Проф. Кожухарова: Препоръчително е преболедувалите да се реимунизират срещу COVID

С проф. Мира Кожухарова, съветник на служебния здравен министър д-р Кацаров, разговаряме за облекчаването на мерките в Европа спрямо ваксинираните срещу COVID лица, възможността да бъде въведен такъв режим и у нас и нужно ли е и преболедувалите да се ваксинират срещу коронавирус.

Проф. Кожухарова, как стои въпросът с преболедувалите и редно ли е да се настоява и те да се ваксинират? Вчера зам.-министърът на здравеопазването д-р Златанов заяви, че се обсъжда идеята най-строгите мерки при COVID да не важат за бизнеси, в които служителите са ваксинирани, или ако тези бизнеси са от развлекателния бранш, приемат като клиенти напълно ваксинирани хора. Във Франция от днес е в сила изискването само ваксинирани да могат да пазаруват. 

Не съм сигурна, че във Франция става въпрос само за ваксинирани или са включени и доказано преболедували с PCR или антигенен тест. Те си промениха и законодателството. Осигурявайки достъп срещу доказателство за имунитет, то трябва да е или ваксинация, или преболедуване, или тест, който доказва, че в момента не си заразен. Това обаче е въпрос на законодателно решение на всяка една държава, а към момента у нас такова нещо няма. Единствено това, което се обсъжда, е в развлекателния бранш при ваксиниран персонал и ваксинирани посетители да може да не се ограничава достъпът, тъй като има лимит на местата, които могат да бъдат използвани.

Доколкото разбирам, по този начин ще се повиши броят на имунизациите, а и бизнесът ще бъде предпазен от фалит.

Основната цел е хората да имат имунитет и да бъдат предпазени. Имунитет имат тези, които са преболедували и тези, които са ваксинирани. В момента вървят наблюдения колко продължава този имунитет. Има много спорове дали е краткотраен или дълготраен, но все още няма единна позиция по този въпрос. Основната идея е хората да бъдат предпазени, защото най-сигурният начин за това е имунитетът. Ограничителните мерки имат предпазен ефект в известна степен, докато при тези, които са придобили имунитета след преболедуване или ваксинация даже може да се изчисли защитата. Целта не е да се предпази бизнесът, нито просто да се увеличи ваксинационният обхват. Идеята е, че при много ваксинирани хора, много са предпазени от тежко заболяване като минимум.

Много хора имат вече изградени антитела вследствие на преболедуване, но как те могат да докажат, че са предпазени, ако са преценили, че не желаят да се ваксинират?

Становището на ЕК е, че се признава, че са предпазени след преболедуване хора, при които е било регистрирано заболяването. Те са си правили PCR тест, когато са се разболели и са регистрирани в съответните национални системи, които пък са свързани на ниво ЕС. Към момента няма споразумение да се признава наличието на антитела за доказателство за преболедуване. Тук също има една малка уловка. Когато човек има антитела, които са доказуеми с лабораторните методи, това е добре, тъй като имаме имунитет. Обаче при всички заразни заболявания, включително и при коронавируса, тъй като той не е изключение от заразните болести, антителата известно време могат доказвани, но след това са в толкова ниско количество, че лабораторните методики не ги хващат, но това не значи, че нямаме имунитет. Ще дам пример с морбили. Аз съм от поколението, което е преболедувало морбили. Пожизнено съм защитена от морбили, освен ако не ми се получи някакъв имунен срив. Ако в момента си изследвам титъра на антитела срещу морбили, при мен с много голяма вероятност няма да се покажат антитела. В момента в който се срещна с вируса по някакви причини, в рамките на четири-пет дни моите антитела ще стигнат много големи висоти, защото организмът ми знае как да ме предпазва. Това би се получило и при тези, които са ваксинирани. И да се върнем отново към коронавируса. Ако се приемат антителата като доказателство, трябва да се има предвид, че голяма част от хората, които са преболедували в началото, по време на първата и втората вълна, при тях вече може и да не са доказуеми антителата, което не значи, че нямат имунитет. Нещата не са толкова прости.

В тези случаи обаче, дори когато преболедуването не е било доказано, доколко е нужно хората да се ваксинират и с колко дози?

Според мен една доза е достатъчна, защото при човек, който е преболедувал, тази доза ще се явява като реимунизация. За реимунизация се говори и при тези, които не са боледували, но са се ваксинирали още в началото. Различните държави в ЕС имат различни решения по въпроса. Най-общо казано от епидемиологична гледна точка това може да се разглежда като реваксинация, за което една доза е достатъчна. Фактически без да е доказуемо това нещо, могат да бъдат напълно защитени. Имам близки, при които имаше точно такъв казус. Те бяха преболедували, ваксинираха се с една доза и няколко дни след ваксинацията, нивата на антителата им достигнаха много високи стойности, което доказва, че имат имунна памет и при тях ваксинацията подейства като реимунизация. Нищо лошо няма в това, особено ако не си сигурен, че си боледувал точно от COVID. Понеже има спорове в момента, моят практически съвет е такива хора да се ваксинират с ваксината, при която по предписание се прилага само една доза – тази на Janssen. Тогава няма проблеми и със сертификата.

При реимунизация с която и да било от другите ваксини обаче не може да бъде издаден сертификат.

По различен начин е описано в различните държави. В България към момента няма решение РНК COVID-ваксините да се правят по еднодозова схема освен в случаите, когато първата доза е направена с AstraZeneca и човекът не желае да си постави и втората доза от тази ваксина. Тогава вече се прави РНК-ова като втора доза. Това е прието на Европейско ниво и е включено в сертификата. Основната идея на сертификата е да улеснява пътуването в рамките на ЕС. Оттам нататък нещата се промениха доста и вече се използва и на национално ниво. Има логика в това, което правят във Франция, освен това ваксинацията е въпрос на избор и не смятам, че тези действия са дискриминационни. Моето виждане за дискриминация е, че такава съществува само, ако се използва непроменим факт. Да речем – половата дискриминация. Жена съм и нищо не мога да направя. Обаче по отношение на ваксинацията имам избор – мога да реша да се ваксинирам или да реша да не ходя на театър.

Какво се случва обаче с хората, при които е противопоказно да се ваксинират, колкото и малко да са?

Тези хора са твърде малко, а аз от любопитство търся документ, подписан от лекар, в който да се казва, че за пациента Х ваксината е противопоказана и е по-опасна, отколкото ако се разболее от еди-коя си болест. Не съм виждала такова нещо от лекар. Не съм виждала документ, който да удостоверява, че болестта е по-малко опасна от ваксината.

Тогава защо са описани възможните рискове в листовките на ваксините?

За да има повишено внимание. Не съм виждала документ за противопоказания за ваксиниране срещу коронавирус, но съм виждала за ваксинация срещу жълта треска, която е задължителна за някои държави и я има. Издава се официален държавен документ, който удостоверява ваксинацията. Лицето Х може да има противопоказания, защото тази ваксина е жива. Тогава лекарят удостоверява това, подписва се и го подпечатва, защото по този начин поема отговорност. Така трябва да се постъпва при всички ваксини.