!
Четвъртък, 28 Март 2024
24
окт
6
 

Д-р Кристина Филипова: Удовлетворението идва, когато забравя трудностите и остане само споменът, че съм помогнала

Неделя, 24 Октомври 2021 | 11:29:56 Невена Попова
6

 Д-р Кристина Филипова е част от екипа на Катедрата по анестезиология и интензивно лечение на Военномедицинска академия от 2017 година. Родена е в град Стара Загора, медицина завършва в МУ - Варна. По време на следването п
      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „Кой сте Вие, докторе?“

 Д-р Кристина Филипова е част от екипа на Катедрата по анестезиология и интензивно лечение на Военномедицинска академия от 2017 година.

Родена е в град Стара Загора, медицина завършва в МУ - Варна. По време на следването посещава научни форуми в близки и далечни страни, провежда стажове в различни болници.

В периода 2014-2015 г. е стажант-лекар в Университетската болница в Страсбург, Франция, където под ръководството на водещи европейски специалисти работи в клиниките по кардиология, гастроентерология, педиатрия, миниинвазивна хирургия, анестезиология и интензивно лечение.

Д-р Филипова, разкажете за последното си дежурство – кое бе най-трудното в него, усмихнахте ли се поне веднъж, донесе ли Ви удовлетворение общуването с пациентите?

Последното ми дежурство бе нощно, в петък, след него започваше планираният ми отпуск за подготовка за държавен изпит. Обикновено винаги се старая да отивам на работа ведра и усмихната, това е моят начин да се мотивирам и да покажа отношение към колегите си. Работата в онзи ден започна по обичайния начин, доколкото това може да бъде така в реанимация. Разпределям задачите си, определям цели за дежурството. Дванадесет часа са малко, но и много, щом се отнася до хода на заболяването, затова в реанимация най-важно е да се работи в екип, да продължа работата на колегите от дневното дежурство и по възможност да предам пациентите в подобрено състояние. Не е минал и час от началото на смяната ми, когато от друго отделение се обаждат да повикат спешно реанимационен екип за жена със затруднено дишане. Взимам реанимационния куфар и със сестрата тръгваме с бърза крачка, по пътя правим предположения, какво ли може да се е случило. Намираме време и за някоя шега помежду си, ей така, да намалим малко напрежението. Влизаме в стаята на пациентката, дежурният лекар разказва какво се е случило, докато аз я преглеждам. Най-трудният момент са тези няколко секунди или минути, в които реаниматорът трябва да прецени, колко критично е състоянието на пациента и какви действия да предприеме. В този момент среща и въпросителните погледи на колегите си, на пациента, понякога и на близките. „Сваляме я в реанимация!“, опитвам се да звуча уверено. От този момент нататък дежурството ми поема по друг ход, различен от планирания. На сутринта посрещам колегите си отново с усмивка, без значение, колко съм изморена, колко трудно ми е било. Едва на път за вкъщи имам време да помисля дали съм направила всичко, дали това е било най-доброто, какво бих направила по-добре следващия път. Удовлетворението идва много по-късно, когато забравя за трудностите и остане само споменът, че съм помогнала.

Как избрахте да се посветите на медицината?

И до ден днешен не помня конкретния момент, в който съм го решила. Беше по-скоро процес на осъзнаване и размишление за това какво мога да правя добре. Бях изключила категорично професиите, в които не се работи с хора и се стои в офис. И така някак естествено в продължение на няколко години идеята за медицина си проправяше път, никой не ме е съветвал или напътствал. Докато се усетя, вече беше дошло време да започвам да се готвя за кандидатстудентски изпити и през 2009 година ме приеха в Медицински университет-Варна.

Как поехте пътя на специалността, какво Ви мотивира да направите този избор?

Не крия, че това не беше първият ми избор за специалност. Дълго време смятах, че ще бъда кардиолог и полагах много допълнителни усилия – четях повече в тази посока, преминавах допълнителни стажове, курсове и т.н. Сблъсъкът ми с две други специалности в пети курс сякаш започна да ме разколебава – спешна медицина или анестезиология. Месец преди началото на държавните стажове заминах за Ливан, на летен стаж, където попаднах в Отделението по анестезиология и интензивно лечение. Там направих първия си опит за интубация, естествено неуспешен. До ден днешен си спомням сърцебиенето, треперещите ми ръце и ужаса, който изпитах. Това, обаче, което най-силно се запечата в съзнанието ми, беше отношението на лекарите към мен и между тях самите – подкрепящи, помагащи си в трудните ситуации. Дадох си сметка, че сякаш има нещо по-специално в уменията и знанията на анестезилозите и реаниматорите и това започна да ме привлича. По-късно, вече като стажант-лекар във Франция, намирах все повече поводи да прекарвам време в операционните, да се уча, да наблюдавам анестезиолозите. Мина доста време преди да се престраша да поема по пътя на анестезиологията и интензивното лечение.

Кои са Вашите учители – хората, на които дължите най-много за формирането си като специалист?

Изминали са повече от 10 години, откакто започнах да уча медицина и повече от 4, откакто специализирам анестезиология и интензивно лечение. Имах щастието да попадна на страхотни учители през целия си път до тук. Трудно ще ми е да ги изброя всички, а и все пак не искам да не пропусна някого... Специална заслуга имат хората, които ми дадоха възможност да работя и специализирам във ВМА, тези, които ми държаха ръцете, докато се учех, тези, които ми пазеха гърба в трудните ситуации.

Какви са професионалните Ви планове за бъдещето, примамлива ли е за Вас научната кариера?

Силно вярвам, че не е далеч времето, в което обстоятелствата покрай COVID-19 постепенно ще отминават и отново ще работим и учим в условия, близки до нормалните. Трудно е на този етап да предположа, каква ще е посоката на професионалния ми път. ВМА ни предлага възможност да развиваме умения и да работим в почти всички аспекти на анестезиологията и интензивното лечение. В допълнение, големият брой пациенти с разнообразна патология, сложните операции и интервенции, които се извършват тук ежедневно, несъмнено ни дава възможност и мотивира да описваме клинични случаи, да правим проучвания и да публикуваме данните от тях. В този смисъл научната работа е естествена част от кариерното ни развитие.

Кои са ценностите, които обединяват екипа, с който работите?

Има нещо специално в хората, избрали анестезиологията и интензивно лечение за своя специалност и то е – въпреки различията помежду ни, да успяваме да работим в екип при критични ситуации. Също готовността ни винаги и независимо от обстоятелствата да дадем най-доброто, на което сме способни в името на пациента.

Коя е най-голямата Ви мечта – като лекар и човек?

Да работя в оптимални условия за пациентите и за мен. И тук нямам предвид материални условия. Мечтая лекарят да има достатъчно време за всеки пациент, да се радва на добро отношение от пациентите и колегите си, да има време за семейството си.



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
*@wf

дежурен 01.07.2023 13:04:07

тази катедра е т.нар. "трупопровод" към етаж минус 2

6666 25.10.2021 07:48:25

Удовлетворението на "убавицата" ще е по-пълно при: 1.Заплата,заслуженото десет пъти, по-голяма от тази на автомонтьора, фаянсаджията, фризьорката, мърлявите футболисти...... 2. Достатъчно свободно време за релаксация и, най-важното, сексуално удовлетворение извън Катедрата по анестезиология на ВМА! Животът не е само изтощителна работа !!!! При само морално удовлетворение и неморално мизерна заплата пътят на "убавицата" е през Терминал 2!!!

Точно 26.10.2021 07:44:38

Тук ще подгъзува без личен живот срещу мизерна заплата, докато се превърне в баба с още по-мизерна пенсия! Пътят към свободата е през Терминал 2 ! Да изчезва, докато е млада и хубава!

Ентусиаст 25.10.2021 08:01:12

Мисля, че и при заплата даже и само около 2 пъти над споменатите от Вас високохуманни и с високоспециализиран труд професии, удовлетворението би било напълно достижимо!

До "Ентусиаст"-а 26.10.2021 07:58:21

До като мислиш така всички доктори ще се изнижат в чужбина! Тук ще докторуват алтернативните медици, но срещу 300-400 лв. на сеанс, а не безплатно каквато е комунистическатати мечта!

Ентусиаст 26.10.2021 10:49:40

Явно не схванахте иронията в коментара ми, жалко.


Всичко за коронавируса
Още новини
Мобилно приложение ще помага на пациентите да намират аптеките, от които да купят лекарствата си
28.03.2024 15:39:33 Надежда Ненова

Мобилно приложение ще помага на пациентите да намират аптеките, от които да купят лекарствата си

Мобилно приложение ще помага на пациентите, които изпитват затруднения да открият своя лекарствен ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...