!
Четвъртък, 28 Март 2024
22
юни
1
 

От печата: Е-здравеопазване и демонополизация на касата, паралелен износ на лекарства, сделка с аптеки

Четвъртък, 22 Юни 2017 | 09:39:29
1

Трите основни проблема в здравния сектор са проблемът с достъпа до лекарства и разходите за тях, проблемът с болничното здравеопазване и недостига на средства там, както и липсата на е-здравеопазване. Това казва в интервю за „24 часа“ здрав

Трите основни проблема в здравния сектор са проблемът с достъпа до лекарства и разходите за тях, проблемът с болничното здравеопазване и недостига на средства там, както и липсата на е-здравеопазване. Това казва в интервю за „24 часа“ здравният министър проф. Николай Петров.

Той информира, че по време на съвета на министрите в Люксембург е договорено наша експертна група да посети Естония и да проучи какво от техния модел на е-здравеопазване може да бъде заимствано и приложено най-бързо у нас. „Това няма да бъде лично мое решение, а на правителството и парламента, но ние трябва да бъдем наясно със стъпките. Практиките са ни известни, но не са се случили у нас. Това са електронното здравно досие, електронната рецепта, електронното проследяване на движението на всеки пациент -от посещението при джипито през специалиста до операцията в болничното заведение. От това какво е решението на онкокомитета, ако се касае за онкологично заболяване, къде е отишъл пациентът, каква доза химиотерапия е получил, в каква болница. Тогава ще излязат нещата и ще се види проблемът с лекарствата. Ще се види къде отива конкретният пациент и няма да има нужда да се убеждаваме, че в някоя болница има повече пациенти, отколкото в друга. Сигурен съм, че ще падне и броят на хоспитализациите, защото ще има пределна яснота - всеки пациент ще бъде проследен, включително с неговите килограми, неговата кръвна група, неговите хронични заболявания и индивидуална доза, ако се касае за онколечение“, обяснява проф. Петров.

От думите му става ясно и че се работи по варианти за демонополизация на здравната каса. „Работи се по този въпрос, и то на ниво няколко министерства, под прякото ръководство на премиера Борисов. Не мога да кажа, че е избран точно моделът, но се надявам това да стане скоро. Всеки модел трябва да бъде много внимателно изследван, да се види ефектът на неговото въздействие при прилагането му и тогава да се намали рискът до минимум. Това трябва да е работещ модел. Не можем да си позволим грешка“, посочва той.

Според министъра към момента не може да се говори за увеличаване на здравната вноска, тъй като и сега много хора не си я плащат. „Ако се взема такова решение, то ще бъде на много високо политическо равнище“, казва все пак той.

Темата за паралелния износ на лекарства е засегната в интервю в „Труд“, който разговаря с председателя на парламентарната комисия за борба със сивата икономика Емил Димитров. От интервюто става ясно, че комисията е разгледала на свое заседание сигнала за паралелен износ на лекарства от страна на фирма „Трейднет България“, изнесен в разследването на журналистката от БНТ Валя Ахчиева. Към момента обаче депутатите нямат яснота за нищо, включително и дали точно тази комисия трябва да се занимава с проблема. „Че такъв проблем съществува в България, няма съмнение. Но има много въпроси. Първият е, дали точно ние сме компетентната комисия, или здравната е по-компетентна. Дали прокуратурата, или НАП, или ДАНС трябва да се ангажират с въпросния паралелен износ, е друг съществен въпрос. Това, което аз съм поискал, е пълната документация по случая да се предостави на този колега, който е визиран в материала, за да може самият той да даде обяснения. Той може да оспори, може да се съгласи“, казва Димитров пред изданието. От думите му става ясно, че визираният колега е Пламен Христов от партия „Воля“ на Веселин Марешки.

„Фирмата е на една рускиня, която в крайна сметка е упълномощила колегата от „Воля“ Пламен Христов. Т.е. в материала се визират депутати, твърди се, че е осъществяван паралелен износ, че се извършва незаконна дейност. Постъпил е сигнал, а медиите настояха непременно да бъде разгледан, защото когато има замесен депутат, излиза, че ние бягаме от темата. Колегата от „Воля“ обаче трябва също да представи своята гледна точка .Не може задочно някой да бъде обвинен“, коментира Емил Димитров.

„Хората като отидат в аптеката, и като не намерят лекарството си, което един път е внесено и след това изнесено, отиват и си го купуват на висока цена от чужбина, защото искат да оцелеят. Излиза, че здравеопазването става много по-скъпо, а за някои хора и невъзможно, защото цените на въпросните животоспасяващи медикаменти са ужасяващи. По този начин обричаме хората на бавна смърт. И именно тук е проблемът - някой трябва да регулира паралелния износ. И този някой е здравната комисия - тя е ангажирана със здравето на хората. Не е комисията за борба с контрабандата“, смята той.

„Капитал Daily“ пък се спира на казус с Комисията за защита на конкуренцията, засягащ аптечния пазар. „Комисията за защита на конкуренцията изключително рядко не одобрява поискана сделка между компании за месец, а тръгва към по-дълбоко проучване на участниците в придобиването и сектора. В новия си състав тя предприема този ход за втори път: първо го направи при средно голяма сделка в охранителния сектор, а сега ще инвестира сили в проверка на ефекта от покупка на 19 аптеки. Общото в случая е, че двата сектора са наситени с конкуренция. Докато десетки пъти вече КЗК не си е правила труда да разглежда в детайли сделки, където играчите са малко, а дяловете им - огромни. Най-пресен пример за това е продажбата на марките на свързвания с Делян Пеевски „Булгартабак“, с които ВАТ придоби 42% пазарен дял. Тази сделка бе одобрена за дни без многомесечно проучване“, коментира изданието.

За конкретния случай вестникът разказва: „Новината от тази седмица е по повод искането на дистрибутора на лекарства „Софарма трейдинг“ да придобие чрез дружествата си, които управляват 16 аптеки с бранда SOPharmacy, 19 аптеки от веригата „Фармастор“, повечето от които са в София. На фона на близо 4000 аптеки в България и множество интегрирани структури изненадващо против сделката се обявяват компаниите на депутата Веселин Марешки, който всъщност държи един от най-големите дистрибутори и най-голямата верига от 400 аптеки. Той посочва, че няколко други вериги със 150 обекта са икономически свързани с групата „Софарма“. Дори и да е така, структурата би имала по-малък дял от самия Марешки. Но за КЗК сделката за 19-те аптеки се явява ключова и ще отдели между 1 и 3 месеца, за да я проучи.“

Цялото проучване става на фона на секторния анализ за фармацевтичния пазар, който КЗК подготви за тази икономическа област в края на миналата година и според който в България няма монополни вертикално и хоризонтално интегрирани структури по веригата производител - търговец на едро - аптеки, както и вериги аптеки, които да изкривяват пазара, отбелязва публикацията.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
kuqh

Гост 22.06.2017 09:52:20

още няколко хипотези !


Всичко за коронавируса
Още новини
Проф. Христова: Грипът все още доминира над COVID, очакваме ръст на коклюш
28.03.2024 11:41:48

Проф. Христова: Грипът все още доминира над COVID, очакваме ръст на коклюш

Все още много повече грипни вируси се доказват, отколкото COVID и респираторните вируси, но и те ...

Откриха Отделение по нуклеарна медицина в УМБАЛ „Пълмед“
28.03.2024 10:59:32

Откриха Отделение по нуклеарна медицина в УМБАЛ „Пълмед“

В структурата на УМБАЛ „Пълмед“ – Пловдив вече работи Отделение по нуклеарна ме ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...