Д-р Асен Цеков: За мен медицината не е професия, а начин на живот

Д-р Асен Цеков завършва медицина през 2011 г. в МУ – София, а през 2014 г. се дипломира и като магистър по здравен мениджмънт. Има и призната специалност по икономика на здравеопазването. През 2018 г. придобива специалност по неврохирургия, след което а защитава успешно дисертационен труд в областта на вродените спинални деформации при деца на тема „Съвременни тенденции и възможности при лечението на Тетеред корд синдром“. Има и завършени курсове по медицинска психология, модерна фармакотерапия и много други от областта на миниинвазивната неврохирургия.

Специализирал е в Германия, Австрия, Швейцария, Финландия, Кипър, Гърция и др.

Научните и практическите му интереси са насочени към спиналната хирургия и детската неврохирургия. Има над 70 участия на български и международни научни форуми където е представил разработки от областта на диагностиката и лечението на гръбначни, мозъчни, туморни, вродени и травматични заболявания, много от които са отличени с награди. Автор и съавтор на множество публикации в световни и български специализирани медицински издания.

Д-р Асен Цеков е Член е на Българското дружество по неврохирургия и на Българската спинална асоциация. През 2018 година става носител на наградата „Млад лекар на годината“ на БЛС, отличен е и като „Млад лекар на годината“ на Болница Токуда. От 2019 година заема длъжността главен асистент в „Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда“.

На Световния ден на кръводарителя - 14 юни, д-р Цеков бе отличен и за специалния си принос към кръводаряването.  

Д-р Цеков, нека започнем с един въпрос, който остава малко встрани от пряката Ви работа като неврохирург. Как станахте съпричастен на каузата на кръводаряването?

Кръводаряването е най-лесният, но и най-героичният жест, който човек би могъл да направи. Това са едни минути, които отделяш от своя ден, а всъщност за някой това се равнява на един цял живот и този някой може и да си самият ти. Затова не разбирам защо хората ги плаши да дарят кръв, това е равносилно на спасяването на човешки живот. Точно по тази причина заедно с моите приятели от „Софийски мотористи“ вече вече трета година организираме такава инициатива, на която дадохме името „ Защото кръвта е живот“.

Не сте чужд и за други благотворителни каузи. Разкажете за инициативите, на които сте се посветили с вашите приятели от мотоклуба?

Друга от каузите, на която съм основател, е една група от приятели е да помагаме навсякъде, където има нужда от усмивки.

Идеята на групата се зароди преди няколко години, когато случайно попаднах в един Дом за деца в неравностойно положение в Северозападна България.

Там разбрах, че освен битовите потребности, на децата им липсва нещо повече. Тогава помолих групата „ Софийски мотористи“, на които съм представител, да ми помогнат да дам на децата в дома това, което най-много им липсваше - освен битовото, разбира се – да имат приятели и социални контакти. Те се отзоваха и това беше началото на приказката „Да дарим усмивка“.

Помагаме освен на деца в неравностойно положение, така и на многодетни майки по време на локдауна. Подготвяхме пакети с храна за нуждаещите се и им ги раздавахме, помагаме и на доста възрастни самотни хора, общо взето правим това, което мислим, че е редно и това, за което напоследък обществото си затваря очите, а именно взаимопомощта между хората.

С какво Ви обогатява като човек тази посветеност на доброто?

Както винаги съм обичал да казвам, когато помагаш на другите, ти всъщност помагаш на себе си. Хората имат нужда да помагат и да се грижат за други, в крайна сметка това ни изгражда като общество. В момента, в който загубим този контакт, ние губим изградения социум и ценностите, които го изграждат. Не мисля, че ме обогатява и не мисля, че е посветеност, приемам го като нещо нормално, което трябва всеки да прави според възможностите си.

Допълва ли тя по някакъв начин професионалната Ви отдаденост на медицинската професия?

Не мисля, че допълване в работно отношение е правилният израз. Това, за което ми помага, е да разбера и да видя и проблемите на хората извън заболяването, с което се борят. То ми помага и да съм съпричастен с техните проблеми извън стените на болницата и кабинета, да съм съпричастен доколкото мога.

Всъщност, как избрахте медицината? И какво Ви мотивира да станете неврохирург?

Още когато бях „буен тийнейджър“, баща ми, който също е неврохирург, ми каза – „Сине, моля те, каквото и да решиш да учиш - само лекар не ставай!“. Аз, разбира се, на вълната на бунтарството си, веднага седнах да чета и влязох медицина, след няколко години. Тогава той пак дойде и ми каза – „Медицина хубаво, само недей хирургия или неврохирургия!“. Аз отново не го послушах и с времето предизвикателството на специалността ме накара да се влюбя в този начин на живот. Не бих го нарекъл професия, а начин на живот.

Коя е най-голямата Ви мечта – като човек и лекар?

Колкото и да е тривиално, най-голямата ми мечта като човек е всички покрай мен да са живи и здрави, да се радвам дълги години на семейството и близките си и да ги виждам щастливи и безгрижни. Като лекар пък си мечтая дълги години да мога да практикувам това, което обичам и да надмина учителите си, както и да оправдая доверието, което имат в мен.

Какво искате да пожелаете на най-близките си хора – колегите и приятелите, с които сте заедно в операционната, в кръводарителните акции, в благотворителните каузи?

Каквото и да кажа, ще съм забравил нещо от пожеланията си, но най-вече искам да продължаваме все напред, защото можем и все нагоре, защото искаме. Също така искам да им пожелая, да бъдат винаги горди с това, което правят и да го правят от сърце, за да можем, както досега, да посрещаме трудностите с високо вдигната глава! Искам и да им благодаря за подкрепата и за това, че са до мен и ме търпят!