„840 млн. души в света страдат от хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), което е 80% от хората, боледуващи от захарен диабет и е почти еднакъв брой с този на пациентите със злокачествени заболявания. През 2019 г. хроничното бъбречно заболяване е десета водеща причина за смърт в света, а според СЗО през 2040 г. се очаква да стане пета водеща причина“. Това каза в презентацията си пред парламентарната здравна комисия проф. Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология, трансплантация и диализно лечение в УМБАЛ „Александровска“.
Той посочи, че късната диагностика на хроничното бъбречно заболяване поставя сериозни клинични и икономически проблеми, като подчерта, че само 3,4% от пациентите се диагностицират в първите два стадия на заболяването, а в третия стадий, при който процесът вече е станал необратим, недиагностицирани са 82%. „Когато заболяването се открива в четвърти и пети стадий, смъртността е съответно 20% и 24%. Това означава, че всеки пети-шести човек ни е напуснал за последната година“, каза проф. Паскалев.
Пандемията от COVID допълнително е увеличила необходимостта да се действа по отношение на бързото диагностициране на хроничното бъбречно заболяване. „То трябва да е приоритетно за общественото здравеопазване“, каза още проф. Паскалев.
Той съобщи също така, че 13% е честотата на ХБЗ у нас. „При 36% от пациентите хроничното бъбречно заболяване се дължи на захарния диабет, при 28% - на артериалната хипертония, 36% - бъбречни заболявания. На първо място ХБЗ се лекува чрез бъбречна трансплантация (оптималният метод), на второ място чрез диализно лечение и на трето място – с консервативно лечение, което представлява и най-малкия финансов ресурс. Със съвременната консервативната терапия състоянието може да бъде обратимо или поне да се отложи със 7 години. Трансплантацията пък е с 4 пъти по-евтина от диализното лечение. Един пациент на диализно лечение консумира най-малко 35 000 лв. годишно. В същото време трансплантираните пациенти, макар и самата трансплантация да е по-скъпа еднократно, могат да работят, да плащат данъци и да имат деца, което представлява високо качество на живот. Създаването на национална скринингова програма е най-необходимото действие, което трябва да се предприеме“, каза проф. Паскалев.
„Трябва да направим всичко възможно да диагностицираме колкото се може по-рано хората в начален стадий на заболяването, да бъдат трансплантирани и най-вече да бъдат лекувани консервативно със съвременните средства“, каза на свой ред генералният директор на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев.
Думите му бяха подкрепени и от председателя на парламентарната комисия доц. Антон Тонев, който подчерта, че макар да са отбелязани предимствата на бъбречната трансплантация, то трябва да се направи всичко възможно да се стига до нея по-рядко, затова основната цел на парламента и Министерството трябва да е създаването на програмата.
Зам.-министърът на здравеопазването д-р Петър Грибнев от своя страна съобщи, че вече са направени първите стъпки със заложените в Наредбата за профилактичните изследвания задължителни изследвания. „Трябва да имаме стратегия за ранно откриване на бъбречни заболявания, но подлежи на обсъждане вида скрининг, който би бил най-успешен. Трябва да направим възможно откриването на най-ранния стадий на заболяването“, каза д-р Грибнев.
