!
Петък, 29 Март 2024
08
ноем
3
 

Анализ на МЗ: На болнично ниво липсва мотивация за прием на тежки случаи

С по 52,5 млн. лв. МЗ ще субсидира спешните отделения в болниците в следващите три години

Петък, 08 Ноември 2019 | 15:53:26 Надежда Ненова
3

С 52,5 млн. лв. МЗ ще субсидира спешните отделения в болниците. Това става ясно от проектобюджета на МЗ за 2020 г. и актуализираната бюджетна прогноза за 2021 г. и 2022 г. Според обявената прогноза, сумата няма да се промени в следващите три години. За

С 52,5 млн. лв. МЗ ще субсидира спешните отделения в болниците. Това става ясно от проектобюджета на МЗ за 2020 г. и актуализираната бюджетна прогноза за 2021 г. и 2022 г. Според обявената прогноза, сумата няма да се промени в следващите три години. За сравнение през 2017 г. средствата за субсидии за спешна медицинска помощ в болничните заведения с разкрити спешни отделения са били в размер на 26, 541 млн. лв., през 2018 – 29,  522 млн. лв., а през 2019 г. – 32, 5 млн. лв.

Субсидията е включена към администрираните разходи по бюджетна програма „Спешна медицинска помощ“.

Сред основните цели на програмата са осигуряване на равнопоставен достъп на населението до спешна медицинска помощ и подобряване на системата за финансиране на спешната помощ и гарантиране на нейната кадрова и материална-техническа осигуреност.

„Извършените през последните 25 години реформи в извънболничната и болнична помощ изцяло промениха структурата, организацията, управлението и начина на финансиране на здравната система. В резултат на това възникнаха редица проблеми и се нарушиха взаимовръзките между съществуващата система за спешна медицинска помощ, финансирана и организирана от държавата и останалите структури на здравната система, явяващи се самостоятелни субекти с пазарна ориентация, в т.ч. частни, финансирани основно чрез системата на задължителното здравно осигуряване“, пише в коментар на Здравното министерство към програмата.

От МЗ заявяват, че се наблюдават негативни тенденции на подбор на хоспитализираните болни и липса на мотивация за прием на тежки случаи, които разходват значителни средства. Съществуващите спешни отделения пък не са добре обезпечени кадрово, технологично и финансово. 

Липсата на функционални връзки между отделните лечебни заведения и на адекватна нормативна уредба затруднява пътя на спешния пациент на съответните нива на обслужване и нарушава непрекъснатостта на медицинската помощ. Направеният анализ на системата за спешна медицинска помощ показва големи дисбаланси в осигуреността и използваемостта както на извънболнично, така и на болнично ниво. 

„Извънболничната помощ не развива своя капацитет за осигуряване на непрекъснат достъп на пациентите до първична и специализирана помощ, особено в труднодостъпните и отдалечени места. Голяма част от лечебните заведения за болнична помощ не разполагат със структури за прием на спешни пациенти, както и капацитет за тяхното обслужване – малки общински и частни болници, специализирани лечебни заведения“, уточняват още от ведомството.

„Липсата на функционални връзки между отделните лечебни заведения и на адекватна нормативна уредба затруднява пътя на спешния пациент на съответните нива на обслужване и нарушава непрекъснатостта на медицинската помощ. Направеният анализ на системата за спешна медицинска помощ показва големи дисбаланси в осигуреността и използваемостта както на извънболнично, така и на болнично ниво. Налице са значими различия в използването на екипите, наличните финансови ресурси и общите равнища на производителността“, коментират още от ведомството.

Затова от МЗ заявяват, че следва да се въведе интегриран модел за обслужване на спешни пациенти в равнопоставени структури за извънболнична и болнична помощ чрез укрепване на сега съществуващите центрове за спешна медицинска помощ и чрез функционално обособяване на специализирани спешни структури към определени болници, гарантиращи непрекъснатост и високо качество на спешната медицинска помощ.

В болничната част на системата следва да се подкрепят лечебните заведения, отговорни за осигуряването на безотказен прием на спешни пациенти, в т.ч. специализирани спешни центрове (травма центрове; кардиоцентрове, мозъчно-съдови „stroke” центрове, центрове за лечение на термична травма; токсикологични центрове и др.) на областно, регионално и национално ниво.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
r8k7

Гост 11.11.2019 10:40:53

След годините на замитане на проблемите в здравеопазването последваха години на наблюдения и констатации на очевидното.Сега навлизаме в ерата на анализите.После следват времена на изводи от анализите, след това,евентуално, предлагане на решения и разбира се анализиране и оценка на решенията,обсъждане на прилагането евенуално най-правилните решения,разработване на правилници и наредби за прилагане и контрол на решенията,после оценка на ефективността на последните,корекции ако се налага.И така до "края на света".Сума ти чиновници ще си изкарат трудовия стаж през това време,разбира се.При липса на адекватен контрол бързото разрешаване на проблемите не е желано от бюрократите и чантаджиите. Зер трябва да си оправдават заплатите колкото може по-дълго.И така.Трай коньо за зелена трева,дет са вика.

Лекар 09.11.2019 09:07:38

Само с анализи не става. Това го слушаме от години. Трябват действия.

8888 09.11.2019 21:20:32

Трябва ясно и без увъртане да се каже, че освен анализ и действия трябват и пари! Много, много пари!


Всичко за коронавируса
Още новини
Кристиана Атанасова: В Центъра за нуклеарна медицина в
28.03.2024 17:19:22 Невена Попова

Кристиана Атанасова: В Центъра за нуклеарна медицина в "Софиямед" усилията на целия екип са фокусирани върху грижата за пациента  

Кристиана Атанасова завършва образованието си в СУ „Св. Климент Охридски“ с бакал ...

Рекорд на млади кръводарители в Бургас днес
28.03.2024 16:43:35

Рекорд на млади кръводарители в Бургас днес

Днешният ден е рекорден по брой младежи, които даряват кръв за първи път в Бургас, съобщават от У ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...