказ на информация от страна на лечебни заведения и по този начин да могат да бъдат реализирани от съответните органи в пълнота аналитично-контролните им дейности, въведени със закона.

Това е записано в проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен днес в парламента от Министерски съвет.

В проекта се предлага регламент за извършване на оценка на

необходимостта от създаване на нови комплексни онкологични центрове,

както това е предвидено в момента по отношение на лечебните заведения за болнична помощ. Според мотивите към проекта по този начин ще се създаде единен механизъм по отношение на създаването, съответно извършването, на нови медицински дейности от лечебни заведения, осъществяващи по същество едни и същи медицински дейности - диагностично-лечебна дейност за хоспитализирани болни, и ще се гарантира, че изпълняваните дейности от всички лечебни заведения, които предоставят медицински услуги в обхвата на болничната медицинска помощ са съобразени с идентифицираните потребности на населението.

Предвижда се и възможността при извършването на комплексната оценка да бъдат използвани специфични индикатори за предоставяните здравни услуги на определена територия. Тези индикатори са за броя на лечебните заведения на територията на съответната област, осъществяващи болнична помощ по съответните медицински специалности; броя на разкритите в тях структури и легла, включително направените промени в броя на разкритите легла за съответната година; кадрова и материална обезпеченост, проведени леглодни, преминали болни и използваемост на леглата за текущата и предходната календарна година, както и данните за действащите договори на НЗОК за болнична помощ и за отчетената и заплатена болнична медицинска помощ по видове и лечебни заведения на територията на областта за текущата и предходната календарна година.

Предвидено е средствата от продажба на обособени части от лечебни заведения с държавно или общинско участие да могат да се използват както за инвестиции, пряко свързани с предмета на дейност, така и за погасяване на задължения към кредиторите. Предлагат се промени и в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г., с които се дава възможност на всички лечебни заведения, прилагащи медицински стандарти, да приведат структурата и дейността си в съответствие с тях в шестмесечен срок от утвърждаването на наредбата, като

отпада регламентираният краен срок – 31 декември 2019 г.

С промените се прецизира и разпоредбата, която урежда дейностите по клинично обучение и следдипломно обучение, които могат да извършват лечебните заведения след одобряване от министъра на здравеопазването, като в техния обхват се включва и обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазване от лица с висше немедицинско образование.

Ще се осигури механизъм за спомагане стабилизирането на общинско лечебно заведение за извънболнична помощ (когато то е единствено на територията на населеното място) чрез създаване на възможност за предоставяне на целеви субсидии от съответната община за текущ ремонт на дълготрайни материални активи. Въвежда се възможност за субсидиране на държавни и общински комплексни онкологични центрове от бюджета на МЗ за медицинска експертиза, осъществявана от ТЕЛК, така, както това е предвидено за болници и центрове за  психично здраве.

В проектозакона е записано още, че Министерският съвет ще определи с решение държавното лечебно заведение, което да оказва медицинска помощ и медицинско осигуряване при пътувания в страната и в чужбина на лицата по Закона за Националната служба за охрана (президента, вицепрезидента, председателя на Народното събрание, министър-председателя и главния прокурор), медицинско осигуряване на чуждестранни делегации при посещения в страната, както и медицинското осигуряване на пленарните заседания на Народното събрание.

Към настоящия момент тези дейности се осъществяват от Болница „Лозенец“ като част от специфичните й функции като лечебно и се финансират от държавния бюджет. Тъй като обаче болница „Лозенец“ се преобразува в търговско дружество,

Министерския съвет трябва да определи лечебно заведение,

което да продължи да осъществява изброените дейности по медицинско осигуряване, които да се заплащат от държавния бюджет.

В Закона за лечебните заведения са предвидени и промени в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, чиято цел е увеличаване на броя на донорите, въвеждане на иновативен метод за преодоляване на репродуктивни проблеми чрез трансплантация на матка и мерки за намаляване на административната тежест.

За да се увеличи броя на донорите се разширява кръга негови роднини, които могат да дадат съгласие за това. Към момента съгласие могат да дават само съпруг или родител, дете, брат или сестра. С промените се дава възможност воля за донорство да изразяват и други роднини по съребрена линия до четвърта степен, включително при родство, възникнало въз основа на осиновяване, но не по-рано от три години от осиновяването. Изрично обаче се пояснява, че всеки следващ ред роднини могат да формират воля единствено при липса на по-близки роднини. Изрично се уточнява и, че

ако починалото лице няма близки, то може да бъде донор.

Предлага се разрешаване на кръстосаното донорство в България, както и въвеждане на трансплантация на матка в България. Според водещи медицински специалисти в България са налице възможности за такава трансплантация, с което ще се даде възможност на жени без матка да родят своите деца. В този смисъл е мнението на експертния съвет по акушерство и гинекология към Министерството на здравеопазването.

Според тях матката е орган, който се използва само за осъществяване на репродуктивните функции и може да се взема от жена, която вече е осъществила своите репродуктивни функции, а именно раждането на живородено дете. Отстраняването на матката се извършва чрез изпълнението на рутинна оперативна техника, използвана и към момента по повод наличие на различни заболявания на този орган и не поражда правни проблеми.

Пълния текст на проекта може да видите тук.