Пет кръвопреливания, още преди да се роди. Това се случва на Кристомир Спасов преди няколко месеца в столичната болница „Надежда“. Момченцето вече е на бял свят, живо и здраво, но това нямало да е възможно без стотиците знайни и незнайни герои, оказали подкрепа на семейството в най-тежкия момент, съобщава Нова телевизия.
Майката на детето казва, че винаги са искали да имат три деца и вече имат две – момче и момиче. Тъкмо когато са смятали, че мечтата им ще се сбъдне, се оказва, че бебето е с положителен резус фактор, а майката е с кръвна група 0 отрицателна. В такива случаи кръвта на майката припознава плода като враг. „Лекарите ми казаха, че при тези антитела няма как да се роди живо и здраво бебе и няма смисъл да се надявам. Че процедурата е просто да се предизвика раждане, а то вече беше доста голямо, мърдаше в корема ми“, казва Дарина Спасова.
Всяка надежда изглежда на път да угасне, когато я изпращат при д-р Кристина Чачева. „Молех се само да ми направят операция и да не се налага да го раждам, когато д-р Чачева каза: Ще осигурим кръв и започваме кръвопреливане следващата седмица", споделя майката.
„Случаите като този винаги са сериозни, особено когато има вече изразена анемия при плода. Детето обаче не беше в лошо състояние. Срещнахме се навреме“, каза д-р Чачева.
Веднага след първото посещение на пациентката в болницата започва да се търси кръв, подходящата за целите на процедурата. С тази задача се заема екипът на Националния център по трансфузионна хематология. Кръвта, която се прелива на бебета вътреутробно, се подготвя изключително прецизно. Тя трябва да отговаря на редица специфични изисквания и се различава значително от кръвните продукти, които се преливат на вече родени бебета и възрастни пациенти. Сега във вените му тече кръвта на 13 различни души, осигурена два дни след първото посещение на майката в болница "Надежда". Общо пет процедури на кръвопреливане са извършени между 25 и 30+0 г.с.
“Първият хемоглобин на бебето, който измерихме съвсем в началото, беше 58 г/л, което е тежка анемия. Успяхме максимално да се доближим до заплануваната от нас за раждане завършена 32 г.с. Детето избра само кога да се роди и дойде на бял свят по спешност в 31 +6 г.с. Хемоглобинът му беше 120 г/л, което за такъв случай е добра стойност“, споделя д-р Чачева.
Към всички кръводарители на малкия Кристомир майката отправя своята благодарност чрез писмо, писано от името на детето й:
„Здравейте, казвам се Кристомир Спасов, на два месеца и половина съм и живея в Разград. Може би ще си кажете, че не е възможно да напиша писмо, но и много хора смятаха, че е невъзможно да се родя жив и здрав, а сега и двете неща са факт, така че нека оставим тези мисли настрана. Днес искам да благодаря на всички, които направиха невъзможното възможно, но нека да започна от самото начало.
Роден съм на 12 май в 34 седмица, 2400 гр след 5 успешни вътреутробни кръвопреливания, след това ми смениха кръвта с обменно кръвопреливане, преляха ми кръвна плазма 3 пъти, това разбира се не ми стигна и на един месец ми направиха още 3 кръвопреливания, едва от 2 седмици имам собствени червени кръвни клетки. Сега разбирате защо съм толкова благодарен, в моето малко телце има по частица от 13 ангела. (…)
След тези грижи аз се родих съвсем нормално бебе със стабилни показатели, но трябваше да ми сменят кръвта, за да не се влошавам. Поседях в кувьоз само седмица, което всички казват, че е голямо постижение, но все пак, както вече знаем, аз не съм обикновено дете. Е, след толкова време в болници не можеше да не посетя и клиниката по онкология и хематология в Университетската болница във Варна. Чух, че там е много красиво и има също толкова специални деца, като мен и нямаше как да не отида. Прекарах там около месец, като ми направиха още три кръвопреливания, тъй като се оказах малко мързелив в производството на червени кръвни клетки. Но докторите от „Надежда“ ни бяха предупредили, че като съм свикнал наготово, няма да е лесно, така че всичко мина добре. Благодаря на доктор Рачева и целия екип на „Св. Марина” за професионализма и грижите. Имам още доста благодарности, но май млякото ми е готово, така че отивам да похапна и да се гушна в мама... ЗАЩО... ЗАЩОТО МЕ ИМА...”, пише в писмото на малкия Кристомир.
