„Община Средец опрости дълг от 130 хил. лв. на местната болница и я спаси от фалит. Парите бяха отпуснати преди две години на здравното заведение, но то не можа да си стъпи на краката и да се издължи“, пише днес „24 часа“.
„Предложението за опрощаване на дълга бе внесено от кмета на Средец Иван Жабов.
„Сега им опрощаваме заема, за да може МБАЛ да се стабилизира. С останалите дългове сами ще се справят“, коментира кметът Жабов“, допълва изданието.
„Болницата е заборчляла и с 15 хил. лв. за ток, вода и към доставчици, но според кмета плащането им не било проблем за тях. След като й опростиха дълговете, МБАЛ-Средец вече ще може да кандидатства за финансиране по различни проекти, които досега бяха недостъпни за нея заради дълга й“, информира още вестникът.
Ежедневниците се спират и на кандидатурата ни за седалище на Европейската агенция по лекарствата. „Министерство на здравеопазването ще лобира пред колегите си от деветте държави, които не кандидатстват за седалище на Европейската агенция по лекарствата, за подкрепа на София“, четем в „Телеграф“.
„Зам.-министърът на здравеопазването д-р Мирослав Ненков обяви вчера, че прави план за обиколката. На специална пресконференция във ведомството бяха представени официалният сайт, видеоклип и брошура на българската кандидатура“, допълва публикацията.
„Със зъби и нокти ще се борим да представяме нашата столица и нашата страна пред държавите, които смятаме, че има смисъл, за да гласуват за нас, да им покажем, че ако дойде агенцията тук, за всички ще бъде добре“, обясни д-р Ненков. Той призна и че не трябва да се подценява и чисто имиджовият момент, който все пак е на заден план“, пише още ежедневникът, като уточнява: „България влезе в надпреварата заедно с още 18 държа ви след Брекзит, а Люксембург, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Словения, Унгария, Чехия, Великобритания останаха извън нея.“
И още: „Д-р Ненков призна, че обемът на подготвената документация не прави кандидатурата на страната ни „по-тежка“. Заедно със зам.-министър Лидия Нейчева бяха единодушни, че въпросът за следващия дом на евроагенцията е въпрос на дипломация. Затова освен с дипломатите от външно министерство, посланиците ни и постоянното ни представителство в Брюксел д-р Ненков предприема срещи със здравните министри от въпросните 9 държави. „Имаме реален шанс да получим подкрепата им“, смята той.“
Друга тема, засегната в днешната преса, е ситуацията в Спешна помощ, представена вчера от bTV. „70 на сто от обажданията в Спешната помощ са фалшиви или не са спешни, показва справка на столичния център. Загубите за тези повиквания достигат до 16 милиона лева само за тази година. Информация за санкционирани няма. Обикновено диспечерите в Спешна помощ получават десетки обаждания за зъбобол, температура, колики в стомаха или високо кръвно“, пише „Дума“.
„Линейките отиват на всички адреси. Имало и случаи, при които медицински екипи са били викани заради запушена канализация или котка, избягала в съседния двор. Фалшивите повиквания се подават от т.нар. абонати на Спешна помощ. Старшата сестра Маргарита Ангелова коментира, че се обаждат хора, за да им се направи визитация, без състоянието им да изисква линейка на Спешна помощ. „Дори има такива, които викат линейка само за да им занесем необходимите лекарства, защото аптеката е на 200 метра и не е необходимо да излизат вечер“, добави д-р Делян Георгиев, началник смяна в ЦСМП-София“, допълва изданието.
„Според данните на Спешната помощ едно напразно разкарване на линейка струва 250 лева. Понякога за дежурства се харчат около 57 хил. лв. без необходимост. Така сметката набъбва на близо 16 млн. лв. пари на данъкоплатците.
Законът предвижда санкции от 300 до 2000 лв. за подалите фалшив сигнал или такъв, който не е спешен“, пише още ежедневникът.
