Проф. Борис Богов: В COVID-пандемията болниците не сме на печалба, но не сме и на загуба

Директорът на УМБАЛ „Александровска“ проф. д-р Борис Богов, дм, завършва Медицинска академия - София със специалност "Медицина" през 1985 г. Бил е ординатор в болницата в Сандански от 1987 г. до 1989 г. От 1990 г. е асистент по нефрология в Клиниката по нефрология на Катедрата по вътрешни болести към МФ на МУ-София. От 1992 г. има призната специалност по "Вътрешни болести", а от 1994 г. и по "Нефрология". От 2006 г. е хабилитиран доцент, а от 2013 г. - професор. От 2009 г. е ръководител на Клиниката по нефрология на УМБАЛ "Александровска".

Специализирал е в болница "Necker" - Франция, Университета "Kinki University" в Япония, Университета в Грьонинген - Холандия и "Columbia University" - САЩ. Преминал е различни специализации и квалификационни курсове в областта на ултразвуковата диагностика и пункционната бъбречна биопсия. Завършил е и "Здравен мениджмънт".

Председател е на Дружеството на БЛС в лечебното заведение и на Общото събрание на Медицински факултет към Медицински университет - София. Ръководител на Катедрата по вътрешни болести към Медицински факултет и преподавател в Катедрата по вътрешни болести на студенти по медицина, на лекари за придобиване на специалности по вътрешни болести и нефрология. Има множество научни публикации, участия в монографии и учебници.

Проф. Богов е главен координатор на Експертния съвет по специалността "нефрология" към министъра на здравеопазването.

Избран  е за директор на УМБАЛ „Александровска“  през октомври 2020 г., след като  през юли проф. Костадин Ангелов, пое поста на здравен министър, а през октомври наследилият го на поста проф. Димитър Буланов е избран за декан на Медицинския факултет на МУ-София.

Проф. Богов, казахте скоро, че очаквате трета вълна от COVID през февруари. На какво, според Вас, ще се дължи тя?

Третата вълна сполетя колегите в другите европейски страни. Като направя ретроспекция от миналата година месец март до ден днешен горе-долу с около две седмици ние следваме това, което се случва в останалите европейски страни. Бумът при тях беше малко преди и хвана малко след Нова година, което в страни като Великобритания, Франция и Австрия наложи драстични мерки и пълен локдаун. Базирайки се на тези данни, очаквам в средата на месец февруари да отчетем покачване на заразените с COVID-19 и в България. По-всяка вероятност тогава ще се наложи ново затягане на мерките.

Каква е вероятността да предотвратим това?

Виждате недоволството на различни социални групи у нас заради това, че се коментира пред медиите как добре сме се справили със ситуацията и че наложените мерки, въпреки че те не бяха толкова драстични, колкото в други държави, дадоха своя резултат. Очеваден е. Не може на тази база колегите, които участвахме във взимането на решението за мерките и в частност министъра на здравеопазването, да ги оставим, защото недоволството е явно. Плюс това беше обещано, че когато достигнем под 100 заразени на 100 000 население, ще започне постепенно разхлабване. Другото нещо, което ни го позволява е, че стартира ваксинирането на първа линия у нас на лекари в COVID-отделения, медицинските сестри, а впоследствие и на възрастните хора по домовете. Трета причина е, че не малка част от хората в България преболедуваха вече коронавирусната инфекция, които биха могли да минат в графата на ваксинираните. След като вече имат антитела вероятността да се разболеят е минимална поне в рамките на шест месеца. Болниците сме готови, ако има старт на трета вълна, в много кратки срокове да реорганизираме своята работа.

Каква е равносметката Ви за миналата година по отношение на пациентите с хронични заболявания?

Ако са имали необходимост да бъдат диагностицирани или по-скоро лекувани от обострянето на някоя от хроничните им болести по време на пандемията, не са били лишени от лекарска грижа. Напротив. В УМБАЛ „Александровска“ тези, които са имали необходимост от медицинска помощ са били обслужени. Друг е въпросът, че много голяма част от тях от страх да не отидат в болница и да се заразят с вируса, са провеждали самолечение или са били лекувани по телефона от семейния им лекар. С 35%-40% намаляха плановите пациенти и на практик целия ресурс беше насочен към COVID-отделенията. Знаете, че държавните болници са търговски дружества и всичко, което е нужно за издръжка на болницата, лекарства и заплати идва по линия на НЗОК. Държавата, в лицето на здравния министър, направи така, че да бъдат запълнени дефицитите до 100%. Финансирането на болниците, които отговориха на апела за включване в борбата с COVID-пандемията.  В нашата болница заделеният ресурс за лечение на пациенти с коронавирус беше над 50%. За един COVID-пациент отделеният ресурс за времето на пролежаването му в болница, е от порядъка на 10 000 лв.

Вие обаче получавате 1200 лв. за COVID-пациент?

Зависи от клиничната пътека, но обичайно е толкова, но сумата се допълва от отпуснатите средства и от Министерството. Не сме на плюс от лечението на COVID-пациенти, но загубите на болниците не са големи. Парите, които бяха отпуснати от ЕС чрез МЗ към болниците за оборудване, направиха така, че да сме готови за третата вълна.

Вие сте от няколко месеца директор на УМБАЛ „Александровска“, но почти веднага след встъпването Ви в длъжност дойде проблема с Клиниката по нефрология и трансплантация и напускането на екипа ѝ. Как решихте този проблем?

Ще използвам една стара приказка  - „Едно зло никога не идва само“. Със старта на управлението на „Александровска болница“ действително се случиха две неприятни неща. Първо, че го поех във времето на пика на  COVID-пандемията и се налагаше преструктуриране на цялата болница така, че да отговорим на нуждите на населението. Преструктурирането се изразяваше в отделянето на Втори хирургичен блок само за пациенти с COVID, но пък там са ситуирани пет клиники, които физически трябваше да бъдат разположени на друго място. Една от тях беше и Клиниката по нефрология и трансплантация. Сега те са в стария блок на Александровска, където е и Клиниката по нефрология. Проблемът, доколкото мога да го нарека така, който възникна с екипа на тази клиника е, че ръководителят ѝ  - проф. Паскалев, не се съгласи с дадените му указания за избор на място. Беше предложено единствено и само на него да си избере къде да бъде разположена клиниката му, защото трансплантираните пациенти са малко по-особен контингент. До последно той настояваше да останат на старото си място, заобиколени от COVID-пациенти, което е недопустимо . Така целият екип от 28 човека - лекари, специализанти, санитари и медицински сестри, реши да напусне болницата. Мисля, че са „приютени“ в УБ „Лозенец“ и сигурно вече са започнали дейност там. Това по никакъв начин не се отрази зле на трансплантираните пациенти. Те и в момента се обслужват. Всеки ден минават между 15-20 човека амбулаторно, за издаване на протоколи, за провеждане на лабораторни изследвания. Тези, които имат необходимост, се хоспитализират в клиниката. Има определен брой легла стационар. За разлика от останалите нефрологично болни, техният стационар е със самостоятелен санитарен възел. Остана единствен лекар от стария екип по нефрология и трансплантация, който винаги се е занимавал с диспансера на трансплантираните - д-р Димитров. Вече има още 4-ма лекари-нефролози, които са назначени, така че клиниката е запълнена отново с медицински персонал.

А по отношение на медицинските сестри и специализантите същата ли е ситуацията?

 Специализантите не можах да ги разбера, защото напускайки „Александровска“, те напускат и Медицинския университет, където са били специализиращи лекари. Вероятно им предстои отново старт на специализацията в Софийския университет, защото болница „Лозенец“ е към него. Все още апелираме към медицинските сестри да дойдат, ще бъдат назначени на работа. Иначе тези пациенти се обслужват от медицинския персонал на Клиниката по нефрология.

Какви са вижданията Ви за развитието на „Александровска“ болница занапред?

Имам вероятно повече амбиции, отколкото реално ще могат да се изпълнят. От над 30 години работя в „Александровска“ болница, познавам я отвън и отвътре и амбицията ми е да се направят ремонти на няколко много стари сгради. Първо ще бъде ремонтиран старият блок на „Александровска“ болница, който се намира откъм арката. Там са разположени клиниките по ендокринология, нефрология, хематология и пропедевтика на вътрешните болести. След това ще изградим Инфекциозно отделение в бившата Клиника по алергология, което ще бъде на два етажа и ще има 25 стационарни легла.  Тези проекти със сигурност трябва да се случат 2021г. Третият от тях е изграждането на детска градина със 100 места за служителите на болницата. Ако не можем да запълним местата, ще дадем възможност на колегите от съседните университетски болници да оставят децата си. Малко по-далечен проект е изграждането на трансплантационен център за стволови клетки и  за онкологично болни. Това е сградата на бившата патофизиология. Не знаем дали ще успеем тази години или следващата. Последният проект е ремонт на клиниката по кожни болести, където трябва да бъдат изградени два асансьора.

Какви са очакванията Ви за тази година?

Надявам се да е по-добра от миналата, въпреки че малко съм скептик. Що се касае до ваксинацията - имаме изграден имунизационен център и всички колеги от болницата, които пожелаха, вече са ваксинирани. Сега ваксинираме желаещи отвън по списъци от РЗИ. Ежедневно се ваксинират между 25-40 човека и това ще продължи и занапред.