Проф. Плочев поема една одържавена и „минирана“ с проблеми здравна каса

Проф. Плочев става 16-ят управител на НЗОК в 18-годишната история на здравноосигурителния фонд, създаден през 1999 година от екипа на д-р Илко Семерджиев.  (Кои са досегашните ръководители на институцията може да видите в списъка под статията – бел. авт.)

Учредяването на касата стана възможно с приетия през 1998 година Закон за здравното осигуряване, с което у нас бе възстановен общественият договорен модел, престанал да съществува през 1947 г. Тази година, в деня, в който касата отбеляза и своето „пълнолетие“, от там отчетоха, че институцията се е превърнала в „свързващо звено между медиците и техните пациенти за постигане на по-високи стандарти в българското здравеопазване“, както и че до днес „касата се стреми да осигури на гражданите достъпни, качествени и достатъчни по обем здравни грижи, за които лекарите да получават достойно признание и авторитет“.

Дали обаче тези принципи са действителна част от облика на институцията, която проф. Плочев оглавява?

Самият факт, че броят на управителите на НЗОК, чиито мандат по принцип е пет години, е почти равен на броя на годините в „паспорта“ на фонда, е доказателство, че този пост е съпътстван с предизвикателства и проблеми, за решаването на които дори и дългогодишният опит и експертиза се оказват недостатъчни. Причините за това са много и се коренят в редица промени в структурата и управлението на касата, които съпътстваха иначе сравнително кратката история на здравноосигурителната институция.

Една от основните промени в облика на НЗОК е нейното почти тотално одържавяване, което се реализира с изключителна устойчивост през годините. В миналото управлението на фонда се осъществяваше от няколко структури, а именно Събрание на представителите, Управителен съвет, Контролен съвет и директор. Събранието на представителите се състоеше от общо 37 представители на осигурените, работодателите, общините и държавата. Именно негова беше и отговорността за провеждане на правилата за избор на директора на фонда. С няколко промени в ЗЗО централното управление на НЗОК се сведе до Надзорен съвет, в който влизат 9 души  - един представител на пациентската общност, по двама на синдикатите и работодателите, и четирима на държавата, един от който е задължително директорът на НАП. Директорът на касата започна да се нарича управител, но по-важната промяна е, че той вече се избира от парламента, което само по себе си създава основа за политически фигури начело на единствената здравна каса у нас, въпреки широко лансираните тези за нейната надпартийност.

Именно постепенното одържавяване на касата и на практика все по-малката роля на управителя й за сметка на правомощията на Надзорния съвет на фонда най-вероятно са една от неизказаните гласно причини и за оставката на последния й ръководител в лицето на д-р Глинка Комитов. Въпреки че той така и не обясни публично защо е решил да се оттегли,  в последните месеци от управлението му конфликтът с Надзорния съвет ставаше все по-явен. Доказателството дойде и от факта, че на едно от последните заседания на парламентарната здравна комисия, в което взе участие, д-р Комитов посочи в прав текст, че на два пъти е предложил на съвета отпадане на лимитите на болниците, но това не било прието. На няколко пъти в изказванията му проличаваше и „тонът“ на съвместната работа с надзора, заключващ се в принципа „Аз им казвах, но те не чуваха“.

Решаващата роля на Надзорния съвет при бюджетирането на лечебните заведения е причина и за чести критики от страна на редица представители на съсловието. Въпросът бе коментиран наскоро и от председателя на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова, която заяви, че ще очаква от Надзорния съвет предложения за това как прогнозните бюджети на болниците да „станат по-адекватни и гъвкави, за да може да се отговаря на търсенето на пациента“.

Критики като цяло за липсата на самостоятелност на НЗОК произтичат и от факта, че бюджетът на фонда е част от консолидирания държавен бюджет – нещо, против което неколкократно се обявяват от Българския лекарски съюз. Изначалното залагане на средствата за здравноосигурителни разплащания с дефицит също се превръща в един от основните проблеми пред ръководството на касата, независимо кой е начело й. Разминаването в „сроковете“ между действието на закона за бюджета на фонда и действието на Националния рамков договор, който влиза в сила от април, а не със старта на бюджетната година, също създават немалко спънки в планирането на разходите на касата, които така или иначе не достигат никога.

Всичко това очертава доста проблемна и „минирана“ почва пред бъдещия управител на НЗОК в лицето на дългогодишния лекар от Военномедицинска академия проф. Камен Плочев. Сред „мините“, с които той ще трябва да се заеме, ще са и лавинообразно нарастващите разходи за лекарства, които все повече задъхват касата, с успоредно нарастващото напрежение в болничния сектор, породено от вместването в лимитирани средства за дейност, която самата каса неколкократно признава, че е извършена и отчетена. Дали обаче „твърдата ръка“ и „добрият разрез“ на проблемите във фонда, които демонстрира при представянето на визията си за управлението й проф. Плочев и за които получи похвала от здравния министър проф. Николай Петров, ще му помогнат действително да върне институцията към визията, с която тя бе създадена, като същевременно не загуби подкрепата на управляващите и съсловието, от което доскоро бе част,  предстои да разберем.

Управители на НЗОК от създаването й до момента:

Д-р Илко Семерджиев  - от 15 март 1999 г. до 11 април 2000 г.
Д-р Бойко Пенков - от 23 декември 1999 г. до 10 октомври 2001 г.
Доц. Никола Василев - от 10 октомври 2001 г. до 22 април 2002 г.
Проф. Генчо Начев -от 23 април 2002 г. до 1 декември 2002 г.
Надежда Генева - от 11 декември 2002 г. до 4 март 2003 г.
Д-р Димитър Петров - от 7 март 2003 г. до 19 януари 2004 г.
Д-р Иван Букарев - от 19 януари 2004 г. до 22 май 2006 г.
Д-р Румяна Тодорова I мандат - от 23 май 2006 г. до 3 ноември 2009 г.
II мандат -12 юли 2013 г. до 12 февруари 2015 г.
Инж. Александър Огнянов - от 3 ноември 2009 г. до 12 февруари 2010 г.
Жени Начева - от 12 февруари 2010 г до 23 април 2010 г.
Нели Нешева от 4 май 2010 г. до 28 февруари 2012 г.
Мариана Василева - от 28 февруари 2012 г. до 3 април 2012 г.
Д-р Пламен Цеков - от 3 април 2012 г. до 9 юли 2013 г.
Д-р Глинка Комитов - от 17 март 2015 г. до 30 юни 2017 г.