Мечтая да създам Център за съвременна диагностика и научни изследвания в кардиологията

Доц. Красимира Христова е специалист кардиолог и експерт по ехокардиография в НКБ. Има защитена докторска работа върху приложението на новите ехокардиографски методи за оценка на миокардната деформация при пациенти след остър миокарден инфаркт.Специализирала е в престижни университети в Австрия и Белгия. Има успешно защитена магистратура в областта на Аdvance Medical Imaging в кардиологията към Католически Университет в Льовен, Белгия.Участва в разработването и клиничното приложение на първия софтуер за триизмерна миокардна деформация. Автор е на много научни статии и учебници, публикувани у нас и в чужбина, носител е награда за млад изследовател на Международната асоциация по хипертония през 2006 г., както и на редица отличия на национални и международни организации.Председател е на Работната група по ехокардиография към Дружеството на кардиолозите в България, Член е на борда на Европейската асоциация по ехокардиография – ЕАСVІ, Член на Борда на Научния комитет на Американската асоциация по ехокардиография.От 2013 до 2015 г. е избрана за Президент на International College of Cardiology, а през 2016 г. е избрана за генерален секретар на колежа. Fellow на Европейската асоциация по кардиология и почетен член на IACS – Meждународната академия по сърдечно-съдови заболявания. От декември 2013 г. е член на Борда на Директорите на Световната лига по хипертония. От 2015 г. проф. Красимира Христова е лектор и гост–професор в Creighton University, Oмаха, щата Небраска, САЩ.

Доц. Христова, моля, разкажете как избрахте медицината?

Meдицината е моята детска мечта, повлияна от литературата.Независимо, че моите родители са професионално далеч от тази област, приеха моето желание с ентусиазъм. Но бях категорична, че ще кандидатсвам само медицина и нищо друго като второ и трето желание – стоматология или фармация. Въпреки, че мечтата ми беше насочена към акушерството и гинекологията, където всичко е свързано с много точност и прецизност, станах кардиолог. Може би поради факта, че съм от част от випуск, който по една или друга причина имаше разпределение, а то беше свързано и с началото на моята кариера в областта на вътрешните болести. Така все пак намерих моята професионална реализация в нещо, което е много по-вълнуващо, екстремно. В същото време разбрах, че и вътрешната медицина, и кардиологията са много бързо развиващи се области в медицината, свързани с много нови технологии. Това важи за тях като цяло, и за неинвазивната образна диагностика в частност.

Какво повлия на избора Ви да станете кардиолог?

Кардиологията е специалност, където трябва да си бърз и точен в диагнозата си. Имаме ситуации когато поведението и решението за лечение при пациента трябва да се осъществи сега и не търпи отлагане, защото всичко е много динамично. Това съм научила и от колегите ,които съм срещнала в моятпрофесионален път в кардиологията. Преди всичко обаче трябва да се работиш с желание и любов към пациента. Щастлива съм, че мога да правя това тук и да обучавам моите колеги на всичко, на което бях научена в чужбина. По друг начин не може се се осъществяви удоволствието от това което работиш. Дори и сега срещата ми с пациента, освен моето желание да му помогна и разреша неговия здравословен проблем, е преди всичко взаимно уважение и доверие. Мога да преглеждам до късно, това не ме изморява, защото харесвам това което правя. Всеки един клиничен случай е изключително интересен и различен от останалите и може да бъде истинско приключение.

От години работите в една стара и утвърдена институция – бившата Трета градска болница, днес Национална кардиологична болница. С какви спомени е свързано идването Ви тук?

Започнах моята специализация в тази институция , която е свързана с професионалното израстване на много кардиолози в България. Имах възможността да се уча от светила в кардиологията – като проф. Илия Томов, проф.Нина Гочева.

Това беше институция, свързана с много академизъм, много висок професионализъм и модерни техонологии за това време, където пациентът знаеше, че ще трябва да намери своята диагноза и лечение. Тук се научаваш да вземаш решение, да работиш в колектив, да дадеш мнение да лечение и където решението при поведението при пациента се вземаше от „Heart time”още преди години.

За съжаление, през последните години нещата са много променени, както е и навсякъде в областта на здравеопазването, и това е така, защото лекарят не може да бъде търговец .Независимо, че здравеопазването е отрасъл, който се нуждае от много финанси, но това е навсякъде. Но субсидирането от държава, от фондове за научни изследвания са много по–големи и по-различни в страни като САЩ, Германия, Белгия , Франция , Чехия, и др.

Кои са Вашите учители в кардиологията?

Освен имената които споменах тук в България имах възможност да специализирам за различен период от време в Австрия и Белгия.

Имах щастието още в началото на моя професионален път да започна специализация по неинвазивна диагностика чрез проект от Министерството на здравеопазването на Австрия и бях одобрена. Така се озовах като специализант в Университетската болница в Грац под ръковоството на проф. Гюнтер Крайс. Това е едни от важните моменти в моето професионално израстване - когато някой да ти подаде ръка и ти покаже и даде възможност да работиш с нови технологии.

Тези моменти са много ценни за професиолнато ми израстване, особено престоя ми в Белгия, където имах възможността да започна и научна кариера.

Работата ми в Белгия през тази една година и половина ме изгради и като учен на международно ниво. Така името ми започна да ставя разпознаваемо на световните форуми в областта на ехокардиографията. Благодарна съм и на целия изследователски екип в Университетската болница в Льовен, с който успяхме да разработим един от софтуерите в областта на триизмерните миокардни деформации. Това е част от моята докторска работа, който намира приложение в съвремените ехокардиографски апарати. Тук имах възможността да работя с много колеги, които в момента са водещи имена в световен мащаб в областта на ехокардиографията. Аз винаги се връщам с удоволствие там всяка година за участие в една научна среща, която събира колеги от цял свят, отделили време в своята кариера да работят в този изследователски център.

А Вашите най-добри ученици?

Моите ученици са и мои колеги, много от тях за съжаление, работят извън България. Аз се радвам на техните успехи, защото това е показателно, че тук се изграждат добри специалисти, които се реализират успешно.

Моля, разкажете с няколко думи за преподавателската си работа – у нас и в чужбина?

През последните години се опитваме, с помощта на моите колеги и създадената Фондация по неинвазивна образна диагностика, извън редовното обучение на специализантите по кардиология, да пренесем обучение по ехокардиография в практически модули, които съчетават теория и практическо обучение. Това се приема с голям интерес от младите колеги. Стана традиция, организирания форум Софийски дни по ехокардиография за пета поредна години да организираме сесия с клинични случаи, които се презентират от млади кардиолози.

Опитвам се голяма част от това, което преподавам навън да организирам и тук в България. От няколко години чета лекции по неинвазивна образна диагностика в университет в Небраска, САЩ , както и участвам в много форуми и курсове, които се провеждат с участието на Европейската и Американската асоциация по ехокардиография ,не само в Европа, но и в Азия, Латинска Америка.

Кое научно признание е най-скъпо за Вас?

Всяка една награда е скъпа, защото тя е свързана с много труд и усилие, особено когато си оценен на международен форум. Много е трудно да се докажем , че тук в България можем да създадем и създаваме наука, в много от случаите е за сметка на свободното време и самофинансиране. Правя сравнение дори и от собствен опит със страни, където университетите сами отпускат средства за научни изследвания и стимулират колегите да работят в тази насока, подкрепят изявите на своите служители на международни събития.Това по един или друг начин е покачване на рейтинга на този университет и тази болница.

Но като се връщам в годините...Първата ми награда като млад изследовател от Световната асоциация по хипертония и пътуването ми до Япония са в основата на всичко, което съм постигнала до този момент. Това е като едно малко пламъче, което те стимулира всеки път да се доказваш отново и отново, включително и днес, когато вече съм доказан експерт и изявите са ми на съвсем друго ниво.

Кой от всички проблеми в българската кардиология според Вас се нуждае от най-спешно решаване? А останалите?

Проблемите в кардиологията в България са част от проблемите на цялото здравеопазване. Липсата на финансиране е основния и наболял въпрос. От друга страна, и цялата медийна пропаганда към кардиологичната гилдия, която се вихри спрямо инвазивната кардиология е в минус за всички нас - и лекари и пациенти. Създаването на това недоверие и съмнение за професионализъм в работата, ще рефлектира в един момент към пациентите, което може да струва човешки животи.

Престъпление е да се говори по този начин срещу лекарите, защото постоянното напрежение и стрес при работа, свързана с такава отговорност изтощават, а допълнителното напрежение от медиите идва и в повече към всичко това.

Все пак всеки един от нас е положил Хипократова клетва и, заедно с високия морал, който се изгражда и по време на следването по медицина, ни поставя на едно много по-високо хуманно ниво на отговорност към живота на хората, а тази отговорност се носи за цял живот. Да си лекар не е професия, това е призвание.

Все пак през последните години значително се намали смъртността от инфаркти в България именно чрез тази инициатива за ранно интервенционално лечение на остър миокарден инфаркт, както и усложненията след възстановяване след инфаркт също са по-малко.

Коя е най-голямата Ви мечта?

Аз съм един оптимист и наистина продължавам да вярвам, че можем и заслужаваме по –добро съвременно здравеопазване.

Мисля, че до голяма степен съм постигнала част от моите детски мечти и съм удовлетворена от това, което работя и създавам. Мечтая да имам повече време да осъществя целите си в създаване на Център за съвременна диагностика и научни изследвания в областта на сърдечно–съдовите заболявания и да създам едно поколение от млади кардиолози, които да работят съвременна мултимодална образна диагностика, и да бъдат обучени по европейските стандарти по неинвазивна образна диагностика.

Между целия този работохолизъм се опитвам и да намеря и малко време за моите любими занимания – музика, книги, пътувания, както и да прекарвам повече време със семейството ми. Щастлива съм, че синът ми тръгва по моите стъпки и се радвам, че съм го „заразила” с този работохолизъм още от сега.

Обичам Коледните празници, които събират семейството ми извън ежедневното напрежение. Противно на всички, които тръгват да пътуват в тези дни, аз предпочитам да бъда у дома сред любимите ми хора