„Голямото предизвикателство остава инвестицията, която правим за превенция и профилактика, защото грам профилактика струва килограм лечение. Добрите показатели на общественото здраве нямат цена и смятам, че трябва да се търсят общоевропейски устойчиви решения за справяне с предизвикателствата - хепатит и ХИВ“. Това каза в приветствието си при откриването на конференцията "Скрининг и превенция на вирусните хепатити и ХИВ в региона на Централна и Източна Европа: Сходни предизвикателства, съвместни решения" председателят на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова.
„Ако правим адекватна профилактика, превенция и скриниг, ще осигурим от една страна по-добро здраве, а от друга – ще спестим повече пари“, допълни тя.
Д-р Дариткова цитира данни от НЗОК за лечението на хепатит В и С , според които през 2013 г. сумата, плащана от Здравната каса за 2100 пациенти е била 13 млн. лева. „За първите 10 месеца на 2017 г. НЗОК е платила 69 млн. лв. за лечение на хепатити на 3000 пациенти, като от тях 62 млн. лв. са били за лечение на хроничен хепатит С. За сравнение, за 369 000 болни от захарен диабет Касата е платила 107 млн. лв. за същия период“, подчерта д-р Дариткова.
„Това са финансовите предизвикателства, които можем да преодолеем, ако намерим решение на превенцията и профилактиката“, завърши тя.
„България е включила ваксината срещу хепатит В в имунизационния календар още през 1992 г. Това е добър пример за ангажимента на страната ни и ни даде големи възможности да елиминираме това заболяване. Сега е нужно да бъдат разработени ефективни скрининг програми за хепатит, които да откриват заразените с вируса и те да се подлагат на навременно лечение“, заяви от своя страна държавният главен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев.
Конференцията събра на едно място представители на Европейската комисия, членове на Европейския парламент, Световната здравна организация, представители на държавни институции, здравните власти и експерти, пациентски организации и индустрия от десет държави от региона на Централна и Източна Европа. Утре Румъния, Латвия, Полша, Унгария, Чехия, Босна и Херцеговина, Гърция, Република Хърватска, Република Македония и България ще подпишат обща резолюция и призив към следващи стъпки за справяне с тези социалнозначими заболявания.
България трябва да изработи скринингови програми, тъй като големият проблем е недиагностицираните болни, каза пред журналисти и председателят на Национална пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев.
„И ХИВ, и хепатит са заболявания, които се лекуват или успешно се контролират. И за двете заболявания има методи за превенция. При ХИВ има медикамент, който предпазва от заразяване. При хепатита превенцията се случва с ваксини. Т.е. вече има предпоставки светът да говори за елиминиране на тези инфекциозни заболявания“, каза още д-р Хасърджиев.
По думите му необходимите средства за скрининг ще бъдат в пъти по-малко в сравнение с тези, изхарчени за лечение на хепатитите и ХИВ. Д-р Хасърджиев посочи, че се обмисля вариант в пакета за профилактичния годишен преглед да бъде включено изследване на чернодробните ензими.
След включване на АЛАТ в проф. преглед на ОПЛ ще се захрани десетократно воденицата с препарата Харвоний на цена за 3 месеца х 35 000лв. или 105 хил.лв. за курс+ 4-5 хоспитализации и рехоспитализации+ десетки направления и МДД в ПИМП. Това ще е близо + 500- 600 милиона лв. в ПОВЕЧЕ за лекарства догодина. Бюджетната рамка на здравно-осигурителните плащания е точно определена за 2019г. и по приниципа на скачените съдове парите парите ще бъдат взети от цената на лекарски труд.
Въпреки всичко казано, акцентът не е върху здравната профилактика и скрининга, а върху набирането на пациенти за включване в скъпоструващо лечение за сметка на общите вноски. И тази година въпреки обещанията, ресурсите за изследвания и консултации, с които разполагат ОПЛ за профилактика, не са се увеличили (ако в някоя практика има увеличение - то е до 3-4 %). За сметка на ресурсите, отделяни за включване на единични пациенти на скъпоструващо лечение. Тази година индустрията има интерес да увеличи пациентите, включени на скъпоструващо лечение за хепатит, затова се говори за включване на АЛАТ в профилактичния преглед. И се забравя, че повечето от пациентите с повишени стойности на АЛАТ са обикновени алкохолни консуматори, каквито у нас не липсват.
Определени пациентските кластъри с медицински и парламентарни лобита ще гълтат по 50 - 100 милиона на година само за медикаменти.
стига смешки с тия енизими само и единствено да се прави скрининг за хепатит, кое ли фармацефтично лоби стои за това и ще се дадат поредните пари от бюдзжета за здраве.
Merz stoi.S mnogo pari.
Това е лобизъм в действие. Доволни са и пациентите и доцентите. Въпросът е за тези болни, чиито болести не са попаднали в лобистките интереси на някого, за тях кой ще плаща ?
Normalno e 23 000 na pacient.Tochno tolkova e cenata na interferonnoto lechenie.Kvo se panete ?Seliaci prosti.
Годишният бюджет само за хепатита ще нахдвйрли целият такъв за МДД в доболничната сфера. ТОВА Е ПОГРОМ!
Дааа, ОПЛ ще селектират тези с повишени стойности на ензимите и ще ги изпращат на гастроентеролозите за включване на допълнителни бройки за лечение за скромните суми от 23000 (двадесет и три хиляди) лева месечно. От общите здравни вноски. Фарма-индустрията ще е безкрайно доволна, пациентите ще мислят, че нещо е направено за тях, а реално ще спечели индустрията и тези отделения, които ще отчитат по 4-5 клинични пътеки годишно за проследяване на ефекта от скъпоструващото лечение... В същото време, поради липсата на адекватно повишаване на бюджета за здраве на НЗОК, услугите, които ще се предлагат на обикновените хора с не-рисково поведение, ще се намалят. Лобизъм в действие.