Държавните болници у нас са на трето място по общ размер на приходите за 2015 г. сред всички държавни предприятия, с приход от 523,7 млн. лв., или 4,7% дял от общата сума на приходите за всички държавни компании. Това сочи анализ на Института за пазарна икономика за финансовото състояние на държавните предприятия в България за периода 2013 – 2015 г.
Данните са от 40 болници от общо 69, тъй като толкова са подали финансови отчети към Министерство на финансите за всяка от разглежданите години.
И трите години обаче държавните болници завършват със загуба – 370?000 лв. за 2013 г., 380?000 лв. за 2014 г. и 150?000 лв. за 2015 г. Здравното министерство е едно от шестте (от общо шестнадесет), чиито предприятия имат такива финансови резултати и за трите години. Останалите министерства са спортното, образователното, Министерството на земеделието, МРРБ и Министерството на туризма, като предприятията на всичките пет показват по-лоши финансови резултати от тези на държавните болници, с изключение на МОН през 2013 г.
Медианната възвръщаемост на активите на болниците през разглеждания период е неизменно положителна. Тук МЗ отново е в компанията на пет министерства – на енергетиката, на отбраната, на регионалното развитие, на външните работи и на културата. Показателите на болниците обаче са съответно 0,04%, 0,05% и 0,02% за трите години. „Когато се разглеждат нива на възвръщаемост, трябва да се има предвид, че когато става въпрос за частни предприятия (нефинансови), в общия случай инвеститорите търсят възвръщаемост от около 5% и нагоре.
Желателните нива на възвръщаемост, разбира се, варират в различните сектори, но в общия случай в частния сектор 5% е нивото, което се счита за „добро“.
Възвръщаемостта на държавните предприятия е в пъти по-ниска от 5%, което означава, че ако бяха оценявани по стандартите на частния сектор, инвестициите в една голяма част от тях не биха били рентабилни“, отбелязват от ИПИ в анализа си.
Дълговете на държавните болници намаляват, сочат още данните от документа. За 2013 г. общата сума на задълженията им е 316,1 млн. лв., за 2014 г. – 313,1 млн. лв., а за 2015 г. – 261,8 млн. лв. Въпреки това обаче, съотнесени към собствения им капитал, резултатите са лоши.
„Съотношението между двете ни показва до каква степен са способни държавните предприятия да изплащат своите задължения със собствени ресурси, което е ключов индикатор за финансовото им здраве. Колкото по-високо е съотношението на дълг към собствен капитал, толкова по-задлъжнели и неспособни да покрият тези задължения са предприятията. В дългосрочен план това може да има отрицателни фискални последици за държавния бюджет, защото, ако предприятията са неспособни да посрещнат задълженията си, държавата най-вероятно ще трябва да се намеси“, отбелязват от ИПИ.
За болниците медианното съотношение на дълг към собствен капитал през разглеждания период нараства, като през 2013 г. е 1.04, през 2014 г. – 1.07, а през 2015 г. – 1.11.
Авторът на анализа Георги Вулджев коментира това така: „Медианното съотношение на дълг към собствен капитал на болниците към Министерство на здравеопазването се е повишило за периода, като от 1,04 през 2013 г. нараства до 1,11 през 2015 г. Фактът, че тази стойност е толкова висока за предприятията в този сектор, е тревожен, защото означава, че повече от половината болници дължат повече пари, отколкото са способни да изплатят с наличния си капитал.“
Анализът посочва още, че от гледна точка на балансиране на риск и възвръщаемост за акционерите, оптималното съотношение на дълг към собствен капитал варира от 0,3 до 0,6.
Общият извод за финансовото състояние на държавните предприятия през разглеждания период е, че като цяло то се влошава. „Фактът, че медианната възвръщаемост на активите е толкова ниска (много под 1%) през целия период, е изключително тревожен, защото е индикация, че повечето държавни предприятия не генерират почти никаква възвръщаемост. Това е особено тревожно в сектори като здравеопазването и енергетиката, където ниската възвръщаемост върви ръка за ръка с ръст на задлъжнялостта“, се отбелязва в анализа.
И още: „Данните показват, че от разгледаните 158 предприятия през 2015 г. едва 62 са отчели възвръщаемост върху своите активи по-висока от 1%. Теоретично, в капиталово-интензивни сектори (енергетиката е такъв добър пример) е нормално да се отчита по-високо съотношение на дълг към акционерен капитал, а новият дълг се очаква да подобрява възвращаемостта. Дори предприятията, чието медианно съотношение на дълг към собствен капитал е нараснало за периода, като тези към Министерство на здравеопазването и Министерство на енергетиката, обаче продължават да отчитат много ниска възвръщаемост. В случая на МЗ, въпреки ръста на задълженията на болниците, възвръщаемостта им на практика остава непроменена и дори леко се влошава.“
