!
Четвъртък, 28 Март 2024
31
ян
2
 

Близо 50 000 души са получили инсулт през 2018 г. у нас

Четвъртък, 31 Януари 2019 | 12:16:04
2

Мозъчните инсулти са сред най-разпространените заболявания в развитите страни, а България се нарежда на едно от първите места по смъртност от инсулти в Европа, които са третата най-честа причина за смърт у нас. Данните на НЗОК сочат, че броят на пациен

Мозъчните инсулти са сред най-разпространените заболявания в развитите страни, а България се нарежда на едно от първите места по смъртност от инсулти в Европа, които са третата най-честа причина за смърт у нас. Данните на НЗОК сочат, че броят на пациентите, получили исхемичен инсулт през 2018 г., възлиза на 49 717 души. Това стана ясно по време на Третата национална среща, посветена на предизвикателствата в лечението на болните с инсулт в България, която се проведе в Пловдив.

Инсултът е номер 1 причина за инвалидизация, втора причина за смъртност в световен мащаб и втора причина за деменция. Статистически погледнато, всеки шести човек ще има инсулт, а 90% от хората, които имат инсулт, ще имат дефицити. 80% от инсултите обаче вече могат да се предотвратят и до 50% от болните с инсулт могат да се възстановят.

Венозната тромболиза свежда до минимум риска от трайна инвалидизация, когато се приложи в първите 4,5 часа от началото на симптомите на инсулта. Съгласно препоръките на Европейската организация за инсулти (ESO), в България са необходими 40 болници, в които да се прилага тромболитичната терапия, като те трябва да бъдат разположени спрямо броя на населението и територията на страната така, че на всеки пациент с инсулт да са му нужни не повече от 45 минути, за да достигне до най-близкото болнично звено.

„Резултатите в България са обнадеждаващи и сочат, че броят на приложените тромболизи за 2018 година е 787, като това е с 84% повече спрямо 2017 година. Общият брой на болниците в страната, които приемат и прилагат лечение с тромболиза за 2018 г., вече е 37, разположени в 20 области в България. За сравнение, болниците през 2017 година, в които се е провеждала тромболитична терапия, са били 18“, заяви акад. д-р Иван Миланов дмн, председател на Българското дружество по неврология.

Има трайна тенденция за увеличаване на интравенозната тромболиза в страната, но все още тя остава под 2% (1.6% за 2018 г. по данни на НЗОК). Според проучване, направено в 44 държави от Европа, само 7.3% от всички пациенти с исхемичен инсулт получават лечение с тромболиза. Причините за това са различни – както късното достигане на пациентите до лечебните заведения – след третия час от началото на инсулта, така и липсата на условия за провеждане на специализирани образни изследвания и обучени екипи за провеждане на тромболизи във всяка болница. Препоръките на ESO са поне 5% от пациентите да получават лечение с тромболитична терапия.

Доц. Росен Калпачки подчерта, че венозната тромболиза е стандартното, а не специалното лечение на мозъчен инсулт. „След прилагане на тромболиза се изписват 3 пъти по-малко инвалиди. В нашата практика данните сочат, че при 60% от тромболизираните пациенти е предотвратена последваща инвалидизация, докато 67% от болните, при които не е приложена тромболитична терапия, се инвалидизират – доказателство, че тромболизата е едно успешно лечение“, заяви той.

От 1-ви януари 2016 г. до преди месец през клиниката в УМБАЛ „Св. Анна“ са преминали 4425 инсулта, от които са направени 461 тромболизи. Сумарният процент на тромболизираните болни за последните три години вече е над 10%. Същевременно няма абсолютно увеличение на броя на инсултите.

Когато тромболизата не е успешна, се прилага механична тромбоектомия. Това е най-ефективният метод при запушване на голяма артерия в мозъка и се прилага в България от началото на 2017 година. Методът се състои във физическо премахване на съсирека, запушил кръвоносния съд, като механичната тромбоектомия се прилага до шестия час и е подходяща за лечение при запушване на големи кръвоносни съдове т. е. при пациенти с песимистичен изход от заболяването.

Два центъра в нашата страна до момента активно прилагат ендоваскуларна терапия – столичната УМБАЛ „Св. Анна“ и варненската УМБАЛ „Св. Марина“. Очаква се скоро към тях да се присъединят и пловдивската УМБАЛ „Св. Георги“-Пловдив, както и УМБАЛСМ „Пирогов“.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
*m$n

Гост 01.02.2019 01:07:20

Тоя дедо на снимката боядисва ли си косата? Нещо педалски ми изглежда?

Гост 31.01.2019 17:06:33

В СофияМед също се извършва успешна тромболиза.


Всичко за коронавируса
Още новини
Двама души с условни присъди за продажба на кръв
28.03.2024 13:52:13

Двама души с условни присъди за продажба на кръв

Условни присъди получиха мъж и жена от организирана престъпна група, занимавала се с набиране на ...

Жена почина след спешно секцио в МБАЛ
28.03.2024 13:11:00

Жена почина след спешно секцио в МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски" - Кърджали, започват проверки

Днес в 5.00 ч. сутринта в Акушеро–гинекологичното отделение на МБАЛ „Д-р Атанас Дафов ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...