Д-р Венцислав Грозев: И лимититe допринасят за агресията в системата

Лимитите в болничната помощ са един от факторите, които допринасят за агресията в системата – това мнение изрази пред Дарик председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев, който гостува заедно с председателя на Сдружението на частните болници д-р Николай Болтаджиев и психолога Пламен Димитров, а тема на разговора им беше агресията над медицинския персонал, както и проблемите в сектора.

„Това уродливо понятие, наречено лимит в лечебно заведение за прием на болни, е един от факторите, които допринасят. Може да е едно малко зрънце в цялата ситуация, но допринасят за наличието на тази агресия“, заяви д-р Грозев. Той беше категоричен, че в момента доверието между лекар и пациент у нас е принизено.

В контекста на започналата от съсловната организация кампания срещу насилието над медиците, председателят на БЛС припомни честите случаи на агресия спрямо медицински лица. „За година и половина 100 такива случая на насилие към екипи, предимно в спешната помощ, но това е само там. Над 80 на година са в различни лечебни заведения – като започнем от общопрактикуващи лекари, през специализираната помощ, в болничните лечебни заведения“, заяви той. На този фон ефективните присъди са едва четири, отбеляза той. „Какво излиза, че мога да си правя каквото си искам, а последици няма? Ето я една от причините за една такава ескалация на такъв изключително уродлив начин на поведение“, заяви д-р Грозев.

От своя страна д-р Болтаджиев беше категоричен, че сигурността и законността са проблем на държавата. „Ние, лекарите, си вършим работата и търпим агресия. На нас не ни е работа да се защитаваме от агресията или да се борим срещу агресията. Напротив, ние лекуваме. И за лечението ни е нужно доверие, то трябва да е взаимно, защото 50% от лечението е доверието“, коментира той. Д-р Болтаджиев отбеляза, че за преодоляване на агресията са нужни комплексни мерки, които не само МВР и прокуратурата, но държавата трябва да предприеме.

За пример той даде лекарите от Спешна помощ, които са и най-потърпевши от прояви на агресия. Според него линейките трябва да се дислоцират към спешните отделения на болниците, които имат спешни отделения. „Тогава и лекарите няма да са само на седалките по линейките, а ще могат да упражняват своята специалност спешна медицина в самите спешни отделения и когато се наложи, ще могат да отиват до пациент. От друга страна линейките ще са по-близо до пациентите“, смята той.

Д-р Болтаджиев повдигна и въпроса за бюджетирането в системата, заявявайки, че на практика в момента НЗОК не е независима, с каквато идея е била първоначално създадена. „Сега нашите здравни вноски са реално данъци, защото постъпват като данъчни събирания, влизат в консолидирания бюджет на страната, в частта здравни данъци, разпределят се от парламента като бюджет. И оттам нататък стигат до една бюджетна система и разпределени в болници, общопрактикуващите лекари са на капитации, и те са лимитирани, лимитират им се направленията, болниците, са бюджетни“, припомни той. „Не може да превръщаш лекаря в чиновник и да искаш качество. Качество се постига единствено с конкуренция. Качество и по-ниска цена. Със свръхадминистрация няма как да стане това нещо“, категоричен бе д-р Болтаджиев.

Психологът Пламен Димитров от своя страна предупреди, че заради условията, в които работят в момента българските специалисти, те на практика са изложени на риск от системно „прегаряне“. „Истината е, че тези условия на труд са функция от качеството на управление“, отбеляза той и допълни, че имаме нужда от качество на управлението, което да създаде условия на труд и да гарантира среда за размяна на грижи спрямо нужди.