Трябва да намерим консенсус как да бъдат овъзмездени чрез заплати всички медицински специалисти

„Резултатът от вота на недоверие беше предизвестен наистина и заявката на колегите от опозицията беше, че искат дебат. Само че, част от аргументите, които изложихте сега не бяха аргументи на опозицията, те са аргументи на много хора ангажирани с търсене на по-голяма ефективност в сектор здравеопазване.“ Това каза председателят на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова пред БНТ вчера.

Тя обаче подчерта, че е съгласна с аргумента, че нямаме реално остойностяване на труда на специалистите лекари, медицински сестри, акушери и всички останали, които работят в системата. „Имаме значителни дисбаланси и те са резултат от заплащането на цената на труда чрез клинични пътеки, говоря за лечебните заведения за болнична помощ. Смятам наистина, че трябва да се намери един консенсус обществен, приемлив за всички за това как трябва да бъдат овъзмездени чрез заплати всички тези специалисти, защото ние рискуваме най-много да пострада нашата система от кадровия дефицит. С това съм съгласна, на това трябва да се търси решение“, поясни д-р Дариткова.

Тя допълни, че за тази година цените на най-ниските пътеки, основно в педиатрията, са били увеличени около 10 процента. „Всеки един директор на лечебно заведение има много ясно остойностяване на отделния пациент и клиничната пътека, която има. Тук вече наистина трябва да говорим за търсене на други решения за заплащането на дейността на лечебните заведения за болнична помощ, защото дисбалансите се получават именно от там. Имаме пътеки, които са предпочитани, по-доходоносни, от тях евентуално се образуват по-добрите показатели за работещите по тези пътеки. От там и младите специалисти гледат да специализират тези специалности, които знаят предварително, че ще бъдат с по-добър финансов резултат и имаме дефицит на педиатри, на патоанатоми, на анестезиолози, хора, които по един или друг начин останаха малко необлагодетелствани от ситуацията в съвременната българска медицина“, каза д-р Дариткова.

По думите й допълнителните 490 млн. лв., които са планирани в бюджета за здравеопазване за следваща година са абсолютно необходими, тъй като от една страна демографската ситуация в България предполага възрастно население с повече потребности от здравни услуги, а от друга - развитието на медицината предполага нови и нови техники и медикаменти, до които българските здравноосигурени граждани трябва да имат достъп.

За да се види ясната картина и да има по-голяма прозрачност и ефективност трябва да се изгради Националната здравноинформационна система, смята д-р Дариткова. Според нея с предприетите законодателни промени в преходни и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на касата за следващата година е регламентирана точно тази възможност.

Моделите, предложени от министър Ананиев, са обект на дискусия и на прецизиране, каза още тя. Д-р Дариткова беше категорична, че 48% доплащане от пациентите се приема за недостатъчно добра здравна сигурност, защото в другите системи плащанията от джоба на пациента са около 20%. „Солидарният модел дава възможност ние да имаме достъп до универсален пакет и да осигуряваме този пакет за здравноосигурените български граждани. Само че, не всичко в него може да бъде платено с 8-процентна здравна осигуровка. И сега се налага доплащане за медикаменти, за медицински изделия, даже потребителската такса е вариант на съфинансиране на системата. Търсят се варианти за такова регулиране на тези финансови потоци, че пациентът наистина да знае, че плащайки здравна осигуровка той може да получи с ясни параметри медицинска помощ и това да не застрашава социалното състояние на него и на семейството му“, каза д-р Даниела Дариткова.

Тя подчерта, че за първи път имаме ясно посочени варианти на модели за усъвършенстваме здравното осигуряване – пълна демонополизация или надграждащ модел. „Имаме разчети, по-лесно е да се дебатира сега върху тези модели, отколкото да говорим по някакви имагинерни общи понятия“, каза д-р Дариткова.

Председателят на парламентарната здравна комисия коментира и измененията в проектозакона за бюджета на НЗОК, според които Фонда за лечение на деца се прехвърля от МЗ в НЗОК. „Даването на възможност тези всички дейности да бъдат в структурата на националната каса, която разполага с необходимия административен капацитет ще ускори процедурите. Няма да има забавяне и прехвърляне на тези документи между институциите, касата ще може да даде медицинската експертиза с консултантите, с които тя разполага. Надявам се да се изпълни заявлението на управителя на НЗОК, че вече касата ще търси варианти за предложения, а не самите пациенти да търсят такива варианти за лечение оферти, както е досега и което изключително много затруднява пациентите“, каза д-р Дариткова.

Тя допълни и че не вижда проблем, ако Общественият съвет към Фонда бъде закрит, тъй като НЗОК работи с надзорен съвет, който има изцяло обществен характер. „Контролът на дейността на Касата се упражнява от народното събрание по механизмите на парламентарния контрол и по механизмите на това, че всяка година касата отчита дейността си в големи писмени документи пред народното събрани. Смятам, че това са достатъчно гаранции, че ще имаме една още по-голяма даже обществена прозрачност и ще имаме по-голям контрол върху дейността на фонда“, категорична беше д-р Дариткова.

Колкото до термина „най-разходоефективно лекарство”, който е записан в законопроекта, д-р Даниела Дариткова заяви, че това в никакъв случай не означава най-евтината терапия. „В предложенията се прави анонс към това да се търси съотношението между инвестиции в даден вид лечение и ефекта от лечението. За първи път се търси резултатът от лечението, а не само харченето на определени средства“, каза тя.

Д-р Дариткова обясни, че фармакотерапевтичните ръководства, които ще се приемат, ще сочат вариантите, които терапии за дадено заболяване трябва да бъдат в определена последователност изписвани. „Ако наистина за даден човек е показано, че лечението на по-ниско ниво на терапия не е ефективно веднага ще преминем към следващо ниво, но не бива да се прескачат етапи на лечение, защото това не е в интерес на пациентите. Всичко от тук отново ще бъде с насока за по-доброто състояние и лечение на пациента и за насока за ефективно харчене на средствата, това е целта“, поясни още тя.