!
Петък, 29 Март 2024
09
юни
1
 

Нужен е Национален регистър на сърдечносъдовите заболявания

Около 50% от пациентите със сърдечна недостатъчност умират до 5 години след поставяне на диагнозата

Петък, 09 Юни 2017 | 14:23:48 Надежда Ненова
1

„Сърдечносъдовите заболявания са убиец номер 1 в България. Около 2/3 от смъртността се дължи на тях. Добрата новина е, че много е направено и много се прави, за да може българският пациент и българският гражданин да живее по-дълго. Но има още мно

„Сърдечносъдовите заболявания са убиец номер 1 в България. Около 2/3 от смъртността се дължи на тях. Добрата новина е, че много е направено и много се прави, за да може българският пациент и българският гражданин да живее по-дълго. Но има още много какво да се направи и трябва да знаем каква е реалната ситуация.“ Това каза зам.-началникът на кардиологична клиника във II-ра МБАЛ-София доц. д-р Пламен Гацов на пресконференция днес по повод научния симпозиум „Остра, хронична сърдечна недостатъчност и кардиомиопатии – нови предизвикателства в диагностиката и лечението“, който започва днес.

Според председателя на Дружеството на кардиолозите в България проф. д-р Арман Постаджиян данните за сърдечната недостатъчност показват промяна в последните години.

„Има намаляване на смъртността от миокарден инфаркт. В същото време в България има 140 000 човека със сърдечна недостатъчност, като около 50% от пациентите умират до 5 години след поставяне на диагнозата“, каза проф. Постаджиян.

Той допълни, че основното предизвикателство, пред което са изправени институциите и медиците, е как да се удължат годините на живот в запазено здраве. „Трябва да се вземат мерки, които намаляват смъртността и удължават годините на живот. Така ще се подобряват не само здравните, но и демографските показатели в национален план“, допълни той.

"Въвеждането на нови здравни технологии в лечението на сърдечната недостатъчност променя живота на пациентите и може да намали с 20 на сто риска от сърдечносъдова смърт и хоспитализация", каза проф. Цветана Кътова, началник на Отделение по неинвазивна кардиология в Националната кардиологична болница. Тя посочи, че в бъдеще сърдечната недостатъчност ще бъде лечима, за което допринасят нови инструментални и предимно медикаментозни терапии.

Към този момент разходите, свързани със сърдечната недостатъчност, са много високи за обществото. Изразяват се във висока честота на първоначална и повторни хоспитализации и представляват значително бреме за пациентите и техните семейства. Това бреме вероятно ще нараства със застаряването на населението и все по-честото диагностициране на сърдечната недостатъчност, стана ясно още на пресконференцията.

„Всички сърдечни заболявания в тяхната крайна фаза водят до сърдечна недостатъчност. Прогнозата се подобрява, ако има обединяване на данните в национален мащаб. Сърдечната недостатъчност е комплексно заболяване и изисква мултидисциплинарен подход. Проследяването на пациент, претърпял съдов инцидент, е от изключително значение за състоянието му. Трябва да се създадат национални регистри“, каза кардиологът доц. Иво Петров

По думите му много разходи могат да бъдат спестени, ако се наблегне на телемедицината.

Кардиолозите са обединени около нуждата от превенция, от програма за първична и вторична профилактика. „До 50% може да бъде наамалена смъртността, но за всяка програма е нужно ясно разписано финансиране“, каза доц. Гацов.

Според доц. Иво Петров за необоснованите интервенции на пациентите със сърдечносъдови заболявания вина има НЗОК. „Не са финансирани от касата изследвания, които са необходими да докажат необходимостта от инвазивни процедури, но самите инвазивни процедури са финансирани“, каза той.

"Липсват центрове за физическа и психологическа рехабилитация на пациенти, претърпели сърдечносъдов инцидент", допълни доц. Гацов. По думите му в момента по клинична пътека се предвижда само една седмица за рехабилитация, а са необходими най-малко три.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
T8r*

Гост 10.06.2017 11:41:17

Н е се знае колко са с реална сърдечна недостатъчност и колко с мината сърдечна недостатъчност за клиничната пътека. Например МВР Болница и Транспортна бълват такива фалшиви диагнози със стотици, които след това не се потвърждават от следващия кардиолог прегледал пациента. Така,че леко със користната статистика необходима за повече направления за болница А регистър на пациентите които се лекуват имат в НЗОК на база на РЕГИСТРИРАНАТА ДИСПАНСЕРИЗАЦИЯ последните 17 години .Хайде стига блъфове


Всичко за коронавируса
Още новини
63% от мъжете и почти половината от жените у нас са с наднормено тегло
29.03.2024 10:59:24

63% от мъжете и почти половината от жените у нас са с наднормено тегло

63% от мъжете у нас са с наднормено тегло, като с напредването на възрастта проблемът се задълбоч ...

Е-услуга на НЗОК улеснява пациентите да следят статуса на е-протокола си за лекарства
29.03.2024 10:16:26

Е-услуга на НЗОК улеснява пациентите да следят статуса на е-протокола си за лекарства

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) напомня, че здравноосигурените лица (ЗОЛ) могат да с ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...